„Най-дълбока форма на отчаянието е да избереш да бъдеш някой друг, а не себе си.“ – Сьорен Киркегор
Да си себе си и да го показваш, е ценно умение, от което понякога боли…
Да показваш на хората, които са около теб в живота ти, как те карат да се чувстваш – също.
Изисква се смелост да кажеш на някого кое в поведението му те кара да се усмихваш, да се чувстваш добре, щастлив и спокоен.
Същото е и с обратните чувства – кое те натъжава, обижда или прави нещастен и разочарован.
Това е израз на доверие.
Най-лесно е да хвърляш обвинения или да критикуваш – този е такъв или онакъв…, но от това няма никаква полза. По-трудно е да изрече Ти как се чувстваш. И ако човекът насреща държи на теб, ще се постарае да промени поведението си – ако те кара да се чувстваш добре с постъпките си и думите си – ще удвои усилията си – та кой не обича да бъде хвален?!
Ако те наранява и въпреки, че си споделил какво ти причинява поведението му, не се старае да го промени – то тогава няма място в живота ти. Всеки се променя единствено по свое собствено желание, единствено заради хора, които наистина обича.
Наскоро научих една много хубава мъдрост: „Доверието е проява на смелост.“
Смелост е да гласуваш доверие на някого, защото това му показва, че го цениш и знаеш, че можеш да разчиташ на него.
Смелост е и да приемеш нечие доверие. Защото човекът, който ти го гласува, мисли същото за теб.
Защото да разголиш душата си пред някого е най-висша форма на доверие и не пред всеки се открива тази възможност – да надникне в нечии чужди мисли, чувства и емоции – толкова дълбоко, колкото самият доверяващ се е посмял да се спусне някога.
Но за да проникнеш там също е нужно умение – умението да слушаш, наблюдаваш, да трупаш впечатления и да опознаваш другия – тихо и мълчешком – без да коментираш, осъждаш или преувеличаваш.
И да приемаш и уважаваш, без да се опитваш да поправяш…
Точно това е умението да прекрачиш тънката критична граница пред най-прекрасните преживявания с хората. Особено с онези, които харесваш.
Колко хора приемат това поведение за смелост… и колко биха го сметнали за глупаво…?!
Ето затова всички надянаха маските и се превърнахме в общество от равнодушни наблюдатели и яростни обвинители.
Не искам да маскирам душата си, каквото и да ми струва това!
Да се откриеш и да бъдеш себе си е толкова важно!
Макар понякога ужасно да те плаши… и да боли…

Via#Мариана Д.