Основната причина много добри хора да се разболяват е тази, че те не си позволяват да чувстват това, което чувстват. Случи се нещо неприятно или болезнено и вместо да си признаят, че им е неприятно или че ги боли, те се стремят да се оттеглят в светлата част на съзнанието си, да простят веднага, да не изпитат нещо негативно или да не реагират по някакъв нелицеприятен начин.
Обаче тези, които в неприятна или болезнена ситуация не изпитват нищо друго, освен приемане, състрадание и любов, се броят на пръсти. Повечето хора са дълбоко наранени, в подсъзнанието им има хиляди стари записи на болка и негативни емоции от всякакъв род. Поради тези записи, всеки път, когато им се случи нещо неприятно или болезнено, те непременно изпитват негативни емоции. Ако, обаче, не си позволят да ги признаят и почувстват, те остават под прага им на съзнание и им се струва, че не са ги преживели. Това ги кара да се чувстват много извисени и добри. Но е една голяма илюзия. Потиснатите негативни емоции си остават в тях и рано или късно пак ще се проявят. По-лошото е, че те продължават да допълват онзи хилядолетен вътрешен мрак, КОЙТО именно трябва да бъде изчистен РЕАЛНО, за да стане един човек наистина чист, светъл, готов за възнесение.
Та не бъдете възвишени. Заболи ли ви, признайте го поне пред себе си. Позволете си да побуйствате, да поплачете, да се поразгневите. Това е много ценно. Така не само ще преживеете тези негативни емоции, ще изтощите заряда им и съответно ще ги освободите от системата си. А ще получите и много ценна информация за самите себе си. Защото всеки път, когато си позволите да признаете и почувствате негативните си емоции, това ще ви позволи ясно да видите ЗАЩО ги чувствате – т.е. какви потребности имате, какво всъщност желаете, за какво мечтаете, на какво се надявате (но не сте получили този път).
Гледайте я тази своя тъмнина и не отвръщайте очи от нея. Тя иска да бъде видяна, призната и преживяна. И след това си отива. От гледане не боли! Това са просто енергии с определена честота и интензитет – не могат да ви изядат или убият. 🙂 Гледайте ги право „в очите”. Иначе ще сте светли за пред очи, а реално – тъмни… като невидяната си тъмнина.
Автор Мария Казакова
………………………..
Допълнено от Росица Тончева
Това са хубави съвети, но реално адресатите на тези съвети трудно могат да се възползват от тях. Защото те НЕ ЗНАЯТ, че правят това – че потискат. А не знаят, защото това обикновено са модели от най-ранно детство. Те не изграждат нервни връзки с подобни чувства и състояния. Не е като да ги усещат и прикриват, защото това е добре, това значи, че все пак знаят за тях. Мълчаливото отношение в пространството е нещото, което ни обуславя в най-голяма степен. Не директно отправени критики или изказани послания, а точно МЪЛЧАЛИВОТО ОТНОШЕНИЕ В ПРОСТРАНСТВОТО. Защото то тече по морфичното поле без форма и се записва директно в тялото пак без форма. Така се превръща в телесна граница и не може да бъде проследено от ума, който трябва да потърси форма за изява или осъзнаване. Получава се парадокса, че чувство има, но форма за неговото изразяване няма. Това е, което аз казвам мъжът /умът/ да не поема отговорност за жената /тялото/ и да не осигурява форма, канал за изява. Тези състояния са много разпространени, но никой не говори за тях или се говори с постулати, а то не върши работа.
„Ако не можете да го изразите, поне го осъзнайте.”
Не, няма как това да е добре работещо. Защото, ако стоите пред огледало с пълна с осъзнаване глава, огледалото ще отразява точно това. Ако искате огледалото да се раздвижи ще трябва да се раздвижите и вие и да изявите чрез действие, в света на отношенията в случая. И тъй като Бог е хомеопат /аз съм го казала/ той ще продължава да организира събитийния поток на живота ви по същия начин и да провокира отново тези състояния, които НЕ изявявате. Това отново е непоемане на отговорност от страна на мъжа /ума/ да потърси форма и така да поиска от света нова парадигма, нов обществен договор. Само когато се изявявате в света на отношенията можете да го видите в проявление и да го осветите, защото виждате и реакцията отвън, обратната връзка, която света ви дава и която също разширява осъзнаването ви и така можете да вървите нататък и да извадите следващ аспект от сянката. Проблема с изявата на много хора е, че те се фрустрират от негативната обратна връзка, но това всъщност е чудесно!? То не е индикатор какви сте вие, а само за това къде се намирате в момента. То също може да е индикатор, че още не сте достатъчно добри в намирането на съответна за околните форма. Когато някой ви дава тъмнина или светлина тя резонира съответно с вашата тъмнина или светлина и това е дарът на този човек за вас. Така този човек ви помага да осветите собствената си тъмнина и да учите, да се развивате. Вие също следва да сте ОК с това да давате на другите същото – и светлина и тъмнина за да могат и те да се развиват чрез вас. Иначе ще прилича на: „Знам, осъзнавам, че съм пълен с лайна, но ще си ги държа вътре за да не замърсявам света.“ Познавам такива хора и да ви кажа, леко са надменни, защото тази велика мисия да пазят света, о те са толкова възвишени! и превъзхождащи другите с нея.
Осъзналите, но НЕизявили тъмнината в себе си, според мен са на по-опасна житейска плоскост от изобщо не осъзналите.
Източник: Фейсбук
Така…, „когато им се случи нещо неприятно и болезнено“, предлагате да го признаят, приемат, почувстват, поплачат, побуйстват, разгневяват, т.е., да изразят негативни емоции – правилно ли Ви цитирам? И като го направят, повечето просветлени духовни уители и психолози ще им кажат, че са негативни, изживяват се като жертви, и сами са предизвикали и привлякли тези събития, тогава какъв е техният полезен ход? Казвате още „при болзнена ситуация да изпитват нищо друго освен приемане, състрадание и любов“ – състрадание и любов към какво/кого? Към себе си, към страданието/ ситуацията, към причинителя на страданието? Ако е към себе си, ще кажaт това е самосъжаление, оплакване, мрънкане, ако е към страданието, ще кажaт – мазохизъм, ако е към причинителя, ще кажaт стокхолмски синдром и мазохизъм отново, та какъв е полезният ход? Ако не изразява отрицателни емоции, лощо, ако ги изразява пак лощо, или е подтиснат, прикрит, фрустриран и депресиран, или е агресивен, неуравновесен, егоист. Възможно ли е всички да са щастливи? Казват бъди асертивен, отстоявай себе си, своите граници и потребности, как да стане, като това засяга нечии други интереси за едни и същи ресурси примерно и винаги печели по-силният и агресивният, както е в природата и симбиозата е рядкост? Ако си слаб, не можеш да отстояваш себе си и угасваш като малката кибритопродавачка на Андерсен и визуализации и позитивно мислене не ти помагат да оцелееш в този свят, но пък щастливо се пренасяш в отвъдното; вариант 2: ставаш силен (ако събереш ресурси, тренираш, учиш или ти помогне някой)и се отстояваш и растеш, тогава все някой ще е засенчен и недоволен, та къде е полезният ход, при който всички да са щастливи? Искам да живея тази утопия 🙂
Надявам се, да сте дочели статията докрай с допълнението от Росица Тончева. Там се съдържа отговора на въпросите, които повдигате. 🙂