Из „Еротична интелигентност : тайната на желанието в дълготрайните връзки” на Естер Перел

 

– Защо добрият секс толкова често отмира дори при двойки, които продължават да се обичат както винаги? Това е въпрос за милион долара, нали?

– И защо добрата интимност не гарантира добър секс, в противоречие с общоприетото мнение?

– Как се чувствате когато обичате? А когато физически желаете някого с какво се различава?

 

Това са някои от въпросите, които са в центъра на изследването ми върху природата на еротичното желаение и върху дилемите, които съпътстват съвременната любов.

Пътувам по света и забелязвам, че навсякъде където има романтика, сякаш има криза на желанието – в смисъл на притежаване – желание, като израз на индивидуалност, на свободен избор, на предпочитание, на идентичност. Желанието, което е станало понятие като част от съвременната любов.

 

Знаете ли, това е първият път в историята на човечеството, когато се опитваме да преживеем сексуалността дългосрочно, не защото искаме 14 деца  – защото много от тях няма да оживеят и не защото това е задължение на омъжената жена. За първи път искаме секс заради удоволствието и връзката, които са вкоренени в желанието.

 

Значи, какво поддържа желанието живо и защо това се оказва толкова трудно?

Мисля, че най-важното за поддържане на желанието в една стабилна връзка е съчетаването на две основни човешки нужди.

 

= От една страна нуждата ни за сигурност, за предсказуемост, за безопасност, за надеждност, за дълготрайност – всички тези закрепващи преживявания, които наричаме дом.

= Но имаме и друга, еднакво силна нужда – мъже и жени – за приключения, за новости, за мистерия, за риск, за опасност, за непознатото, за неочакваното, за изненада – разбрахте ме – за пътешествия, за пътуване.

 

Съчетаването на нуждата ни за сигурност и нуждата за приключения в една връзка, или това, което обичаме да наричаме страстен брак –  преди беше противоречиво като възможност и резултат. Бракът беше икономическа институция, която ни предоставяше вечно партньорство и с него деца и социален статут и продължение на рода и другарство.

Но сега искаме от партньора си да ни даде всички тези неща, а в допълнение и да бъде най-добрият ни приятел и довереник и страстен любовник и да живеем двойно повече.

 

Отиваме при даден човек и всъщност искаме от него да ни даде това, което едно време го осигуряваше едно цяло село. Дай ми принадлежност, дай ми идентичност, дай ми продължителност, но също и трансцеденталност и мистерия и удивление, всичко наведнъж. Дай ми удобство, дай ми острота. Дай ми новост, дай ми познатост. Дай ми предсказуемост, дай ми изненада. И го приемаме за даденост, мислейки че секс играчките и бельото ще ни спасят.

 

Защо добрият секс толкова често отмира?

Каква е връзката между любов и желание?

Как се свързват и как си противоречат? Защото там е тайната на еротизма.

 

Според мен, ако има глагол, който е свързан с любовта, той е ‘да имам’.

Ако има глагол, свързан с желанието, той е ‘да искам’.

 

В любовта, искаме да имаме, искаме да опознаем любимия. Искаме да минимизираме разстоянието. Искаме да намалим празнината. Искаме да неутрализираме напрежението. Искаме близост.

 

Но в желанието, имаме тенденцията да не искаме да се връщаме на местата където вече сме били. Очакваното заключение не поддържа жив интереса ни.

В желанието, искаме един Друг, някой от другата страна когото можем да посетим, с когото можем да прекараме време. В желанието, искаме мост, който да пресечем.

Или с други думи, понякога казвам, че огънят се нуждае от въздух. Желанието се нуждае от пространство.

 

И, казано така, често звучи доста абстрактно.

Посетих повече от 20 държави през последните няколко години с книгата си „Еротична Интелигентност“ и питах хората кога чувстват най-голямо влечение към партньора си. Не да ги привлича сексуално, а по-скоро да го желаят.

И независимо от културата, религията или пола – с изключение на един – получавах все същите няколко отговора.

 

Първата група е:

‘Чувствам най-голямо влечение към партньора си когато го няма, когато сме разделени, когато се видим отново.’ На практика, когато възвърна своята способност да си се представя заедно с този партньор, когато въображението ми се върне в картината и когато успея да го обвържа здраво с отсъствието и копнежа, който е основен компонент на желанието.

 

Но втората група е още по-интересна:

‘Чувствам най-голямо влечение към партньора си когато го виждам в в своята среда, когато прави нещо, към което изпитва страст, когато е на парти и привлича други хора, когато виждам, че е център на вниманието.’ Когато видя партньора си лъчезарен и уверен, май това най-много възбужда по цял свят. Лъчезарен, в смисъл на независим.

 

Защото понякога, както казва Пруст, мистерията се състои не в търсенето на нови пейзажи, а в погледа с нови очи.

 

В това описание на другия или на себе си – все едно е – най-интересното е, че в желанието няма състояние на нужда.  Никой не се нуждае от никого. Няма грижовност в желанието.

Грижовността е да обичаш много силно. Тя е мощен антиафродизиак.

Още не съм видяла човек, възбуден от това, че някой се нуждае от него.

 

 

 

Третата група от отговори:

‘Когато съм изненадана, когато се смеем заедно  – както ми каза някой днес в офиса – когато е облечен в смокинг.’

А аз отвърнах: ‘В смокинг или с каубойски ботуши.’ Обикновено се случва когато възникне новост.

Но не става въпрос за нови позиции. Не е репертоар от техники. Защото, в определен смисъл, може да се каже, че сексът не е нещо, което правите. Сексът е място, където отивате. Това е едно пространство вътре във вас, в което влизате заедно с друг или с други.

Значи, къде отивате по време на секс? С кои части от вас установявате връзка? Това място ли е, където може да сте палави и безопасно агресивни? Това място ли е, където можете най-после да се отпуснете и да престанете да се чувствате отговорни за всичко? Това място ли е, където можете да изразите дори детските си желания?

Какво има там?

Това е език. Това не е просто поведение. И поетиката на този език е това, от което се интересувам, и поради което започнах да изучавам понятието „еротична интелигентност”.

 

Знаете, животните правят секс. Това е ключово, това е биология, това е естествен инстинкт. Единствено ние имаме еротичен живот, което означава, че сексуалността се трансформира от човешкото въображение.

Единствено ние можем да се любим с часове, да прекараме времето чудесно, с много оргазми без да пипаме никой – защото можем да си го представим. Можем само да го загатнем.

 

Така че, когато започнах да мисля за еротизма, се замислих и за поетиката на секса, и ако я приема като вид интелигентност, тогава тя е нещо, което се култивира.

Кои са съставните ѝ части? Въображение, игривост, новост, любопитство, мистерия.

Но в действителност централният агент е това нещо, наречено въображение.

 

И още по-важно е, че за да започна да разбирам кои са двойките, при които има еротични искри, които поддържат желанието живо, трябваше да се върна към първоначалната дефиниция на еротизъм, мистичната дефиниция. Преминах през нея чрез раздвоение, анализирайки всъщност травмата – която е другата страна – и го направих, наблюдавайки общността, в която съм израснала, една белгийска общност на оцелели от Холокоста.

В нея имаше две групи хора: тези, които не бяха починали и тези, които се бяха върнали към живота.

– Тези, които не бяха починали, често живееха много земен живот, не можеха да изпитват удоволствие, не можеха да се доверят защото когато си бдителен, разтревожен, напрегнат и несигурен, не можеш да повдигнеш глава и да полетиш, да бъдеш игрив, спокоен и изобретателен.

– Тези, които се бяха върнали към живота, виждаха еротиката като антитяло срещу смъртта. Знаеха как да се запазят живи.

 

И когато започнах да слушам за липсата на секс при двойките, с които работя, понякога ги чувах да казват: ‘Искам повече секс!’, но обикновено хората искат по-добър секс,

а за да е по-добър трябва да възобновят връзката си с тази живост, това подновяване, тази жизненост, този ерос, тази енергия, които сексът им е доставял или са се надявали, че ще им достави.

 

И така, започнах да задавам различен въпрос. Въпросът беше:

‘Угасвам когато …’

‘Изгасвам желанията си, когато …’,

което не е същото като ‘Това, което ме изгасва е …’ и ‘Изгасваш ме когато …’

 

И хората започваха да казват: ‘Угасвам, когато се чувствам мъртъв отвътре, когато не харесвам тялото си, когато се чувствам стар, когато не съм имал време за себе си, когато не съм имал възможност дори да ти се обадя, когато не върша добре работата си, когато имам ниско самочувствие, когато нямам чувство за себезначимост, когато не чувствам, че имам право да искам, да взимам, да получавам удоволствие’.

 

И после започнах да задавам обратния въпрос:

‘Възбуждам се, когато …’

Значи, възбуждам се когато  включвам желанията си…

 

В този парадокс между любов и желание, объркващото е, че самите съставните части, които подхранват любовта – взаимност, закрила, безспокойство, отговорност за другия – понякога са същите елементи, които задушават желанието.

 

Защото желанието идва с цял куп чувства, които не винаги са любимци на любовта: ревност, чувство за притежание, агресивност, сила, надмощие, палавост, дяволитост.

Фактически повечето от нас ги възбуждат през нощта същите неща, срещу които роптаят през деня.

 

Горе в съзнанието ни се случват цял куп неща, които не винаги знаем как да изразим пред човека, който обичаме защото мислим, че в любовта трябва да има себеотдаване, а в желанието – известно количество егоизъм в най-добрия смисъл на думата:

като способността да не губите връзка със себе си в присъствието на друг.

 

Искам да ви нарисувам тaзи малка картинка защото се раждаме с необходимостта да съчетаем тези два комплекта от нужди.

Нуждата ни за връзка, нуждата ни за самостоятелност или нуждата ни за сигурност и за приключения, или нуждата ни да бъдем заедно и за автономия.

 

Значи, това, което трябва да постигнете, ако искате да поддържате желанието, е едно диалектично равновесие.

От една страна, искате сигурност, за да можете да се отдалечите.

От друга страна, ако не можете да се отдалечите, не можете да изпитате удоволствие, не можете да стигнете до кулминация, не можете да достигнете до оргазъм, не се вълнувате, защото прекарвате времето си в тялото и в главата на другия, а не в собствените си.

Значи, в тази дилема около съчетаването на тези два комплекта от основни нужди, има няколко неща, които разбрах, че правят еротичните двойки.

Първото е, че имат голяма сексуална интимност.

Съзнават, че всеки един от двамата има собствено еротично пространство.

Знаят също, че любовната игра не е нещо, което се прави пет минути преди истинското нещо. Любовната игра започва в края на предишния оргазъм.

 

Еротичните двойки също разбират, че страстта идва и си отива.

Тя е като луната. Има непрекъснати еклипси.

Но са наясно, че знаят и как да я възобновят. Знаят как да я възвърнат, и знаят как да го направят, защото са демистифицирали един голям мит, мита за спонтанността, според който тя ще падне просто от небето докато сгъвате прането, като deus ex machina, и разбират, че каквото и да ще просто да се случи, в една дълготрайна връзка вече се е случило.

Ангажираният секс е умишлен секс. Той е съзнателен. Той е преднамерен. Той е фокусиране и присъствие.“

 

Don`t copy text!