Идваме на този свят напълно неосведомени за житейското си предназначение. Забравили сме своето Истинско Аз. Някои считат това за жестоко, за „божествена комедия”, но, замислете се: Има ли друг начин да се вживееш в живота? Да го приемеш на сериозно? Точно така – няма! Именно това е причината да сключваме „договор” със Себе Си, който ни позволява илюзията, че сме смъртни, че сме отделени от Цялото, че не познаваме своя Божествен произход.
Всъщност, не небесното царство е „царството на забравата”, а това тук, долу, на Земята. Тук са и адът, и раят, и мирът, и войната. В умишлената забрава сме си оставили някои „вратички”. Така е, защото идваме с конкретно предназначение. Оставили сме си „вратички”, които да ни го напомнят, да ни връщат в правия път. За всеки човек той е индивидуален, но всички ние ще успеем да отнесем нещо от тук. Няма да са ни славата, ни богатството, нито имотите и познанията – тях ще ги ползват нашите наследници, които продължават Пътя си в „училището на живота”.
Това, което ще отнесем от тук, е с нематериален характер. То е нашето „земно наследство”. Черти от характера. Духовни качества. Такива са „богатствата”, които трупаме за там, откъдето сме дошли: извън времето и пространството, където знаем всичко и, където имаме всичко. С изключение на ОПИТНОСТТА.
В своето съвършенство Бог може да опита живота само като несъвършен. Като мен и теб, като всички нас, които обитаваме тази планета в качеството си на живи същества. Приели сме договора на забравата. Но сме приели и малките жестове, които непрекъснато ще ни напомнят нашето предназначение, ще ни показват, че се движим по правилния път или, точно обратното – че сме се отдалечили от него.
Страданието е най-добрият „пътепоказател”. Страдаш ли, значи си „кривнал” по „страничните пътеки”, значи не правиш нещо като хората… Друса ли, значи си напуснал „магистралата”. Препъваш се в калта. И има голяма вероятност да „катастрофираш”…
Нека вземем физическата болка за пример. Толкова много я мразим, толкова много се страхуваме от нея и измисляме всякакви средства, за да я избягваме, а тя, всъщност, е един голям подарък. Истински мъдрите хора умеят да благодарят дори тогава, когато ги боли. Защото болката показва, че „нарушаваш правилата”. Че нещо нередно се случва в иначе перфектния ти организъм. Че трябва да спреш веднага да се занимаваш с това, което я причинява.
Емоционалната болка има абсолютно същото предназначение. Душевният дискомфoрт е само „пътепоказател” – ясен сигнал, че не ходим по предварително планирания си, добре утъпкан житейски път. Ако човекът, с който сте във връзка, например, ви причинява ежедневен психически тормоз, от това ясно следва да се разбере, че се нуждаете от противоположните качества, за да бъдете обичани.
Изпитате ли болка, независимо дали е емоционална или физическа, спрете за миг и си задайте следния въпрос: „Къде греша?”. Болестите са вестители за „некоректното” ви поведение спрямо живота. Същото важи за нещастните събития или за наглед „случaйните инциденти”. Отнасят се несправедливо с вас? Помислете къде и спрямо кого вие самите прилагате своето несправедливо отношение! Обиждат ви? Помислете кого и как обидихте напоследък? Жертва сте на отрицателно отношение? Привлекли сте „насилника” с качества, които притежавате, от които трябва да се освободите. Но не като променяте другия, хората или света, в никакъв случай! Така само ще задълбочите проблема. Започнете от себе си. Причината за всеки дискомфорт е вътре у нас.
„Пътепоказателите” или „вратичките”, които сме си оставили, не се изчерпват само с болката и страданието. Има и положителни, весели, дори закачливи „намигвания” от съдбата, които ни показват точно обратното – че сме на прав път. Че трябва да продължим с това, което правим, да се развиваме още в посоката, която сме избрали. Очевидно това е правилната посока за нас.
Кои са тези пътепоказатели? Тези весели намигвания от съдбата?
Толкова са много, че едва ли могат да се изброят. Но всички те имат една обща черта – наглед винаги изглеждат като „интересни съвпадения”.
Някои ги наричат синхроничности:
Мислите за някого и той ви се обажда по телефона.
Казвате някакво изречение и веднага някой го повтаря по телевизора.
Поглеждате към рекламен билборд и виждате мислите си, изписани върху него.
Отваряте произволна книга на произволна страница и прочитате отговора на въпроса, който ви занимава в момента.
Събеседникът ви отговаря, още преди да сте си задали въпроса.
И така нататък. И така нататък…
По материали от интернет