Травмата се случва когато човек преживява заплаха, загуба или страх, които са прекалено силни, за да могат да бъдат почувствани. Тя създава вътрешно „разцепване”, а често и срив в енергията на човека. За да останем функциониращи в света, ние „отделяме” по един напълно инстинктивен начин тези чувства, които са претоварващи за системата ни и ги „складираме” в тайно ъгълче на психиката ни.
Тази „Травматизирана част“, която продължава да носи тези чувства остава „отцепена”, свита, в изолация, без подкрепа. Като отговор на заплахата да останем нефункционални и парализирани, в нас се създава нова структура – „Оцеляващата част”, която функционира, изпълнява, обикновено не знае и не допуска почивка и която ръководи живота ни по такъв начин, че нищо застрашаващо да не ни се случи отново. От това рамката на нашата жизнена активност и енергия се стеснява. При все това, от време на време, в инцидентни ситуации, Травматизираната част в нас „пробива” защитата и изхвърля от „командния пулт” Оцеляващата част. Тогава човек наистина се срива, изпада в дълбока криза и после бавно се вдига „на крака”, като Оцеляващата част отново си възвръща контрола.
Този цикъл може да се повтаря отново и отново, на по-големи или по-малки интервали, в зависимост от това, какво предизвиква травматичната реакция „да изплува”. Ръка за ръка с това постоянно върви една огромна умора, дори изтощение. Някъде в нас продължава да живее и една Здрава част, останала незасегната от травмата, която, обаче, често е напълно невидима / игнорирана и като такава, не може много да допринесе за лечението и качеството на живота ни като цяло. Това е така, понеже както Травматизираната, така и Оцеляващата част, не вярват и не могат да се доверят, че нещо здраво все още съществува.
Травма – констелациите имат за цел да лекуват вътрешното „разцепване” и срива, в резултат на травмата. Те свързват наново изолираните части и формират отново целостта, в която никоя част не е разединена от центъра. Имаме все повече наблюдения за това, че хора, които са били травматизирани предават това на своите деца, или по-скоро, че децата го взимат от родителите си.
На преден план изниква въпросът – как точно се случва това, как травмата се предава от родителите на децата? Когато разглеждаме ситуацията на дете, което израства с травматизирани родители, първото нещо, което виждаме е, че макар родителите физически да са там, заради травмата, която носят, те не могат да присъстват за децата си в емоционален план. Но пък децата имат огромна нужда от сигурност и свързаност (bonding), за да могат да се доверяват на себе си и на живота. С травматизирани / „отцепени” родители, обаче, това не е възможно да стане по начина, по който детето има нужда. Тогава детето започва също да „се отцепва” / отделя от себе си, познавайки и носейки в душата си страха и болката на родителите си, като в същото време преживява и собствения си страх, понеже връзката, която иначе би му давала чувство на доверие в живота и заземеност, сега липсва.
За да работим с този феномен на травмата, която се предава на децата, ние разглеждаме различните аспекти на естественото здравословно свързване и как това може да се интегрира в живота на човек, така, че последиците от родителската травма да могат да бъдат минимизирани или заличени в живота на децата – чрез метода на семейните констелации или изследването Нумерологична Връзка с предците – т.е. 2 поколения от вас назад. Инфо за изследването Връзка с презците: ТУК
~Багат Зайлхофер/ Ошо Шангри Ла медитационнен център
Може да ви е интересно да прочетете и „Как наследствената семейна травма оформя кои сме и какво наследяват децата ни?“: