Забелязали ли сте, че вашето ниво на страдание е пряко свързано с това колко сериозно е отношението ви към живота?
Колкото сте по-сериозни за нещата, толкова по-трудно става животът ви.
Така че защо продължавате да бъдете сериозни?
И , Какъв е смисълът да си сериозен за каквото и да е?
Мислите ли, че ще постигнете просветление по-бързо, ако сте сериозни?
Наистина ли вярвате, че ще постигнете желанията на егото си с повече радост и лекота, ако сте супер сериозни за тях?
Сериозността е сгърчена, контролираща, eгоистична енергия, която ви пречи да бъдете спокойни, щастливи и да проявите желанията си без усилие. Вашата енергия става като стиснат юмрук, а това затруднява проникването на изобилие.
Сериозността идва от свръхконтролиращо его, което е пристрастено към желанието. То е сериозно, защото просто не знае как да проявява с радост и лекота. То трябва да контролира всичко, да има плътно запълнен график и да се подсигури, че всяка малка стъпка по пътя е „успешна“. То е забравило, че истинският успех в живота е в любовта във всеки един момент по пътя.
Можете да имате дълбоко искрен живот, истинска честност, почтеност и да не попадате в капана на сериозността изобщо.
Първата стъпка започва с откриването на разликата между това да сте сериозни и това да сте искрени.
Можете да усетите тази малка разлика в гърдите и в тялото си.
Сърцето / гърдите ви ще усещат повече лекота с искреността и ще се почувстват отежнени и контролирани от сериозността.
Когато сте сериозни, вие се ръководите от егото си / от ума / от главата, а когато сте искрени, следвате сърцето и душата си.
Ако разровите под енергията на сериозността, ще видите, че егото е там, дълбоко обвързано с някакъв бъдещ резултат.
Сериозността е силно ориентирана към целта и готова да се бори за оцеляването на егото във всеки един момент.
Искреността е по-любяща, осъзнатае и живее отвъд материалния свят в духовния път.
Първата стъпка за повдигане над сериозната игра на егото е решението да промените вашата гледна точка.
Трябва да сте готови да видите всяко обстоятелство от по-широка и по-успокояваща гледна точка, при която осъзнавате, че сте вечно същество на безкрайно пътешествие.
Трябва постоянно да преоткривате истинската си безкрайна божествена природа, ако искате някога да бъдете напълно освободени от сериозността.
Това означава, че независимо какво ви се случва в живота, каквото и да решите да правите или да не правите, всичко ще бъде наред!
Трябва да осъзнаете това дълбоко вътре в себе си, да знаете, че сте вечна душа, неограничено съзнание, чиято истинска природа е дива и свободна като чиста звездна светлина.
Невероятна е възможността, която имате в този живот, да престанете да бъдете сериозни и да започнете да се забавлявате!
Започнете с осъзнаването, че не сте само този орган, нито този ум, нито която и да е от мислите, които ще мислите днес.
Всички тези мисли, които смятате за ТОООЛКОВА важни, изобщо няма да са важни 10 минути, преди да умрете. Така че спрете да се притеснявате за разни неща, а просто се съсредоточете върху познаването на духовното същество, което наистина сте.
Знаете, че не можете да притежавате, да задържите или да натрупате неща от този материален свят.
Всичко е назаем, дори и това тяло! Душата ви е единственото нещо, което носите със себе си в това безкрайно пътуване.
Ако можехте да вземете всичко, къде щяхте да сложите всичко това?
Един ден ще трябва да напуснете това тяло (освен ако не се възнесете) и единственото нещо, което можете да вземете със себе си, е вашето съзнание.
Да бъдеш сериозен е игра на ума и само стеснява опитността на осъзнаването ви.
Невъзможно е да се постигне по-дълбоко ниво на просветление, мир, радост, любов или удовлетворение в живота, докато сте сериозни за това.
Единственият път, когато постигате успех е, когато сте така безкрайно уморени от сериозността, че се пускате от нея.
Тогава умът и сърцето започват да се отварят, мисленето ви се разгръща и повишавате вибрациите си достатъчно, за да влезете в състояние на благодарност, радост и любов.
Може би се чудите как да подходите към болезнено сериозни житейски ситуации, като например когато вие или любим човек сте изправени пред смъртоносна болест или вие трябва да преминете през развод, възбрана, несъстоятелност или може би дори сте склонни към самоубийство. Животът е божествена хаотична организация, което го прави едновременно лесен и предизвикателен.
Всеки от нас е дошъл тук, за да премине през някои много силни емоционални преживявания, които ни тласкат още по-дълбоко навътре в себе си.
Това е единственият начин, по който преминаваме отвъд заетия ни его-ум и нуждата му да контролира всеки аспект на живота.
Това вътрешно пътуване изисква да се доверите на този божествен любящ Източник, да знаете, че е винаги тук, насърчава ви да дишате, да се отпуснете и да помните, че сте обичани.
Казват, че това, което не те убива, само те прави по-силен.
Това, което не са ви казали, е, че именно смъртта прави живота толкова сочен и жив!
Най-добрият съвет, който мога да ви дам, е да бъдете не-сериозни, когато можете.
Бъдете леки, игриви и се смейте толкова често, колкото можете!
Оставете всички други да се преструват, че животът е сериозен, но не се качвайте на бесилката с тях!
Бъдете искрени за това кои сте, но не ставайте сериозни по отношение на това, което откривате.
Всичко идва и си отива …. всичко.
~Джефри Озуалд „Просветления манифестор“ Още от автора ТУК
Интересно ми е мнението Ви ,за Сериозността с която се отнасяме имено и конкретно към проявата на духа Ни,и по какъв начин би трябвало да се проявява ,защото доста се припокрива,към думите отнесени към ума и егото.Благодарв предварително
Благодаря за въпроса!Точно днес(тази вечер) за пореден път проявих несериозност и качих на Страницата във Фб един(според мен) мнооого забавен текст за Пениса. За жалост, вероятно аудиторията очаква някаква „свята възвишеност“ и сериозност в четивата там и поста няма повече от 10 харесвания, на фона на предходния(от обяд), който надхвърпи 100 харесвания. Аз мнооого харесвам почти всичко, което съм чела от Джефри Озуалд(статията за Сериозността е негова) и точно затова и много ми допадна всичко написано за сериозността, не бих го казала по-точно. Аз лично, себе си никак не приемам насериозно и съм голям фен на черен или абсурден хумор, а той не среща много почитатели. Ако отношението на човека към смъртта, както и към контрола е адекватно, т.е.че това е портал, а не край, че пускайки контрола само печелиш, вероятно тогава и отношението към сериозността би било като описаното в статията.Такива работи…:)