Рискът да използваш светлината на другите, за да вървиш по пътя е огромен, защото винаги може да бъдеш изоставен от тях, пътищата ви могат да се разделят и тогава кой ще осветява пътя ти. И ще бъдеш изгубен. В началото обаче авторитети са ни нужни, защото те са като пътните знаци по пътя, които не ти позволяват да се изгубиш. Но, колкото по-широки са пътищата, толкова повече са пътните знаци по тях. На магистралите има огромни указателни табели. Обаче на малките третокласни пътища почти ги няма. Когато се заизкачваш в планината указателни табели почти няма и трябва да си много подготвен, за да не се изгубиш, и преди всичко да разчиташ на себе си. Колкото по-високо си до върха, толкова по-тесни са пътеките и по тях може да вървиш единствено сам. Дори собствените ти два крака понякога са много и е нужно да вървиш като по въже, за да не полетиш надолу. Най-горе са нужни единствено твоите умения и твоя баланс. Там си сам. И ако не си светлина за самия себе си- си изгубен. Идва време, когато изглежда, че и самият Бог те е изоставил, но той само е пуснал ръката ти, за да ти покаже, че можеш да се движиш сам. Също като любящия родител, който пуска ръката на детето си, за да му позволи-то само да преоткрива светът и себе си…
автор Вели от сайта на Камелия Хаджийска….