Просто и нагледно за това как понякога ние самите сме готови да погубим живота си
– Това ли е опашката за принасяне на жертва?
– Това е, това е! Вие сте след мен. Аз съм номер 852, а вие – 853.
– Олеле… И кога ще ми дойде редът?
– Не се безпокойте, тука бързо върви. Вие в името на какво принасяте жертва?
– В името на любовта. А вие?
– В името на децата. Децата ми са всичко, което имам!
– А какво жертвате?
– Личния си живот. Само да са здрави и щастливи децата. Всичко им давам, всичко. Един добър човек искаше да се омъжа за него – отказах му. Как ще им доведа вкъщи пастрок? Оставих любимата си работа, защото беше далече от вкъщи. Започнах като лелка в детската градина, да са ми пред очите, да ги наглеждам, да са чистички и нахранени. Всичко за децата. За мен – нищо.
– О, напълно ви разбирам. А аз искам да пожертвам своя връзка. Разбирате ли, между мен и мъжа ми вече нищо не остана. Той си има друга жена. И в моя живот се появи друг мъж, но…
Да можеше мъжът ми да си тръгне пръв! Обаче той не се мести при нея. Плаче… Казва, че е свикнал с мен. А на мен ми е мъчно за него – плаче, все пак! И така си живеем…
Вратата се отваря и се чува глас: «Номер 852, заповядайте!».
– Ох, аз влизам. Така се притеснявам. Ами ако не ми приемат саможертвата?
Номер 853 се свива и продължава да си чака реда.
Времето тече бавно, но ето – най-сетне Номер 852 излиза от кабинета.
– Какво стана? Какво ви казаха? Приеха ли ви саможертвата?
– Не… Имало изпитателен срок. Върнаха ме да помисля още.
– Как така? Защо? Защо не веднага?
– Ох, миличка… ами питаха ме: „А вие добре ли си помислихте? Все пак това ще е завинаги!“. Аз им викам: „Нищо! Децата ще пораснат, ще оценят какво е пожертвала майка им заради тях“.
А те ми казват – седнете и гледайте екрана. А там – един странен филм такъв, За мене. Сякаш децата вече са пораснали. Дъщерята е омъжена през девет планини в десета. Синът ми се обажда един път в месеца, сякаш насила, снахата говори със стиснати зъби…Питам го: „Защо се отнасяш към мене така, сине, какво съм ти сторила?“. А той: „Мамо, за Бога, не се меси в живота ни. Нямаш ли какво с какво друго да се занимаваш?». Ами с какво да се занимавам, като цял живот с нищо друго, освен с децата си, не съм се занимавала? Май излиза, че децата ми не са оценили жертвата ми? Напразно ли съм се старала толкова?
От вратата на кабинета се чува глас: „Следващият! Номер 853!“
– О, сега съм аз… Доста ме наплашихте вие, какво става! Ама хайде, влизам!
– Заповядайте, седнете. Какво сте донесли да жертвате?
– Връзката си…
– Ясно… Я да видим.
– Ето… Вижте, тя не е много голяма, но е приятна. И е сравнително нова, неизносена, ние се запознахме преди половин година.
– В името на какво искате да пожертвате връзката си?
– За да запазя семейството…
– Чие семейство, вашето ли? А има ли нужда да се запазва?
– Ами да! Мъжът ми има любовница, дълго време вече ходи при нея, непрекъснато лъже, нямам сили вече.
– А вие?
– Аз какво? Появи се в живота ми друг човек, сякаш започнахме връзка.
– Връзката с него ли искате да пожертвате?
– Да… За да запазя семейството.
– Кое семейство? Нали казвате, че мъжът ви има любовница, а вие – друг мъж. За какво семейство говорите?
– Какво от това? Нали още сме женени по документи, значи сме семейство.
– Значи всичко това ви устройва?
– Не, не, Как може това да ме устройва! Все плача и страдам.
– Но за нищо на света няма да се съгласите да смените това срещу нова връзка, така ли?
– Е, тя не е толкова дълбока, новата връзка, ей така само – за прекарване на времето е. Няма да ми е жал за нея.
– Щом на вас няма да ви е жал за нея, на нас – още по-малко. Давайте си саможертвата.
– Казаха ми, че давате някакъв филм тук. За бъдещето. Защо не ми го пускате на мен?
– Филмите са различни. На някои са за бъдещето, на други – за миналото…
Вашият е за настоящето. Гледайте.
– О, Боже! Та това съм аз. Аз какво, така ли изглеждам??? Не е вярно, аз се грижа за себе си.
– Това е как вашата душа се проектира върху външността ви.
– Точно така ли? Прегърбени рамене, устните в права линия, помътнял поглед, увиснали коси…
– Така изглеждат хората, когато душата плаче…
– А това момче кое е? Хубавко такова… Притиска се в мен!
– Не го ли познахте? Това е мъжът ви, в проекцията на душата.
– Що за глупост? Мъжът ми е голям човек
– В душата си е дете. И се притиска към майчицата си…
– Той и в живота е такъв. Все се присламчва, все го тегли към мене…
– Значи, не вас ви тегли към него, а него го тегли към вас?
– Аз от малка съм научена – жената трябва да е по-силна, по-мъдра, по-решителна. Тя трябва да ръководи семейството и да насочва мъжа си.
– Ами че то така си е станало. Силната, решителна и мъдра мамичка ръководи своето момче-мъж. И му се поскарва, и го съжалява, и го приласкава, и му прощава А вие какво искахте?
– Много интересно! Ама аз нали не съм му майка, а жена! А във филма… Той се чувства толкова виновен. Всеки момент пак ще хукне при оная неговата фльорца, а аз въпреки всичко го обичам!
– Разбира се, нали момченцето ще си поиграе в пясъчника и ще се върне у дома. При любимата мама. Ще поплаче в престилката й, ще се извини… Както и да е, това е краят на филма. Да приключваме срещата. Ще жертвате ли любовта си? Не си ли променихте решението?
– А бъдещето? Защо не ми го показахте?
– Защото го нямате. При такова настояще вашият „малчуган“ ще избяга, ако не при друга жена – към някоя болест. Или изобщо в нищото. Ще намери начин да се откъсне от майчината пола. Та нали и той също иска да порасне.
– Но аз какво да правя? Заради какво да се жертвам тогава?
– Вие си знаете. Може би ужасно много ви харесва да сте майка. Повече, отколкото да сте жена.
– Не! Искам да съм любимата жена!
– Мамичките също понякога са любими жени, даже често се случва. Е, какво? Готови ли сте да се принесете в жертва? За да запазите това, което имате и мъжът ви да си остане момченце?
– Не… Не съм готова. Трябва да помисля.
– Разбира се, ние даваме време за размисъл.
– А съвети давате ли?
– С желание и с удоволствие.
– Кажете ми, моля, ви, какво трябва да направя, за да може мъжът ми… да порасне ли, де да знам.
– Вероятно да престанете да бъдете мамичка. Да се обърнете с лице към себе си и да се научите да бъдете Жена. Съблазнителна, вълнуваща, загадъчна, желана. Такава, на която се пеят серенади и се подаряват цветя, а не такава, на която й плачат в топлата мека пазва.
– Така ли? Мислите ли, че ще помогне?
– Обикновено помага. Но само в случай, че изберете да сте Жена. Ако ли не, заповядайте отново. Връзката ви с мъжа извън семейството е забележителна, ще я вземем с удоволствие. Знаете ли колко хора по света мечтаят за такава връзка? Така че, ако решите да пожертвате тази връзка в полза на нуждаещите се – заповядайте.
– Ще помисля…
Номер 853 разтреперана излиза от кабинета, здраво притискайки към гърдите си връзката, която е искала да пожертва.
№ 854, треперейки от вълнение, влиза в кабинета.
– Готова съм да пожертвам интересите си, за да не огорчавам мама.
Вратата се затваря. По коридора се разхождат хора, притискайки към гърдите си желания, способности, кариери, таланти, възможности – всичко, което са готови самоотвержено да принесат в жертва.

Автор: психолог-приказкотерапевт Ирина Сьомина