Понякога мечтаем за промяна. Друг път се страхуваме от нея. Но и в двата случая не можем да избягаме от нея.
Когато обстоятелствата в живота ни се променят, независимо в каква посока, понякога не успяваме да се справим. Случва се да сме толкова шокирани и нещастни от неочакваното развитие на събитията, че да не можем да излезем от това вцепенение, съпротивляваме се на реалността, отдаваме се на горчивина, страх или безнадеждност.

Вместо да приемем промяната, заряваме глава и страдаме ден след ден, защото нещата не са такива, каквито би трябвало да бъдат според нас.

Каква е тайната която ни кара да се хвърлим към прииждащата вълна с охота – независимо от факта, дали ще ни заведе нежно до брега или ще ни удари към дъното?

Забавно е, че нашата култура поощрява промяната, и често си казваме “Промяната е за добро”, “Всичко се случва по определена причина”. И да, наистина възхваляваме промяната, докато не настъпи някое неочаквано и нежелано обстоятелство. И тогава започваме да се съпротивляваме. Често и най-малкото отклонение от нашата рутина може да ни обърка, а по-големи промени да ни изпратят на терапия.

Как да се научим да приемаме промяната спокойно и преминавайки през различните фази да се учим от нея?

Да освободим хватката
С неочакваната промяна идва и чувството, че губим контрол,а това е напълно нормално — а също и напълно измамно. Навлизаме в непознати територии. Независимо от новите обстоятелства е добре да си дадем сметка, че ние никога нямаме пълен контрол. И ако спрем задъхващите напъни да контролираме нещата, които всъщност са извън контрола ни, ще е научим да ги приемаме промените спокойно.

Да определим чувствата си
Необходимо да поработим и върху начина, по който приемаме емоциите, съпровождащи внезапните промени. Разбира се, можем да бъдем разочаровани, ядосани или изплашени, но е необходимо да се научим да приeмаме тези емоции по същия начин, по който бихме приели радостта например.
Какво означава това? Разбира се, че не можем да очакваме да ценим разочарованието по същия начин по който ценим радостта, но можем да отделим тези усещания, от начина, по който реагираме към тях. Нашата задача е да осъзнаем, че във вихъра на радикални трансформации, нашата същност остава стабилна. Ако можем да приемем този факт – чрез асани, дихателни практики, медитация, ще успокоим дискомфорта, настъпил с външните промени.

Да черпим от мъдростта
Да се научим да живеем в мир с промените в живота ни – загубена работа, любим, мечта — не означава да живеем пасивно.
Понякога сами се опитваме да провокираме промяна в живота си, и вместо да приемем тъгата, тревогата или гнева, искаме да променим обстоятелствата. И тази невъзможност да приемем случващото ни носи страдание. Това разбира се не означава да не предприемаме действия. Ако се вслушаме в сърцето си, в тази дълбока вътрешна тишина, ще бъдем насочени към правилното действие. Това е част от нашата практика – да се ръководим от гласът в нас. С успокояване на мислите, се докосваме до мъдрост, на която можем да разчитаме. Колкото по-спокоен е умът ни, толкова по-ясна и силна е нашата интуиция, толкова по-способни сме да вземем правилното решение.

Поемаме дъх
Когато настъпи някаква промяна – положителна или не, нека се опитаме да се слеем с дъха си, да усетим какво чувства тялото ни. Тази фина настройка ще ни даде времето, необходимо да се подготвим и посрещнем по-добре всякакви ситуации.

Автор Chris Colin/yogajournal.com

Don`t copy text!