На 5 януари се отбелязва празникът Зимен Кръстовден, като с него се затваря цикълът на така наречените „мръсни дни“, които започват от 25 декември. През тези дни новороденият Иисус все още не е получил
Светото Кръщение, затова и смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, така че светът да се подготви за голямото кръщение, което предстои.

 

 

Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава.
На сутринта попът пуска кръст в осветена вода, като по този начин я кръщава и обикаля всички къщи, за да ги поръси с натопена в нея китка босилек. С този акт се вярва, че се пропъжда лошото и болестите от дома, а като благодарност стопаните слагат по паричка в менчето на свещеника.
Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която свещеника ръси, годината ще е плодородна.

 

 

 

Големият български празник ВОДИЦИ води началото си преди Христа. Свързан е със силата на водата да „помни” и преклонението пред животворството й.
Старите българи са вярвали, че на границата между земния и отвъдния свят тече Реката на живота. Мястото, където душата се “измива” за последно, “съблича” тялото си и пречистена поема по Пътя към Бога си. Знаели са, че Водата пречиства, лекува и помни.Затова повечето от обредите са свързани с действия и наричания, отправени към, от и за Водата.

 

 

Какво казва по темата Георги Мишев(траколог и специалист по народни обреди) базирайки се на изследванията на учени етнографи:

Не понасям статии и хора като авторката на получилата известност практика – Розмари де Мео по множество причини, но една от тях е, че се измислят някакви неща и ги лансира като част от традиционната ни народна култура. Всеки има право на различно мнение по някакви теми, няма лошо в това, но когато откровено измисляш фолклор и го лансираш, а и ти го лансират, защото огромна част от народа ни не познава собствените си традиции и обреди, то това е меко казано противно.

Да, нощта срещу Водици е считана за свята, това е третата кадена вечер, но и още нещо, според народната представа в тази нощ водата спира движението си и след това е вече пречистена и благословена.
Това е единият вариант, а другият е, че водата става благословена, когато слънцето изгрява на този ден, т.е. на 12-я ден след неговото ново раждане. Младият Бог се ражда на 25-ти декември и с раждането му в този период на преход започват Мръсните дни, които завършват на Водици с пречистването на Младото слънце във водите.
Така, дотук добре и ще се чудите защо и какво имам против подобни статии. Първо както казах, те нямат връзка с традиционната култура, а претендират за такава, а второто нямат връзка и с елементарни логически заключения, до които народният човек е достигнал по един или друг начин. Водата преди да е кръстена и преди в нея да се окъпе слънцето на Водици се счита за нечиста, тя носи отпечатъка на Мръсните дни, тя се нарича стара вода. В нея не се перат, на се мият, нея я изливат сутринта на Водици. ТЯ СЕ ИЗБЯГВА, А НЕ СЕ НАРИЧА И НЕ СЕ ПОЛЗВА!
Ползва се водата налята на изгрев и след изгрев на Водици, както и благословената от свещеника вода на същия ден, която се благославя ПРЕЗ ДЕНЯ, когато Слънцето я осветява и я е осветило и в прекия и в обредния смисъл.
Недейте да правите всевъзможни обреди, които този или онзи е изфантазирал и които са лишени от всякаква адекватна логика. Ритуалното действие по един или друг начин се отразява на човека и неговия живот, пък ако не вярвате, то поне на неговата психика и излъчване.
Предците ни са обживели и осмислили тези земи и са ни предали достатъчно мъдрост, затова нека имаме елементарно уважение към паметта им, а пък иначе…нека всеки си вярва в каквото си иска, аз съм длъжен да си кажа моето, пък който има уши да слуша и който има разум нека разбира.
И още нещо на 6 януари е Мъжки водици – играят и се къпят мъжете, обредите са техни, а на 7 януари са Женски водици – от вечерта преди него обредите са женски, а на него се къпят жените.
За справка и литература по темата:
Манкова, Й. Култът към водата в българската фолклорна култура.
Казано накратко: В НОЩТА ПРЕДИ ВОДИЦИ(5 СРЕЩУ 6 ЯНУАРИ) НЕ СЕ НАРИЧА ВОДАТА ЗАЩОТО ВСЕ ОЩЕ Е НЕЧИСТА!
Като изгрее слънцето на 6 януари налей в някакъв съд чиста вода от чешмата, най-добре излез на терасата(на двора), обърни се с лице към слънцето, пийни си от водата и хубаво си наплискай лицето. Прибери се на топло и изчакай да изсъхнеш без да се бършеш. До като се плискаш с водата си пожелай здраве и всичко останало което искаш да ти се сбъдне!
Още пояснения от Георги Мишев:
„Нека да ви разкажа и повторя още някои неща, които народът ни НАИСТИНА е правил на Водици, защото е хубаво преди да се запознаем с измислиците, да вземем да се запознаем с това, което предците ни са ни завещали.
„Заранта всеки домакин взима домашните икони, кръстовете и емежа и ги омива с едно камъче сол на кладенеца или реката. Той казва:
„Какъвто е бял емежът, такова да е бяло житото!“
Вярва се, че ако замръзне китката на попа при потапяне във водата на водосвета, годината ще бъде хубава и плодородна. Който е недъгав или страда от някоя лека болест, окъпва се с дрехите в реката, за да оздравее. Много майки къпят и болните си деца. От водата, където попът е хвърлил кръста („кръстена вода“), се пие на гладно сърце за здраве, а някои наливат в пресола, виното, тригията и др., за да не се развалят.“
~Арнаудов, М. Българските празнични обичаи. София, 1918, 40-41.
Цитирам този пасаж от големия ни учен Михаил Арнаудов, защото той ни дава насока за няколко неща:
– важното и добро време е рано заранта на 6-ти януари. Това е утрото на деня, след като са изминали 12 дни от раждането на Младия Бог, Новото слънце. Благоприятният период е в ранните часове на деня и докато слънцето се вдига;
– на този ден е подходящо да се извърши измиване/пречистване на свещените предмети в дома – иконата, кръстове и др. за християните, които имат своя произход в древността. Известно е, че древните също са извършвали такива измивания на ксоаноните (дървените изображения на боговете, които са много близки с иконите), както и на статуите на божествата.
– водата, която е благословена (от свещеник в случая, също може и от домакина, т.е. стопанина на дома, ако няма свещеник) се използва в дома, като се поставя в храни и течности, които се приемат от домашните и така те постигат също пречистване вътрешно;
– пръскането/ръсенето на дома с водата се извършва, за да се пречисти и външно дома и обживяното пространство;
– последното сведение за пускане на дъсчиците със свещите напомня за някои практики, които са ни познати сред други народи и са свързани с жертавата към Водата като към един от елементите на сътворението.
Автор: Georgi Mishev 
Don`t copy text!