Как се формира синдромът на самозванеца и какво може да направим за да променим негативния разказ за самите себе си и разрушителния житейски сценарий?
Нашите най-дълбоки убеждения за себе си са вплетени в историите, които разказваме сами на себе си, историите, които сме попивали и развивали от самото си детството. Често в негативната си версия те упорито настояват, че ние не сме достатъчно добри и сме недостойни за любов, а за да я заслужим, трябва да станем идеални или да се приспособим, изоставяйки истинското си „аз“.
Синдромът на самозванеца е ехо от семената, които са били посeти в миналото. Някога тези модели, които са оформили нашите истории, са били защитни реакции на липсата на подкрепа, злоупотреба или други травматични преживявания. Сега те ни дърпат назад, пречат ни да се реализираме и да живеем пълноценно.
Ако си зададете важните въпроси за да осъзнаете собствената си история и съзнателно да се отделите от нея, тоест да се видите от различен ъгъл и да придобиете способността да правите избори, които не зависят от травми и от дълбоко вкоренили се сценарии.
Всеки от нас има свои лични дълбоко скрити истории. Много от тях са ни травмирали и ние живеем с тази болка цял живот, следвайки определени сценарии и модели на поведение. Нашите истории се проявяват по много различни начини. Когато те се проявяват често, може да се окаже, че ги повтаряме отново и отново. Ние възпроизвеждаме познатото. Често не сме в състояние да разпознаем историите, които преживяваме и това е достатъчно разбираемо.
Възниквала ли е във вас мисъл като :
„Сигурно просто съм имал късмет“ или „Всички ще знаят, че не съм достатъчно добър“?
Такива мисли често са резултат от „синдрома на самозванеца“ (всъщност не е „синдром“, а просто популярен израз). Той възниква от убеждението, че по някакъв начин си убедил околните, че си достоен, а всъщност не си. Обикновено включва и постоянно безпокойство, че ще бъдете разкрити като измамник. Когато изпитвате синдрома на самозванеца, се чувствате като измамник.
Това е състояние, при което човек смята, че не заслужава успеха си. Смята, че успехът му е постигнат благодарение на случайността, обстоятелствата и други фактори, но не и на собствените му заслуги. От този синдром най-често са засегнати творческите личности, особено такива, които успеха ги е сполетял рязко и неочаквано за самите тях.
Психолозите са установили три възможни причини за това явление:
~личен перфекционизъм
~прекомерна критика от страна на родителите в детството
~или напротив – прекомерна идеализация от страна на родителите на детето
Със сигурност можем да кажем, че синдромът на самозванеца понякога не е нещо лошо. Той всъщност, контролира егото, не му позволява да се разрасне твърде много и насърчава собственика му да бъде постоянен ученик. Ако обаче постоянното самоосъждане ви пречи да продължите напред, трябва да поработите върху самооценката си.
Точно за това разказва и Ървин Ялом в автобиографичната си книга: „Моят път към себе си“. Той е мой много, много любим автор така, че може да ви е интересно да прочетете и статията „Ървин Ялом – през окото на нумерологията“
Запомнете, че вие не сте вашите истории за себе си!
Отделянето на себе си от историята, която постоянно си разказвате, ви позволява да създадете един вид точка на преход към изследване на себе си. Във вас възниква перспектива, пространство за движение, място, където можете да видите нещата по съвършено различен начин.
По този начин ще можете да се обърнете към тези части от себе си, които може би в миналото сте отричали. В терапията това се нарича екстернализация: т.е. да извадите проблема навън, вместо да виждате себе си като проблем.
Ние се отстраняваме от историята, която сме си създали, за да можем да я наблюдаваме с по-голяма яснота и съпричастност. Когато съзнателно се отделим от нашите истории, ние създаваме пространство, където можем да си отговаряме, а да не реагираме, да избираме, а не да се тревожим, че нямаме избор; да решим как искаме да подходим към нашите истории и към себе си. Това дава невероятна сила.
Източник: futurist.bg
Ето и едно полезно видео на бг език по темата: ТУК