Синдромът на ДОБРОТО МОМИЧЕ
Този човек чувства натиск от очакванията на семейството и обществото, от ранна възраст. Това обикновено е перфекционист, който има твърде много отговорност твърде млад. Този човек поставя нуждите на другите на първо място. Това е детето в семейството, което „никога не ни създава никакви проблеми“.
Този човек винаги се справя толкова добре, че в крайна сметка нейните/неговите емоционални нужди биват пренебрегвани. След това, този човек ще започне да използва храната като източник на емоционална наслада / контрол / бунт срещу правилата. Този човек вярва, че само тогава, когато той е в състояние да бъде напълно съвършен, той ще заслужава любов. Хранителното разстройство се създава като продължение на самоналожената системата на контрол и перфекционизъм.
Анорексия е крайната форма на контрол, булимия е едновременно прекалено контрол в съчетание с нещо като загуба на контрол, или бунт.
Това дете често идва от домакинство, което е хаотично или в някаква степен нефункционално със слаба родителски система. Детето става независимо и отнема твърде много контрол и самостоятелност, преди да бъде достатъчно зряло, за да се справя с отговорностите, които поема по необходимост.
Какво можете да направите за такъв човек е да се опитате да го убедите, че вече го обичате и подкрепяте такъв какъвто е. И че няма нужда да се опитва да бъде съвършен, защото никой не е съвършен.

Синдромът на НЕВИДИМОТО ДЕТЕ
Понякога в семейството има твърде много хора/деца/роднини, които живеят заедно и конкуренцията за внимание е твърде голяма; или родителите са заети с работа и тогава се създава това, което ще нарека синдрома на НЕВИДИМОТО ДЕТЕ. Този човек от най-ранна възраст не получава достатъчно внимание му и започва да търси одобрението на хора, извън най-близкия му кръг, тъй като не може да се довери най-близките си хора, които си имат достатъчно грижи или никога нямат време за него.
Често този човек си мисли, че не заслужава внимание и започва да губи надежда в собствените си сили. В тези случаи, при първата ситуация, в която този човек получи одобрение (или забележка) за външния си вид, той започва да придава на това особено значение. Защото вижда, че отслабването предизвиква внимание и уважение у околните. И много често, подобно признание от обществото се получава след волна или неволна загуба на тегло. Може дори това да бъде след кратко боледуване или стомашен вирус, който кара човека да няма апетит за няколко дни а след това получава коментари от сорта- “А, колко си отслабнал/а, колко си хубав/а така”.
И това е често е първия път, в който този човек се чувства забелязан. Това може да е началото на опасно поведение, защото сега лицето знае, че това е начин да спечели внимание.
Аз давам информация и подкрепа на хората, които се борят с емоционалното хранене, ограничаване на храната и симптоми на Анорексия или Булимия. Всички тези симптоми се оказват разпространени в някаква степен в повече от 20 % от момичетата и жени на възраст между 13 и 30 години; между мъжете на същата възраст процента е 4, но това са само диагностицираните случаи.
Анорексията предизвиква най-висока смъртност от всички психични заболявания. Повечето от страдащите се раздират между желанието да продължат с пристрастяването си и едновременно с това да са здрави и да отново да живеят ‘нормално’. Но преминаването към нормален начин на живот е изключително трудно без съответната професионална медицинска помощ и терапия. Освен това, тези конкретни болести-емоционално хранене, Анорексия, Булимия, т.нар Орторексия и „синдромът на Бодибилдъра“ са много трудни за диагностициране, докато не е станало прекалено късно и има трайн нанесени щети в организма. Колкото по-рано се открият симптоми на тези заболявания, толкова по-кратък ще бъде процеса на лечение и възвръщане към здравословно хранене.

Хранителното разстройство се заражда в семейството
Беше ли „хлапето, което никога не създава проблеми вкъщи“? Или ти беше „черната овца“? Беше ли този, който „винаги спасява положението”? Имаше ли много отговорности от ранна възраст? Имаше ли кой да ти обръща внимание като дете или ти се опитваше да заемаш колкото се може по-малко пространство, за да не пречиш?
Дали ще си създадеш нездравословно отношение към храненето зависи от много фактори-има известна генетична предпоставка, също и географска, социална, както и е закодирано до голяма степен в ролята, която имаш в семейството си.Каква е ролята ти в семейството до голяма степен може да определя отношението ти към храненето.

Ако имате близки или приятели, за които се опасявате че може да имат нужда от помощ, първо се опитайте да се информирате максимално по темата, след което би било добре ако започнете комуникация по темата, ако не чрез директна насока към терапевт, то поне с внимание и грижа. Тези заболявания са коварни и продължителни и могат да променят живота на страдащия и на неговите близки. Излекуване е възможно, но много често изисква подкрепата на специалист, който знае как да подходи при различните случаи и има опит в сферата.

Аксиния Цветанова- психолог и психотерапевт
Don`t copy text!