През последните сто години концепцията за чакрите или фините енергийни центрове в тялото е завладяла западното въображение повече от всяко друго учение от традицията на йога. И все пак, както повечето други понятия, произхождащи от санскритски източници, Западът (освен малка шепа учени) почти не успява да се справи с това, което понятието „чакра“ означава в първоначалния си контекст и как се предполага да се практикува с тях. Този материал се опитва да поправи тази ситуация до известна степен.

Първо, как определяме „чакра“? В традициите на Тантрa, от която произлиза тази концепция, чакрите са фокусни точки за медитация в човешкото тяло, визуализирани като наподобяващи дискове енергийни структури или цветя в онези точки, където се събират няколко нади (канали или меридиани). Добре, ще го кажа направо: в по-голямата си част западната йога не разбира за чакрите почти нищо, от това което според първоначалната традиция е било важно за тях. Виждате ли, ако прочетете книга като известната „Колелата на Живота” на Енодиа Джудит или нещо подобно, ще е важно да осъзнаете, че вие не четете произведение на йога философията, а на западния окултизъм, което е основано на три основни източника: 1) по-ранни творби на западния окултизъм, които заемат и адаптират термините от санскрит, без наистина да ги разбират (като The Chakras на теософа CW Leadbeater, 1927); 2) грешния превод на текст върху чакрите от Джон Уудроф от 1918 г., написан на санскрит през 1577 г. (виж по-долу за повече информация); и 3) книги от индийски йога гурута от 20-ти век, които се основават предимно на източници 1) и 2). Книги за чакрите въз основа на доброто разбиране на оригиналните санскритски източници днес съществуват само в академичния свят.

“ Но има ли това значение? “ ме питат йогите. “ толкова съм се възползвал от книгата на Енодиа Джудит, а и от други като нея, не ми отнемайте това!“  Няма, а и не мога. Каквато и да е ползата, която сте получили, от какъвто и да е източник, тя е реална, ако мислите, че това е така. Аз съм тук, за да ви кажа две неща: първо, че когато съвременните западни автори по темата за чакрите казват, че представят древни учения, те ви мамят – но те дори не знаят това, защото не могат да оценят валидността на техните собствени изходни материали (тъй като не четат санскрит). На второ място за тези, които се интересуват, аз съм тук, за да ви информирам частично за това, какво означават в техния оригинален контекст понятията на йога (защото съм учен санскритолог и практикуващ, който случайно предпочита традиционните форми). Само вие можете да прецените дали това е от полза за вас.

= В ОРИГИНАЛНАТА ТРАДИЦИЯ, НЕ СЪЩЕСТВУВА САМО ЕДНА СИСТЕМА ЧАКРИ, ТЕ СА МНОГО Толкова много! Теорията за финото тяло и неговите енергийни центрове, наречени чакри или падми (лотоси), (точки за концентрация) и т.н. идва от традицията на Тантра Йога, която процъфтява от 600-1300 г. и е все още жива днес. Сега знам какво си мислите … Но коя система е правилната? Колко чакри всъщност има? И това ни води до първото голямо недоразумение. Чакрите не са органи във физическото тяло; те не са фиксирани факти, които можем да изучаваме като лекари, които учат нервни ганглии.

= ЧАКРА СИСТЕМИТЕ СА ПРЕСКРИПТИВНИ, НЕ ДЕСКРИПТИВНИ.  Това изглежда е най-важната точка. Англоезичните източници са склонни да представят чакрите като екзистенциален факт, използвайки дескриптивен, т.е описателен език (като „мулдадхара чакра е в основата на гръбнака и е червена на цвят“ и т.н.). Но в по-голямата част от оригиналните санскритски източници, нас не ни учат на това, какви са нещата, вместо това ние получаваме специфична йога практика – визуализация. Текстовете са прескриптивни, т.е предписателни – те казват какво трябва да направите, за да постигнете определена цел с мистични средства.

= ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ СТРАНИ, СВЪРЗАНИ С ЧАКРИТЕ, СА ИЗЦЯЛО МОДЕРНИ И ЗАПАДНИ. Образованият последовател на йога трябва да знае, че всички асоциации на чакрите с психологическите състояния са съвременни западни нововъведения, започнали с Карл Юнг.

=. ПОПУЛЯРНАТА ДНЕС СЕДЕМ ЧАКРОВА НЕ Е ИЗВЛЕЧЕНА ОТ ДРЕВНИ ТЕКСТОВЕ, ТЯ Е ОТ ТРАКТАТ НАПИСАН ПРЕЗ 1577. Системата на чакрите, която западните йоги следват днес, е тази, намерена в санскритски текст, написан от човек, на име Пурнананда Яти. Той завършва своя текст (Шат Чакра Пурана – Ṣаṭ-chakra-nirūpaṇa или „Разяснение на шестте чакри“, който всъщност е шестата глава от по-голямо произведение) през 1577 г. Този текст е преведен на английски точно преди 100 години, през 1918 г. Повечето йоги (индийски и западни) познават системата от седем чакри чрез произведението на Пурнананда от шестнадесети век или по-скоро чрез непоследователния му и объркващ превод, направен от Джон Уудроф през 1918 г. Все пак, достатъчно е да се каже, че тази седем чакрова система е доминираща през последните четири или пет века. Но също така е вярно, че западната система от седем чакри, която познавате, се основава на интерпретацията на окултистите от началото на ХХ век върху неправилен превод от нетрадиционен източник. Това по никакъв начин не го обезсилва, а по-скоро служи за проблематизиране на неговата хегемония.

Най-забележителните черти на чакрите в оригиналните източници са тези три:

1) че мистичните звуци на санскритската азбука са разпределени в „венчелистчетата“ на всички чакри в системата

2) че всяка чакра е свързана със специфичен елемент (Земя, Вода, Огън, Вятър и Пространство)

3) че всяка чакра е свързана с конкретно хиндуистко божество или божества.

Ясно е, че тази практика е вградена в културно-специфичен контекст, в който звуците на санскритския език се възприемат като уникални мощни вибрации, които могат да формират ефективна част от мистичната практика, която води до духовно освобождение или светски ползи чрез магически средства. Втъкването на образа и енергията на конкретно божество в определена чакра също е специфично за културата, и ако западните йоги разбират какво представляват тези божества, тази практика би могла да има смисъл и за тях, макар че, вероятно никога няма да е е толкова смислена, колкото за някой, израснал с тези божества. Освен това, повечето геометрични фигури, свързани с чакрите днес, също принадлежат към елементите. Земята традиционно се представя като (жълт) квадрат, Водата като (сребрист) полумесец, Огънят като сочещ надолу (червен) триъгълник, Вятърът като хексаграм или шестоъгълна звезда и Пространството като кръг. Така че, когато видите тези фигури, вписани в илюстрациите на чакрите, вече знаете, че те всъщност представляват съответните Елементи, а не геометрията, присъща на самата чакра.

Ние едва сме надраскали повърхността на тази тема. Не, не се шегувам. Това е наистина сложно, както можете да разберете, като разгледате научната литература. Необходимо е необичайно търпение и фокус за да четеш такава работа, да не говорим за съставянето й. И така, това, което се надявам, да бъде резултата от този пост: малко смирение. По-малко позоваване на авторитети, когато става въпрос за наистина езотерични теми. Това все още е предимно неизследвана територия. Така че, когато става въпрос за чакрите, недейте да твърдите, че знаете. Кажете на вашите ученици по йога, че всяка книга за чакрите представя само един възможен модел. На практика нищо, написано на английски език, не може да е истински достоверно за практикуващите йога.

Послепис: Тази публикация получава по-широко разпространение, отколкото съм свикнал, а някои хора, които не ме познават, интерпретират моя остър тон като арогантност или сарказъм. Всъщност, аз съм наистина мек в сърцето си. Моля, прочетете биографията ми, за да можете да прецените квалификацията ми, за да правя изявленията, които правя.

Кристофър Уолъс

Източник: adidishayoga.eu/news/post/istinskata-istoriya-za-chakrite