Почти всеки човек, дори и най-отявления атеист в трудни моменти отправя молитви към Бога, посещава храмовете му, пали свещи – и това е най-нормалното нещо. Какво правим обаче, когато сме щастливи, удовлетворени, влюбени – рядко правим същото, а трябва!
В живота на човек, който е преживял травма, болка и разочарование, а след това е работил със себе си дълго, дълго време и е намерил изцеление, идва интересен момент.⠀ Идва един много странен и тревожен ден, когато всичко е наред. И когато това „добро” не е бягство, илюзия, трик или затишие пред бурята, а се превръща в отражение на реалността. Връзките се развиват и няма предателство, не отиваш никъде неочаквано. И при роднините всичко се оправя.
Изглежда, че цялата житейска борба се е състояла заради този момент. И за първи път в живота човек се чувства цял. И това е много необичайно. Въпреки това, по някаква причина става трудно и трудно да се живее нормален живот в областта на средните емоции. Не се изкачвате по стръмна планина, не се спускате в тъмни пещери, не участвате в грандиозни трагедии, а просто …живеете. ⠀
И тук са необходими много усилия за да спрете това колело и да включите на по-фини чувства. Потърсете удоволствие от житейското пътуване като по спокойна река. Изживявайте прости радости.
От личен опит знам вече, че благодарността е най-просветляващата духовна практика, че именно вибрацията на благодарността Вселената/Бог/Интелигентния дизайн, който движи всичко което Е, разпознава мигновено и отвръща с великодушие. Затова в щастливите моменти отново се обърнете към него и кажете няколко прости думи:
„Създавам намерение да запазя щастието си и съм дълбоко благодарен/а за всичко хубаво в живота си!”
Ще ви чуят и ще ви отвърнат подобаващо, вЕрвайте ми!
И ако сегашния житейски момент е такъв, не го отлагайте, а дори го казвайте по-често – това ще ви донесе осъзнато спокойствие.
М.С. (Guru Sakhi)