Чудесата не са само за деца, помислете върху това. Можете ли да си представите какъв би бил живота ви, ако в детството ви липсваха всякакви бариери и ограничения, ако сте израснали в пълна свобода, охолство, сигурност, заобиколени единствено от любов и красота?
Спомнете си за себе си във времето когато сте били деца. Възрастта, от която изплуват спомените е без значение. Важното е, че сега вие сте порасналият страничен наблюдател. А детето – ами детето още си живее вътре във вас. Буквално. То няма къде да отиде, нито може да порасне. Вашият детски житейски опит не може да бъде изтрит, нито забравен, още по-малко пренебрегван, защото той е началото на живота ви като възрастни. Той е основата, в която са втъкани всички онези убеждения, в които вярвате сега, и които формират облика и поведението ви до ден днешен. Детството ви е времето, в което сте създали връзките си с околните и с всичко, което ви е заобикаляло и те са претърпели твърде малка промени, колкото и да не ви се вярва…
Бихте ли искали сега да ги създадете по нов начин? Има ли нещо, което бихте искали да промените „тогава”, за да се промени и днешното „сега”?
Можете да го направите от точката, в която се намирате в момента. Нищо не трябва да осъзнавате, нищо няма да лекувате, нищо не трябва да прощавате. Нужно е само малко да поработите с приказното си въображение.
Представете си една измислена страна – пълна с елфи, феи, еднорози, вълшебници и всички онези магически неща, които превръщат чудесата в нормално ежедневие, в единствения най-естествен начин на съществуване. Развихрете въображението си – напълнете я с леприкони, гърнета с жълтици, вълшебни пръчици, пръстени, рибки, килимчета … всичко, което ви харесва. Населението на тази страна са вашите любими приказни герои … Вижте ги.
Не се насилвайте, важното в този процес е да оставите подсъзнанието да ви води, да позволите на образите в главата ви да се родят и да се покажат. Вие просто наблюдавайте всичко, което изниква във въображението и когато решите – пуснете вътрешното си дете там. Можете да видите как героите го посрещат и поемат грижата за него.
От този миг нататък то никога няма да бъде тъжно, самотно, лишено от грижи или скучаещо! А вие… вие наистина ще можете да пораснете като съвсем различни възрастни
Ако подобни визуализации ви затрудняват или не ви харесват, но искате вътрешното ви дете да бъде излекувано и щастливо, има няколко прости неща, които ще подобен ефект:
Гледайте любимо детско филмче. Важното е да си кажете, че това е вашия начин да се свържете с вътрешното си дете. Така или иначе ще гледате като възрастен, дайте си сметка кои герои ви харесват и кои – не. Бихте ли искали непорасналия ви Аз да живее в този филм?
Четете приказки, онези, които особено ви харесват. Можете да опитате да ги комбинирате по начина, който ви допада и така да създадете въображаемата страна – дом за вътрешното дете.
Ако пък всичко това ви се вижда глупаво да го направите за себе си – направето го за истинските си деца, на които сте реални пораснали родители!
Все пак смеем да твърдим, че чудесата не са само за деца!
Източник: Дванадесет / Twelve