Известният психолог и специалист по психометрия Робърт Джей Стърнбърг пръв излага своята Триъгълна теория за любовта(или „триъгълна свързаност“) през 1985 година. Стърнбърг открива , че любовта има три основни компонента :
– Близост – включва чувства на съпричастност , единство и емоционално свързване с другия ;
– Страст – включва физическо привличане и желание, романтично и сексуално влечение към другия ;
– Ангажираност – да мисля и правя за двойката, в краткосрочен план включва решение, че действително обичаш другия и си му лоялен, а в дългосрочен – към лоялността се включват общи планове за бъдещето .
Интимността в отношенията се определя от това доколко партньорите си споделят, дават ли си емоционална подкрепа, има ли топлота в отношенията и дали е налице взаимно разбирателство. Интимността включва чувствата на свързаност, близост с партньора; желание за повишаване на неговото благополучие; преживяване на щастие, свързано с неговото присъствие; усещането, че можеш да разчиташ на него, когато имаш нужда от помощ; взаимно разбиране с любимия; особено внимание, което проявяваме към него; получаване на емоционална подкрепа от него; висока степен на близост, която се усеща в комуникацията с него; чрез действията си в собствения си живот ние показваме, че ценим любимия.
Втора величина в модела е страстта. Тя изразява степента на сексуално влечение към партньора и е висока, когато той е приеман за физически привлекателен. Компонентът страст Стърнбърг определя като преживяване на възбуда от различни източници – мотивационни и др. Преживяването на интензивни чувства като страстта е свързано с редица потребности: сексуални, от самоусъвършенстване, от приемане, от доминиране, от поддържане на самооценката; получаване на грижи и подкрепа.
Отдаването в интимните отношение зависи от самочувствието на всеки партньор, от стремежа към доминиране или от подчиняемостта на личността, от това колко силно е изразена потребността от близост. Този компонент Стърнбърг нарича ангажираност или решение. Има два аспекта: краткосрочен и дългосрочен. Краткосрочният аспект е решението, че обичаме някого, а дългосрочният аспект е ангажирането с поддържането и развитието на вече възникналото чувство. Двата компонента не е задължително да съществуват едновременно. Понякога хората вземат решение да изживеят любовта си, но да не се обвързват в дългосрочен план. От друга страна, е възможно хората да се обвържат в интимни отношения, без да са взели решение дали наистина обичат (краткосрочен компонент), т.е. обвързват се в дългосрочен план без да са сигурни в чувствата си.
В любовта е възможно тези три компонента да присъстват или не, да бъдат по-силно или по-слабо изразени. Така се очертават различни видове любов в зависимост от комбинирането на трите елемента.
Видовете любов в модела са следните:
- Нелюбов.
- Харесване (симпатия).
- Романтична любов.
- Страстна любов.
- Сляпа любов.
- Празна любов.
- Любов-приятелство.
- Съвършена любов.
1). Нелюбов – липсват интимност, страст и обвързване.
2). Харесване – резултат е от това, че има близост в отношенията, но без страст и обвързаност или решение за влюбване. Харесването означава наличие на преживявания, характерни за приятелството: топлота, близост, свързаност, но без силна страст и безсрочно обвързване.
Възможно е приятелството да премине отвъд харесването и да има елементи на страст или на дългосрочна обвързаност. Това може да бъде установено чрез тест за отсъствие. Тогава се оказва, че са налични преживявания на загуба и прекалена заетост в мислите с липсата на човека, който е харесван. Раздялата има значителен и дългосрочен ефект върху собствения живот и върху поведението на хората. Когато отсъствието на другия поражда страст, чувство за близост или обвързаност, това означава, че харесването е преминало в любов.
3). Сляпа любов – тя е резултат от заслепление. Такава е любовта от пръв поглед. Влюбеният изпитва силно привличане, възбуда и страст при липса на близост и решение, т.е. ангажираност в тези отношения с другия човек. Обикновено възниква мигновено и бързо се разсейва, но може да продължи дълго при подходящи обстоятелства. Включва много силна психофизиологична възбуда – сърцебиене, повишено отделяне на хормони, сексуална възбуда и пр.
4). Празна любов – липсват едновременно интимност и страст, но има ангажираност и обвързване с другия партньор. Може да е резултат от дългосрочни взаимоотношения, когато са отпаднали останалите компоненти на любовта във времето, или може да е първия етап от развитието на интимните отношения, напр. при уредените бракове.
5). Романтична любов – комбинация от интимност и страст като компоненти на любовта. Налице е не само физическо привличане между партньорите, но и емоционална привързаност.
6). Страстна любов – резултат е от комбинирането на страст и решение /обвързване въпреки липсата на интимност. Рискът от разпадане на отношенията е твърде голям, ако не се развие близостта между партньорите.
7) Любов-приятелство – комбинация от интимност и компонента на вземане на решение за влюбване и решение за отдаденост в тази връзка. Обикновено, когато в двойката отмре физическото привличане, остава този вид любов – така е в повечето брачни отношения. Страстта липсва, но са запазени приятелството и близостта между партньорите.
8) Съвършената любов – при нея любовта е комбинация от трите компонента, но постигането й е по-лесно от поддържането на този вид любов. Няма гаранция, че тя ще продължи цял живот.
Нумерологията може да ви подкрепи чрез Съпоставка за съвместимост между любовни партньори ТУК