Преценявайте информацията с помощта на сърцето си, а не с логиката на своя четириизмерен опит, за който смятате, че е вашата реалност.

Ето го и първият съвет за вашия път, докато вие вървите към това, което някои наричат „статус на извисяването“: Недейте да решавате предварително накъде вървите.

Най-трудната част от вашия път е да разберете, че не вървите по път, който вече е бил прокаран от учителите преди вас. Учителите създават свой собствен път! Като част от Божествения план, трябва да поемете отговорността, но не като следвате другите или като прегръщате безрезервно някакъв съвет или дори ученията на Крион. Вместо това, трябва да вземете всичко това и да го превърнете в нещо свое. Всички учения, които получавате на планетата от такива като мен, са част от рецепта в една многоизмерна кухня. Идете да приготвите ядене, което никой никога до този момент не е приготвял, използвайки информацията, с която в момента разполагате за всички съставки! Вашата ДНК ви гарантира майсторството! Сега разбирате ли защо преди 16 години ви казахме да не се превръщате в последователи? Това засяга и обижда майсторството, което сами притежавате в своята клетъчна структура. Това обяснява също така защо на практика не може да съществува каквото и да е било ръководство по извисяване.

Вторият съвет ще ви се стори подобен на първия, но номер две гласи: Не правете никакви предположения във връзка със своята работа.
Не правете никакви предположения, защото предположенията ще ви попречат да стигнете на мястото, на което може би наистина отивате.
Говорите за договорите, сякаш сте пристигнали с някакво предварително съставено, предписано изложение, в което се казва, че ще „направите това“ и ще „направите онова“. Не разбирате, че когато сте пристигнали на планетата, в договора просто се казва: „Аз съм тук, на Земята, нека всичко започне.“ Искате да прочетете договора? В него се казва: „Аз съм тук, на Земята, тук са моите родители и моят стартов потенциал.“ Това е договорът. Той представлява просто един първоначален потенциал, а не е някакъв всеобхватен план за живота. Мислите, че имате договор да бъдете лечител или смятате, че вашата работа е да бъдете това или онова? „Ами, дори ми казаха, че е така, и имах видения, в които се занимавах с това.“ Бих искал да ти кажа, скъпи човече, че твоите видения са част от онзи сън, който трае само секунда и половина. Не знаеш какво представлява „останалата част от него“. Всъщност може да си имал видение за това, което си правил „преди да пристигнеш тук“. Мислил ли си за това? Това също не ти е известно, защото всичко е обединено в едно цяло. Затова недей да правиш никакви предположения. Ти си чиста дъска за писане. А ако твоето видение е просто потвърждение, че вече си лечител, и сега ще отидеш по-далеч? Ако направиш четириизмерно предположение за това, в такъв случай прекарваш живота си, опитвайки се да направиш нещо, което вече си правил!
Не превръщай в своя цел въпроса „Къде да отида?“ Вместо това превърни в своя цел въпроса „Кой СЪМ АЗ?“ Твоята цел е „Да стана Божествен“. След това можеш да кажеш: „В този момент ще упражнявам възможно най-пълната Божественост, на която съм способен. Ще бъда себе си, един различен себе си, в сравнение с този, който бях само преди един миг, и в този процес ще се отворят вратите, които трябва да се отворят. И когато в този процес стигна на мястото, на което ще имам нужда от информация, дори без помощта на земна карта ще мога да я получа от моята Божествена карта. Тръгни наляво, тръгни надясно. Ето това прави моята карта. Тя работи, когато се нуждая от ясно разбиране и интуиция. Единственото предположение, което ще направя, е, че АЗ СЪМ благословена част от Божественото, която създава онова, което й е необходимо по нейния път. Това ще ме отведе на съвършеното място.“

Номер три е като останалите: Не определяйте никакви срокове за това.

Чувал съм как толкова много от вас казват: „Добре, това е планът. Ще направим това и това и след това ще се случи това и това, за толкова и толкова години и т.н.“ Да знаете, че това е безполезно. То е ограничаващо. Това е затворът, който вие самите създавате. Когато започнете да поставяте всяко от тези неща във времева рамка, вие сте влезли доброволно в четириизмерния космически времеви затвор. Ами ако плановете за вас, скъпи хора, са много по-грандиозни от всякаква времева рамка, която можете да си представите? Ами ако отворите някаква врата и се окаже, че зад нея има някакво чудо? Ще продължите ли да се придържате към стария си график, казвайки: „Извинете ме, г-н Чудо, малко сте подранили. Можете ли да се върнете, когато според мен трябва да пристигнете тук?“ Това е смешно, нали? Но толкова много от вас го правят!

Просветлението, само по себе си, представлява велика лечебна енергия, която буквално ви повдига от едно място и започва да ви мести на друго. Толкова хора около вас започват да се променят. Приканвам ви да се откажете от драматизма в живота си. Може би точно това винаги е била целта? Ами ако през цялото време това е била целта – да ви пратят на място, на което да можете да излъчвате своята светлина? Какво ще кажете за това? Ами ако това е всичко? Ако от вас се иска да бъдете морски фар и всичко, което ще се случи до края на живота ви, е, че светлината ви ще стане по-ярка, така че да можете да повлияете на Гея? Това приемливо ли е за вас? Създаването на мир на Земята приемливо ли е за вас? Или ще седите и ще се вайкате, че сте се провалили, защото това не съответства на вашия четириизмерен списък от стената на вашия ум? Вие решавате.

Крион, „Повдигане на завесата“