От Димитър Хаджиев

Жената е генетично програмирана да не изневерява на своята природа. А коя е тази нейна същност? Това е любовта. Любовта е храната за душата и сърцето ѝ. И когато не получава достатъчно от нея, тя започва да гладува. И ако гладува твърде дълго, ще загине. И за да не загине, може да потърси друг мъж, отдаващ повече от себе си. За повечето жени нуждата от любов е ежедневна. И това не е желание или каприз, а нужда. И все още има много мъже, които по-трудно разбираме това. Защото разсъждаваме като мъже.

Анахата ни приканва да открием тази животворна вода и светлина за женското сърце. То се отваря всеки път, когато го помилваме с нежност и обич. С разбиране и емпатия. С признание и благодарност. С добрина и прошка. Със споделяне и съпричастност. С топлина и грижа. С безрезервно внимание и вслушване в тихия му шепот. Със силна и закриляща прегръдка. И се затваря всеки път, когато го отхвърляме. Когато губим доверието му. Когато губим уважението му. Когато не спазваме обещанията си. Когато вече не усеща предаността и лоялността ни. Когато мъжките ни Его желания взимат връх над всичко и го нараняват силно. Когато го оставяме да се справя съвсем само, обгърнато от болка, тъга и тъмнина. Анахата ни приканва към хармония и баланс. В отношенията със самите нас, с другите и със света. Към баланс между даване и получаване на обич. Към баланс между анимата и анимуса в телата ни. Момчета, неизбежно е. Ако отхвърляме жената в себе си. Ако я презираме и мразим. Ако не виждаме в нея източник на могъща сила, никога няма да спечелим напълно сърцето на любимата. Ако не прегърнем анимата си, не бихме могли да разберем партньора. Не бихме доловили най-дълбоките копнежи на женското сърце. Ако бягаме от своята чувствителност, емоционалност, крехкост и ранимост, никога не бихме усетили неговите страдания и болки.

Анахата ни приканва да осъзнаем. Ако има едно нещо, за което женската същност копнее, то е да изпита себе си като съвършена женственост. Това е нещото, което всичките пари на света не могат да й купят. Нещото, което нито нейните приятелки, нито тя самата може докрай да си самодаде. Колкото и цялостна, завършена и самодостатъчна да може да се чувства и сама. Отключването на тази съвършена женственост минава пред съвършеното й отдаване в ръцете на най-специалния за нея мъж. През това да се остави той да проникне в нея там, където дори и тя самата не знае със сигурност дали е възможно да бъде достигнато. Да я поведе отвъд немислимото. Минава през приемането, поемането на този мъж в съвършена дълбочина и холистичност. Емоционално, ментално, спиритуално и физически. И докато този миг не настъпи за нея, тя ще живее с една особена празнина в себе си. При някои жени едва доловима, при други – болезнено остра. И понякога я виждам. Тихо хлипаща в шепи в спалнята. Чупеща чинии в кухнята. Гневно крещяща в хола. Тестваща и провокираща мъжа по средата на семейно събиране или светско събитие. Използваща мъжете за секс и забавление. Бясно нараняваща, отмъщаваща, унищожаваща наред. И всичко това – заради болката от празнината вляво. И понякога мъжете мислим, че тя живее в някаква илюзия, в измислица. Че всичко това съвсем не е част от автентичната й женска природа. Че тя не е много по-различна от тази на мъжа. Че романтичните филми и романи са й заложили коварен житейски капан. Промили са й мозъка. Като в сюжет, изваден от „Генезис“. Че всъщност не бленува за това, за което бленува. Да…но не. Тези филми и романи просто й напомнят за онова, за което душата й винаги е жадувала. И тя е готова да заплати с време и пари, но да ги изживее поне във въображението си. Поне за миг.

Сърдечната чакра е истинската първа чакра. Източникът на най-голямата женска сила, но и най-голяма нейна уязвимост. Изворът на най-силната любов, но и мястото, събрало в себе си най-големите страхове на този свят. Мисията за спечелването на женското сърце е мисия от монументално значение. Изискваща най-голямата ни мъжка отговорност, внимание и грижа. Тази мисия преминава през множество етапи. През това да видим жената в цялата й уникална красота и божествена женственост. През това да празнуваме заедно тази уникална красота и да й покажем, че за нас тя е единствената на света. През това да й предложим ясна посока и уверено лидерство, изпълнено с уважение и обич. През това да й покажем, че имаме силата, волята и куража да се борим не само за нея, но и всичко останало в света, което е важно и стойностно за нас. Да й покажем, че сме изградили онази солидна основа и характер, които й помагат да се отдаде в любовта. Чувствайки се сигурна и спокойна. Да й покажем, че сме готови да поемаме рискове и желаем да живеем на границата на потенциала ни. А така разширяваме и нейните хоризонти. И за финал, да й покажем, че можем да я любим по онзи начин, който обожава.

Don`t copy text!