Поради това, че всеки от нас има свой уникален първообраз,
който на друго ниво се припокрива с универсалния човешки първообраз, всеки от нас има уникални пътища на интеграция за постигане на собствена цялостност.

Няма универсални рецепта за всичко. Ето защо максимално ефективни са онези стратегии, при които също като в холотропния процес следваме енергията и онова, което се появява. Защото тук следваме именно онези пътища на интеграция, които са оптимални. И разбира се, не бива да се ограничаваме с представата за интеграцията като за взаимодействие на някакви обособени страни на процеса на преживяване.
Ако вникнем докрай в тази стара мистична идея за интеграцията, ще излезе, че работейки върху себе си, ние неизбежно работим и с целия свят, защото хората са полета – полета на енергия, полета на мисълта, дялове на общото Съзнание приемащи такава квазизавършена форма. Ние постоянно общуваме и не възможно да избягаме от полевата си природа, да спасим нещо вътре в себе си, да постигнем здраве изключително в това тяло. Добрият лечител знае, че да дадеш милостиня на дете, да се погрижиш за болно куче, да проявиш състрадание към нещо – всичко това е част от работата на лечител. Невъзможно е да излекуваш себе си, ако не се намираш постоянно в това поле и не осъзнаваш този закон.
Достатъчно е да се вслушаме в думите : СЪ-ПРИКОСНОВЕНИЕ, СЪ-ВЕСТ, СЪ-ЗНАНИЕ. Съзнанието като ВСЕ-СВЪРЗАНОСТ.
В постигането на тази чистота е смисълът на християнските заповеди, манастирските устави, различните моралани тренировки в духовните традиции. Тази нагласа е напълно противоположна на обичайната, когато от деца си разменяме двойствени послания, разкъсваме се, създавайки в себе си и около себе си свят на глобална шизофрения. За да се излекуваме от тази обърканост, религиите ни съветват да възлюбим себе си и да се обучим наново в тази чиста любов.

Източник: Yoga of consciousness.