Големият психотерапевт Карл Роджърс, който има много голям принос за развитието на психологията вярва, че можете да отговорите на всички въпроси от живота си и да се обогатите само като слушате внимателно какво говорят другите хора. Не всички от нас наистина могат да слушат, слушането трябва да се научи.

Съгласни ли сте, че от век на век нашият свят става по-човечен, става по-лесно, по-приятно да живеете? Светът винаги се променя към по-добро чрез усилията на отделни, самотни хора, на които в този момент никой не помага, но и пречи. Нарекох тези хора самотни, защото често техните приятели, учители и съмишленици са само книги, написани отдавна, но съвременниците им, които общуват с тях не могат много да помогнат. Така че Карл Роджърс е един от онези хора, на които всички дължим „затоплянето“ на моралния климат в нашия свят, приемането на нови закони и промяната в ценностите към по-добро.

Карл Роджърс е формирал няколко прости идеи. Ето ги:

= Можете да отговорите на всички въпроси от живота си и да се обогатите, просто като слушате внимателно какво казват другите хора, дори и такива, които считате за много „прости“.

= Само като слушате друг човек, можете да го спасите.

Не всички от нас знаят как да слушат истински, слушането трябва да се научи, въпреки че за някои това умение е дадено от природата. Простичкото многочасово, така наречено „наивно“ слушане на хората, може да превърне в психотерапевт човек, който има едва два класа образование.
По принцип Роджърс се опитва да избегне думата „психотерапевт“, той използва термина „фасилитатор“, което в превод (по-скоро тромав) от английски означава… улеснител.

Роджърс измисля прекрасна метафора за слушането и чуването. Той оприличава човека на затворник, който  всеки ден с плаха надежда потупва стените на килията си, изпращайки код на Морз с едно-единствено съобщение: „Чува ли ме някой?“

И ако изведнъж в един прекрасен ден чуе чукане: „Да“, той моментално се освобождава от пълната си самота и (според Роджър) отново се превръща в човек.

Какво е истинско слушане? Нека изброим и запомним основните му непоклатими принципи.

Само тези, които наистина слушат и чуват са тези, които:
– не оценяват
– не се опитват да променят този, когото изслушват
– не поемат непременно отговорност за живота на този когото изслушват.

В най-лошия случай човекът, когото сте „слушали” разбира две неща:
= че го приемате за човек, какъвто изобщо не е.

= че сте „слушали“ това, което той е казал, но това, което е казал, не сте чул и не е стигнало до вас.

Какво се случва с човек, който грамотно и компетентно слуша?

= Той има възможност да възприема света около себе си по нов начин.
= Той е в състояние да продължи своя собствен Път.
= Той става все по-отворен към процеса на положителни изменения.

Родители и техните деца

Първите ни слушатели са нашите родители. И най-често именно те нарушават и трите основни принципа на истинското слушане.

Родителите:
– поемат отговорност за живота си. („Огорчаваш ме, престани да крещиш, срам ме е да ходя по улицата с теб“, казва майката на двегодишно момче).

– те ни слушат, но само за да започнат веднага да се опитат да ни променят.

– оценяват ни (страхливец, хитрец, глупак).

Всичко това води до факта, че децата спират да казват на родителите си каквото и да било или изобщо казват само това, което родителите искат да чуят („правилната информация“ или просто – лъжа).

Но не обвинявайте родителите си в това, че не са имали компетентни умения за слушане и всъщност, ни учат да лъжем. По този начин те ни оказват безценна услуга – подготвят ни за живот в общество, в което самите те са израснали. В крайна сметка само хората с аутизъм не са в състояние да лъжат, мозъкът им е така подреден – съответните центрове не са развити. Така че не се сърдете на родителите си, те са направили всичко за вас, както са могли – научили са ви да лъжете в свят, всъщност изграден върху лъжи. Въпреки това, след като станете родители, научете се все пак да слушате както трябва …

Детето ви  така или иначе вероятно ще се научи да лъже, но ползите от факта, че има компетентни родители за него лично ще бъдат големи.

И какво е доброто, че слушаш други хора? Ето какво пише за това Карл Роджърс: „Когато наистина чуя друг човек, го докосвам и това обогатява живота ми. Всичко, което знам за хората, за личността, за междуличностните отношения, научих, като слушах другите.“

от Елена Назаренко cogito-shop.com

Don`t copy text!