Замислих се колко ползотворно е остаряването или трупането на още години. Нищо не може да се сравни с енергията на младостта, но и нищо не може да се сравни с незнанието и понякога глупостта на младостта.

Замислих се как от позицията на по-възрастен, човек може с много по-малко усилия, да постигне много по-големи цели. Просто животът и опитът са го научили какви са последствията от някои действия и кога си струва да се хвърляш с всички сили и кога е по-добре да се пестиш.
Мислех си за връзката – но не тази между хората. Мислех си за връзката със самия себе си и собственото тяло. Все повече осъзнавам, че проблемите ни идват от това, че не познаваме себе си и тялото си. Дори, когато то ни нашепва какво му е и от какво се нуждае, ние упорито го игнорираме и вярваме на собствената си проекция – това, което смятаме, че се случва или трябва да се случи.

Сигурна съм, че имам много да уча, но въпреки това през последните години натрупах доста информация за тялото си, неговите предпочитания и това как реагира в различни ситуации. Разбира се, все още има много дни, в които то ми казва нещо, а аз пак си правя това, което съм си наумила… после му се сърдя, че не се държи, не изглежда и не функционира така, както ми се е искало.

Но в една връзка трябва да има взаимно изслушване. Трябва да се имат предвид нуждите и предпочитанията и на двете страни. Нито егоизма, нито алтруизма води до желаното. Първото те отдалечава от другия, а второто изцяло те обезличава.

Същото важи и за връзката със собственото ни тяло.

Започнах да получавам резултатите, които искам, чак когато започнах внимателно да следя тялото си. Преди все му налагах една или друга диета или пък тренировъчна програма. То ми се сопваше, като всеки ден я коляното крещеше от болка, я кръста. Или пък корема къркореше от глад, а после ми се повдигаше от преяждане. Ама кой да слуша – така казваха другите, така трябваше да правя и аз.
После осъзнах, че в една връзка не трябва да слушаш другите. Те изхождат от собствения си опит и проектират върху твоите взаимоотношения това, което им е познато на тях. Но те не знаят нищо за вас – те знаят само за себе си.

Същото е и във връзката с тялото. Другите не знаят нищо за мен и моето тяло. Те не знаят на какво е способно, нито какво го е пречупвало. Не знаят какво е преживяло и колко пъти съм го оставяла неспособно, защото съм злоупотребявала с щедростта му. Те не знаят какво предпочита и не разбират защо има нужда от пресен морков, когато в диетата не фигурира такъв или пък защо с нетърпение очаква няколко чаши кафе, когато всички казват, че трябва да се огранича до две. Но ние отдавна се познаваме. През какво ли не сме преминали и взаимно си ценим странностите – то не се сърди, че искам да съм звездовище (нещо като all star athlete :)) и аз не му се сърдя, че иска да е здраво, нахранено и починало. Е, имаше момент, когато не се разбирахме, но нали така се укрепват връзки – с грешки, раздори, научени уроци и със само още един шанс.

Друго исках да ви споделя, но се отплеснах. Исках да ви кажа, че трябва да дадете шанс на тялото си – да го познавате и да не му се сърдите. Даже не смейте да му се сърдите, че вие казвате, че ще тренирате, а то има нужда да почива; че вие не трябва да ядете сладко днес, а то си умира за една шоколадова торта; че не трябва да ядете мазнини, а омлета с бекон не излиза от ума ви.

Източник: http://inspiredfitstrong.com/bg/2015/exercise-bg/връзката-която-пренебрегнах/

Don`t copy text!