Интересно е, че много търсещи духовно израстване мислят, че всички техни вътрешни негативни качества накрая ще бъдат преодолени. А от мой личен опит, да прегърнеш вътрешната си тъмнина позволява създаването на психологически и духовен баланс, на интегрирано цяло, докато отричането й създава хаос и дисхармония.
Ключовата дума тук е “интегрирам”, което идва от латинската дума integratus, означаваща ‘да направя цяло’. Да интегрираш вътрешно качество значи да го признаеш като свое и да поемеш отговорност за него, вместо да го отхвърляш или да го отричаш. Ползите са много: здрав ум, изцеление и цялост – всички те се откриват чрез интегрирането. От друга страна, обратното на интеграцията е дезинтеграция – или да бъдеш фрагментиран и разделен на парчета. Например човек, който „се разкъсва“ или „се разпада“ е някой, който не е бил способен да се справи със стреса и който е пренебрегнал твърде много черти от своята личност, особено чертите на Тъмната си Сянка. В действителност фрагментиран човек никога не може да се справи с враждебност, защото няма цялостен център и винаги посреща живота откъм ъглите на своите личностни части.
Да приемеш тъмнината в себе си ще ти позволи да поемеш отговорност за себе си и щов веднъж наистина признаеш една от тези тъмни черти, вместо да ги избягваш, те изведнъж престават да имат контрол върху теб. Като сме честни със себе си и приемеш елементите на сянката, това ни освобождава наистина да наблюдаваме непроучените зони от съзнанието ни, позволява ни да видим, че ние не сме тези елементи, но просто притежаваме мисли, чувства и начини на реакция, които идват и си отиват. Не можеш просто да отидеш “отвъд омразата”, ако първо не признаеш пред себе си, че всъщност наистина притежаваш чувства на омраза.
За да можем напълно да изпитаме любов към себе си е необходимо да се научим да преживяваме чертите на Сянката си и да пътуваме смело из тъмните, мътни води на непознатото. Иначе всеки път, когато осъждаме други хора за техните сенчести качества, ние по същество осъждаме лицемерието в себе си в този процес.
Цялостният и балансиран аз е омиротворяване на всички части, вътрешно обединение. То не означава отдаване на тъмната страна на природата ни, а приемането й и прякото й изживяване в светлината на осъзнатоста и дълбоката честност. Това е пълната противоположност на много самоотричащи традиционни духовни методи за овладяване, отрицание или аскетично дисциплиниране на аз-а. Да живееш различно – каквато е и мотивацията на LonerWolf – означава да си автентичен. А за да бъдем автентични е нужно да прегърнем вътрешната си същност – онова, което е необичайно или странно за обществото.
Смайващо е осъзнаването, че често чертите, които хората показват пред света, са социално приемливите. По подразбиране всички „примитивни“ черти в нас са препращани към сенчестата ни страна, но в същото време всяка творческа, уникална и различна идея също се съотнася към Сянката ни, защото не е социално приемлива.
Не всичко от изследването на тъмнината в теб попада задължително в графата „гибел и мрак“. Всъщност може да се изненадаш от безкрайната поредица от креативни и интересни „неща“, които откриваш и които са били тайно складирани настрана.
Да приемеш и прегърнеш Тъмната си Страна означава да се върнеш назад и да станеш отново „цял“ и така да вкусиш от това как се чувства тази „цялост“.

Mateo Sol

Via Sacred Dreams

Споделете тази статия, ако ви е харесала.