Първото число, което ние научаваме в своя живот е едното, защото всяка вещ в материалния свят, както и всяко друго нещо от невеществения свят, което назоваваме, или мислим за него, е в същност „едно”. Един човек, един плод, един Бог, „едно нещо”. Едното – единицата е началото, защото ние не можем да си представим нищо, преди едното. В същност, множествеността, каквато и да е тя, е включена в едното и в края на краищата, всичко ще се възвърне към това велико Едно. Нашето понятие за множествеността е неправилно. В същност, всяка бройка, по-голяма от едното, трябва да схващаме като разделение на едното, а не като негово равнозначно преповторение, защото два пъти едното не може да се повтори. Всички светове, вселенски системи, слънца, планети, живи твари и всяка прашинка по тях, са части от голямото Едно, което ги съдържа. Едното, следователно, не може да се повтори, както не можем да мислим, че Творецът може да е вещо друго освен Един и неповторим. Числото едно е самият Той, следователно, първата проява в света, началото и краят на Битието. В известен смисъл, съзнанието на един човек, който не е напреднал в своя духовен растеж, трудно си представя едното. Нашият живот протича в множествеността на природата, в нейното богато разнообразие и съзнанието ни е по-лесно приспособимо към тая множественост, отколкото към едното. Едното е връх, до който може да се домогне само едно възвишено съзнание. С него може да борави само една самозадоволяваща се индивидуалност, един завършен човек от тия, които ние най-рядко срещаме по своя път. Едното е велико и трудно, както е трудно човек да открие пълнота в самотата си. Хората избягват и се боят от самотата, защото трудно я понасят. Човек, който се е родил, развивал и живял в множеството, трудно може да се справя с безответността на уединението. Да бъдеш сам е труден подвиг, макар че разумните сили на живота, когато ни превъзпитават, най-често ни оставят сами дори и тогава, когато се намираме обкръжени от много хора.

Едното е творческото начало, мъжкият първичен принцип, непроявен още потенциално, могъщ, не-открил още другия полюс, чрез който се самоутвърждава като участник в живота и развитието. Човечеството е трябвало да изживее дълги векове сред миражите на множеството, докато един от посветените е изрекъл, че Бог е Един.

Едното е могъщо, величаво, като възправения горд връх на планината, обвит със студеното и нямо величие на небесата, които го утвърждават. Бог е Един, Духът е Един, Христос е Един

В математиката едното е бройка от множествеността и нагледно ние го представяме като един предмет, например, един плод, който схващаме като случаен екземпляр от многото такива плодове. Тая представа на математиката е условна, показателна и не се покрива с това, което лежи в същността на едното. В духовната символика на числата, единицата е най-голямата величина. Тя няма равна на себе си, защото както се каза вече, не съществува повторение на едното, т. е. няма второ едно. Цялото многообразие на множествеността представя части от едното, на което то може да се разпада.

Преди да се роди светът, той е бил в непроявеното единство на Бога.

Из “Слънце след буря”, Есета

Георги Томалевски

Don`t copy text!