Всъщност, първата ми среща с випАссана датира отпреди почти 7 години и бях привлечена на секундата без изобщо да разбирам защо?! Нещо като влюбване от пръв поглед вероятно. И с други неща ми се е случвало – двата ми любими парфюма и до днес – Митсуко на Guerllin и Зен на Shiseido. Влюбих се в имената им и едва после когато ги потърсих, се оказаха моите аромати. Затова и не бях изненадана и за реакцията ми спрямо медитацията випАссана. Изписвам го по този начин защото ударението е на първата гласна буква „А” и защото аз самата дълго време го казвах неправилно слагайки ударението на втората гласна „А”. Когато се порових повече и потърсих и мнения и отзиви на хора вече минали курса разбрах, че май все още не съм готова. Времето минаваше, но аз не забравях за випАссана, пък и тя намираше начин да ми напомни за себе си. През 2014г. ми се отвори възможност и ми се струваше, че съм готова, затова и кандидатствах и влязох в списъка на приетите. В последния момент обстоятелствата така се подредиха, че не успях да получа отпуск точно в тези 11 дни и писах на организаторите, че за мое съжаление не мога да отида. По-късно си дадох сметка, че не съм била готова, а сега съм напълно убедена, че е било наистина така. През времето откакто съществува страницата и сайта Квадрата на Питагор(близо 2 години), съм качвала статии на тема випАссана поне 2 или 3 пъти, сякаш отново да не забравям за нея. Странно защо, но тези статии малко се четяха и не събираха „харесвания”. През март окончателно останах свободна от ежедневен ангажимент да ходиш на работа, но не се сетих за випАссана веднага, тя ми напомни. Четях любимия ми Ървинг Ялом и една от героините отиде в Индия във ВипАссана академия в гр.Игатпур. За малко да се плесна по челото наистина, но мислено го направих! J Веднага проверих кога има курсове и се оказа, че има още през май. Писах на организаторите, но явно вече е станала доста популярна, защото се оказах в листата на чакащите резерви. Казах си, че ако сега съм готова, ще стане! Две седмици преди курса ми писаха, че могат да ми предложат място. Тогава се притесних на същата тема – готова ли съм?! Мислих цели два дни и отговорих, че отивам. Впоследствие се оказа наистина изключително важно да си подготвен вътрешно, иначе няма особен смисъл. Нещата се подреждаха добре за мен, а отдавна знам, че когато нещо тече леко и без пречки, значи си на прав път. Оказа се, че една от най-близките ми приятелки също е кандидатствала и също заминава. Има значение докато си там да виждаш познато и приятелско лице. В крайна сметка пътувахме дотам заедно. Пет дни преди тръгване обаче, започнаха пречки, които не разбирах защо се случват. Колата ми се повреди и влезе в сервиз. Оправиха я, повреди се колата на приятеля ми и също влезе в сервиз. Щеше да е готова в деня когато трябваше да пътуваме. Затова и натоварих багажа си и решихме да го закарам до сервиза, да изпием по кафе и да отпътувам като преди това взема и приятелката си. Вземаме си довиждане и сядам в колата и тя отказва да запали – „шах с пешката!” Нямаше време за много реакция и решаваме, че единствената реална възможност е приятеля ми ни закара. Той си пренареди програмата в движение и така и направихме. Започна да ми става ясно, че не трябва АЗ да шофирам – отдавна съм се научила да внимавам за посланията и знаците. Преди това „случайно” видях нумерологично как изглежда деня на тръгване както като събитийна карта, така и как тя се съотнася спрямо мен лично – показваше най-лошия възможен вариант, но реших, че този на когото му е писано да се удави, няма да се обеси! Черен водолейски хумор! J Вътрешно се чувствах спокойна и овладяна и дори оптимистично настроена. Пътуването мина приятно и спокойно и пристигнахме навреме в късния следобед в комплекс Ястребино където се провеждат курсовете на випАссана в България. Наблюдавах какви числа идват към мен – прибраха ми личните вещи, документи и телефона в торбичка № 13. С това съм свикнала цял живот – буквата М е под № 13 в азбуката и дори в училище съм била под № 13. Живяла съм само на 13-тия и на 4-тия етаж(числото 13 се редуцира до единичното 4). Настаниха ме в стая 106 = 7, т.е. най-добрата възможност, най-духовното число. В залата за медитация се оказа, че ще пребиваваме на едно и също място през цялото време и местата бяха номерирани – моето беше под №48, т.е 12 = 3 – директната връзка с Всемира, истината, но онази Вселенската. Поотделно разгледани 4 и 8, са прошка и карма. За жалост мястото ми беше в края и на последния ред и имах проблем да чувам добре инструкциите. Сякаш випАссана ми се криеше или ме тестваше доколко искам да се срещнем. 🙂 Затова на другия ден помолих за по-предно място ако може – сложиха ме на първия ред до място №5, а това е моята лична вибрация. Там си останах до края. За провеждането на курса по випАссана си има правила, които са ясно обяснени още в сайта преди да решиш да кандидатстваш. Още веднъж ти ги изпращат когато стане ясно, че отиваш и още веднъж ги четеш по време на регистрацията първия ден. Всъщност, те са изцяло само в твоя полза за да успееш да постигнеш максимална концентрация и обръщане навътре, но истината е, че звучат страховито. Още вечерта на първия ден даваш обет за Благородно мълчание и то продължава до 10-тия ден. Можеш да шепнеш на две дами от организаторите, към които да се обръщаш ако имаш битови или здравословни проблеми. Има двама учители, индийци от Випассана академия и с тях също можеш да говориш шепнейки в определи часове, но по въпроси касаещи медитацията. Храната е достатъчна, но почти веганска – има масло и прясно и кисело мляко единствено, както и мед, ако броите пчелите за животни. 🙂 Битовите условия бяха наречени скромни от организаторите, но всъщност бяха поносимо мизерни. Дневния график също изглежда леко страховито – ставане в 4.00 и от 4.30 започват 4 модула от по 3 часа медитация с почивки от по 10 минути на всеки час. Има сутрешна закуска с почивка от един час и обяд с почивка от един час, има следобедна закуска чай и плодове с почивка от половин час, вечеря не се предвижда. Ляга се в 21.30ч. В модулите за медитация има 4 пъти групова медитация с учителите за 1 час, която се оказа задължителна, останалите близо 2 часа от всеки модул сам преценяваш къде и как да медитираш – дали в залата(без учители) или в стаята. От теб зависи, отишъл си там доброволно и тези условия ти ги знаеш предварително, изпращат ти и тях като информация. Разказвам така подробно, защото в течение на дните разбрах и сама, че всяко от правилата е само и единствено в твоя полза за да усвояваш техниката и нищо да не те разсейва. Напълно наясно бях, че едва ли ще посветя всяка минута на медитацията, няма как такова тотално обръщане навътре да не започне да „вади” от теб …какво ли не. Разбира се, че така стана и с мен. В първите 3 дни има едно „тупкане на топката на място” защото правиш само едно единствено нещо през цялото време – наблюдаваш дъха си през ноздрите като не го оценяваш, а само отбелязваш – топъл, хладен, минава отляво, минава отдясно. На моменти е влудяващо и естествено се питаш какво правиш, всъщност!? 🙂 В тези три дни има и отсяване на учениците – тръгват си такива, които не издържат. От моята стая до края никой не си тръгна – бяхме 3 дами, но имаше такива които си тръгнаха. Втория ден за мен беше много тежък, пък и не само за мен е бил такъв. Колкото и да имах сериозен опит в медитацията и с медитативен седеж, всичко ме болеше и не успявах да намеря удачен вариант за повече от 10 минути. Имаше и отчайващи моменти, признавам. На 3-тия ден сякаш нещо се отпуши и той мина леко, направо приятно. Започнаха да ми идват в главата толкова творчески, пък и други идеи, че се уплаших, че ще ги забравя и започнах да си ги повтарям на ум. Едно от правилата е да не носиш нищо за писане, а аз се постарах да спазя всички правила. Дадоха ни едни брошури в началото с дневния график и правилата и на гърба имаше празна страница. Записах си идеите с четчицата от течното червило, колкото и да звучи смешно. На следващия ден пък писах с върха на спиралата за мигли – голям смях! 🙂 Спрях дотам! Пък и следващите дни бях заета с други неща. 4-тия ден беше посветен най-после на самата техника випАссана. Казано накратко техниката се състои в това да си наблюдател на усещанията в тялото без да реагираш защото всичко в природата се поражда и отминава, променя се. Оставяш усещането да отмине като преди това му засвидетелстваш малко внимание. Същевременно част от техниката е да успееш да не помръднеш в рамките на 1 час. Останалите подробности ще ги оставя за всеки, който реши да посети сам курсовете. На пръв поглед звучи просто, дори безсмислено, но идеята е това да успееш да го вплетеш в ежедневието и живота си. Да не реагираш на всяко неприятно нещо, също и да не се привързваш към усещането за приятност – напълно по будистки да следваш средния път, златната среда. Защо в началните редове на този текст многократно повтарях „дали съм готова”? Защото именно в този 4-ти ден започнах да го разбирам – всеки прекаран миг в медитация, в четене, в осъзнаване на нещата през годините сега се отплати. Нямах никакъв проблем по отношение на техниката, сякаш я бях правила винаги. Единствено докато открия точно моята медитативна поза, в която да не помръдна за 1 час имах още работа, но и с това се справих и се оказа лесно – направо не ми се вярваше?! От този 4-ти ден нататък, посветих на випАссана не повече от 10% от времето в модулите за медитация. Сега започна моята лична работа навътре свързана с отношения, с даване и молене за прошка, оглеждане с безпристрастност и приемане на някои от по-значимите или пък болезнени събития и срещи в живота ми. Свърших колосална работа за себе си, а випАссана се яви в ролята на бонус! Много, много доволна съм от всичко, което ми се случи в рамките на тези 11 дни. Оказах се подготвена за всяко от условията, без това да ми създаде проблем и да ме отклони. Оказах се подготвена да свърша и личната си работа дълбоко вътре в мен. Оказах се подготвена и за самата випАссана. Бих казала, че това са може би едни от най-важните 11 дни в живота ми. Чувствам се пречистена на много нива, надявам се да успея да запазя повечето от нещата, които мислих и усвоих, както и да продължа и у дома с випАссана. Няма шанс да стана будист въпреки, че харесвам по-голямата част от философията им. С всичко написано дотук, в никакъв случай не бих казала, че така трябва да постъпи и друг, който реши да се срещне с випАссана, това е моят опит и ако той послужи поне на още някого, значи писането на този текст не е напусто. За да не става твърде сериозно четивото и защото обичам да намирам смешното и в най-трудната или абсурдна ситуация бих споделила нещо забавно и дори на ръба на махленската клюка по женски, все пак съм жена и то на средна възраст. 🙂 Асцедента ми е Дева – подробностите и детайлите на мен говорят повече от това, което човека реално ми казва с думи. От години обръщам внимание и се интересувам и от езика на тялото така, че да разглеждам в почивките дамите около мен, беше мнооого забавно, пък и беше почивка за съзнанието, което натоварвах на макс. Може би сега е момента да поясня, че жени и мъже бяхме напълно отделно, още един начин да не отклоняваш вниманието и мислите си в друга посока. Стига да си хетеросексуален, разбира се! 🙂 Имаше нови и стари ученици, т.е. старите са хора минали вече поне веднъж курса. Измежду старите имаше такива, които са пожелали да „служат” – те се грижеха за храната и сервирането й на блок маси и тя да е в достатъчно количество докато има хранещи се. „Служещите” се хранят накрая, когато ние новите приключим. Те отнасят и използваните съдове и прибори. Аз лично им се възхитих, признавам. Освен това старите ученици спират да се хранят на обяд, т.е нямат дори и следобедните плодове, само чай. Аз самата се храня бавно и това ми даваше доста време да наблюдавам околните по време на храна. Естествено, че имаше много забавни ситуации с пълнене на чиниите по 2 и 3 пъти, с бутане, припряност, излапване на храната за минути, както и куриозни комбинации на храна. Примерно мюсли с лютеница и то купешка, разбира се. Имаше и две млади дами, които бяха с расти в косите, имаше и дама със силикон в устните, имаше една дама, която винаги беше с изправена на преса коса и с грим. Едно от условията беше да се използват широки дрехи, без клинове или голи ръце и рамене. Дългите поли бяха разрешени и имаше 3 млади дами, които радваха нон-стоп очите ми защото през цялото време бяха с дълги поли, те просто не се появиха с друга дреха. И други тук там обличаха дълги поли, но тези трите бяха константа. В деня когато падна обета за Благородно мълчание, отидох и поздравих и трите за прекрасния им изглед. Надявам се, че съм ги зарадвала, поне така изглеждаше. Всичко това пиша с най-добро чувство и с приятелско намигване към дамите – вероятно така са се чувствали по-добре, всеки сам за себе си преценява. Последния ден в 10ч. падна обета за мълчание и настана….бърррррррррррр! 🙂 Вечерта ме болеше главата от дърдорене, чак имах проблем да заспя. Добре е, че има такъв преходен ден, в който програмата е същата, но можеш да говориш. Иначе вероятно „цивилизацията” може да ти дойде шоково. Може би тук е момента да кажа, че всичко свързано с усвояването на техниката и правилата според мен, е мислено детайлно и определено работи. Едва ли беше случайно и че в последния ден всъщност беше Новолуние, когато всички ние(или поне аз) бяхме като наново родени. Целия курс се случваше на намаляваща луна, отново удачно като подробност, защото всъщност се освобождаваш от стари модели, чистиш на разни нива, а намаляващата луна подкрепя подобни процеси. Организацията също беше на добро ниво, а едната от двете дами, към които можехме да се обръщаме беше възхитително човечна към всички. Специално й благодарих за отношението и я помолих да не се променя. Една друга дама беше помолила да я преместят от мястото й и я сложиха до мен още на 2-рия ден. През цялото време си разменяхме усмивки и общувахме с очи и жестове. Накрая се запознахме и дълго си говорихме, оказахме се на една възраст и с много общи приятели. Силно се надявам да се окаже едно ново и добро приятелство, оставям това на Вселената! Получи се дълго четиво, а в интернет се котират по-скоро кратките варианти. Е, който докъдето му стигне търпението!

Благодаря за вниманието! 🙂

Марго

Ако желаете да се възползвате от възможностите на Нумерологията, разгледайте Раздел „Услуги“ и можете да ни пишете в контактната ни форма или на емейл: megan966@gmail.com

 

 

Споделете тази статия, ако ви е харесала.