За някои хора просто самото споменаване, че нещо може да се обърка задейства почти инстинктивната нужда се почука на най-близката дървена повърхност, И с повторението на тази практика, тя се разпространява из целия свят, чукането на дърво става едно от най-разпространените суеверия.
Но защо за много хора този навик е станал застраховка за късмет?
Както при всяко позитивно натоварено суеверие точният произход на чукането на дърво се губи във времето, но има няколко общоприети теории за корените му.
Според древните езически вярвания, духовете и боговете са живели в дърветата, така че има смисъл и логика да почукаш на дърветата, когато искаш да призовеш тяхната защита. Действието на почукване е практикувано от древни свещеници за да призоват незабавно този дух за да помогне на жреца или жрицата да отблъснат злото или да изпълнят желание. Предполага се, че първото почукване е било, за да привлече вниманието на боговете, а второто почукване е за да им се каже: Благодаря!
Говори се, че по-късно християните приемат това суеверие от Езичниците и от своя страна, почукването започва да се използва повече за призоваването на Исус, отколкото за самодивите. Смятало се, че докосването на всяка дървена повърхност е равностойно на докосване на дървото на кръста и това се възприема като покана за Божията закрила. Някои християни дори носят със себе си парче дърво, само за да бъдат в безопасност.
Да чукнеш на дърво е начин да потърсиш помощ от висша сила, за да те опази от неприятности навсякъде по света.И всички тези потенциални произходи всъщност доста съответстват на това как ние гледаме на чукането на дърво днес: ние може да не почукваме на всяка етажерка, която видим просто защото искаме малко късмет – в по-голямата си част, ние го правим само когато сме притеснени и сме споменали или направили нещо негативно.
~по материали от интернет
„Лекуване с енергията на дърветата – кое дърво за какво може да помогне?”: ТУК