Срещнах тази книга през 2011 година на принципа на „импулс“ на интуицията виждайки само един споделен файл с електронния й вариант под някакъв Фейсбук пост. След прочитането й(600страници) много от всичко друго, което е идвало към мен е по-скоро интерпретации на нещо, което вече съм прочела там. Благодарение на тази книга научих и разбрах значението на изразите „духовен булшит“ и „езотеричен Макдоналдс“, надявам се не звучи грубо за нечии уши. Споделям само известна част от книгата с надеждата, че някой ще го заинтригува. В страницата ми във Фейсбук има поне 10-тина поста посветени на „Вътрешен космос“, но сега реших да го направя и по този начин. Пожелавам ви да бъдете внимателни какво четете и дали да вярвате на прочетеното – това важи напълно и за моята препоръка в момента!

………………………………………………….

Духът, удължението на Висшият Аз не се е осмелил да се напъха в стотици 3-измерни тленни контейнери, за да се „пробужда“, „осъзнава“ или „променя“ мисленето си. Той го прави ИМЕННО, за да изживее тези уникални, разнородни драми, които различните нива му предоставят и да изпита съпътстващите ги емоции. Ако имаше нужда от „събуждане“ и „осъзнаване“, нямаше да ви е блокирал паметта. Който има нужда да знае, Аза му дава хиляди шансове да знае. Аза го тласка, към определена книга, събитие или среща… за да научи и той ще научи, ако Аза иска това. Пътят към просветлението е осеян с жокери, които отминаваме ежедневно, защото не сме узрели да ги разпознаем. Личният опит дарява с мъдрост, която прави вибрациите ви доста тежки за околните. Някои хора може да се чувстват некомфортно във ваше присъствие, без да знаят защо. Те са уникалният космически подпис. Непогрешим. Нещо като пръстовите отпечатъци. Вибрациите са есенциалната част от вас, защото изконно вие сте енергийно (електрическо) същество, а не физическо.
Малък жокер за серийните адепти, които очакват да бъдат просветлени от гурута и водачи. Който ви казва, че се опитва да ви „събуди“, сам е все още дълбоко заспал! Разбира се, ваш избор е да четете, слушате и правите каквото искате. Личният избор е, така или иначе, в основата на духовното помъдряване. Правейки избори и учейки се от последствията им, ще се развивате. Това е аджендата на духа.

……………………

Съобщенията в картини са рутинен метод на Висшия Аз да ви бомбардира с напътствия и тестове. Той ще „слага“ посланията на пътя ви не само в астралните пътувания и сънищата, но и в будния, т.нар. „съзнателен“ живот…

Това, как ще ги разчитате, ще бъде лакмус за еволюцията на съзнанието ви. То е по-скоро тест за него, отколкото за вас. Защото този, който есенциално се учи от опита на човек, е той, Истинският Аз, а не персоната в човешко тяло. Чрез вас самият той установява на какво ниво е и какви тестове още може да си/ви предложи. Ако остарелите схеми на поведение са все още доминиращи, той постоянно ще повтаря същите уроци и драми, които биха ви помогнали да си отработите поведенческия шаблон. Ако тестът покаже, че сте израснали духовно (да използваме пак това клише), той започва да ви зарежда с нов тип преживявания. Накратко, вие сами си предоставяте сцените и ролите, които да изиграете, сами поставяте хората и препятствията на пътя си, за да изпитате, за да научите това, за което всъщност сте дошли. Познато ли ви е повторението на едни и същи грешки и шаблони, до степен, че започвате да се чудите къде сте сбъркали в живота си и защо той е заприличал на трап, от който непрекъснато се опитвате да издрапате и в който постоянно се свличате отново и отново? Това е упоритото зацикляне, което трябва да бъде отработено, преди да преминете нататък. А за целта, трябва да се разделите с много от схемите, в които сте се само-програмирали и на които робувате в момента. Кои са те? Помислете, потърсете ги? Защото, ако не го направите, просто ще си останете в трапа. Висшият Аз не може да остане с вас. Той измества концентрацията си в друга инкарнация, затова той има толкова много.

………………………………….

Животът на всеки човек е активен енергиен обмен, общуване с други индивиди, като през цялото време остава строго индивидуален за всекиго. В това общуване се състои събирането на опит в конкретната инкарнация и както при жътвата, има „отсяване на семето от плявата“. В ежедневното контактуване вие несъмнено не можете да бъдете угоден или приятен всекиму и следователно е по-добре да не опитвате, защото си е чиста загуба на време и енергия. Обратното също е валидно. Не всеки ще ви допада или импонира и това е напълно естествено. Понякога дори има специфични сигнали от Висшия Аз, често под формата на интуиция, да се дистанцирате от конкретни индивиди и те от вас. Рядко, когато висшият аспект иска да ви отдалечи умишлено от някого, може да замени интуицията с много по-директни усещания, сърбеж, гадене, физическа нетърпимост. Това е, защото вече е решено от Него/вас самия, че ще поемете именно този, а не някой друг път. И когато Висшият Аз ви праща такива сигнали, то е същото както, ако сте си залепили напомняща бележка на хладилника: „да купя мляко!“. Просто в по-различен аспект сами си пращате сигнали, за да си напомните да стоите на тази пътека, която сами сте избрали.

……………………………..

Повечето хора не знаят значението на истинското щастие – когато казват, че са щастливи, всъщност имат предвид, че са временно вън от страданието или че са доволни. Ако животът е лесен – те са щастливи, ако животът е труден – те са нещастни. Това безпомощно състояние може да бъде сравнено със скоростно влакче от увеселителен парк. Седите заклещени на седалката, докато то с бясна скорост лети по затворена, неравна траектория и се издига рязко нагоре-надолу, без абсолютно никакъв контрол от ваша страна. Как някой може да познае истинско щастие, ако е лашкан постоянно от емоции и оставен на благоволението на външни фактори и събития? Такива хора дори да срещнат щастието да се разхожда на площада с табелка на врата, гласяща: „Аз съм Щастието!“, няма да го разпознаят. Понеже те нямат контрол над живота си, той просто им се случва.

Някои смятат, че са щастливи, защото водят пълноценен (по техните стандарти) и активен живот, но тяхната нон-стоп активност е всъщност признак за неврастения, или преведено на нормален език – неудовлетвореност от живота. Те прекарват цялото си време „действайки“, за да избегнат простото съществуване и не могат да понасят да няма какво да правят, защото така тяхното съзнание би било свободно да рефлектира върху живота, а това е доста плашещо. Те се крият от себе си, защото се страхуват да направят следващата стъпка в своето еволюционно пътешествие. Мнозинството от хората, които спадат към тази категория, са близо до пореден стадий в своето развитие и подсъзнателно се страхуват да извършат прехода. Ако прекалено много години биват похабени живеейки в такъв маниер, съдбата (Висшият аспект) евентуално ще се намеси с някакво форсмажорно събитие, което ще ги накара да преразгледат живота си и да се конфронтират със собствените си проблеми право в очите. Загуба на близък, акт на насилие, неизлечима болест, финансов колапс и прочее. Висшият Аз непрекъснато ще ви дава знаци, ако трябва да промените посоката на живота, който водите. Ако разкодирате знаците правилно, животът ви ще се променя към добро. Ако ги игнорирате, животът ви ще бъде ад. И в единия и в другия случай вие не грешите, защото винаги има полза за Аз-а, респективно за вас, поради спецификата на всяко преживяване. Но вашата конкретна инкарнационна картина се променя драстично.

Трайното щастие идва отвътре. Нищо вън от нас не може никога да ни донесе постоянно щастие – само временни отвличания. Повечето хора скачат от едно материално или емоционално удоволствие към друго и убеждават себе си, че са щастливи. Истинското щастие няма вербален еквивалент. Когато човек е истински щастлив, той просто знае! Той Е самото щастие и еманира чрез аурата си покой и вътрешен мир.

……………………………………

Един тест за това на какво ниво сте, в зависимост от начина на хранене: Няма значение какво и колко ядете, а дали храненето се е превърнало във важен ритуал от живота ви, в цел и в кулминация на ежедневието ви. Съществувам, за да се прибера вечер и да се наплющя. Мислите ли прекалено за храната си, обръщате ли ѝ прекомерно внимание, или хапвате нещо в ход? Храната цел ли е или е просто гориво? Прекалено старателно ли избирате и организирате поглъщането на храна от физическото тяло в прецизно измерени дози, калкулирайки всички вредни „Е“-та и следвайки маниакалната последователност – ордьовър, основно, десерт… мерите калории, мазнините, захарта и т.н. или тези ритуали вече са ви втръснали и въобще не ви интересува какво, кога и как ядете и може би дори пропускате да се храните? Отговорите на тези въпроси, по един или друг начин, са приблизителна индикация за това дали сте ДНК или духовно доминиран. Единственият проблем (ако изобщо има такъв), който виждам в яденето на месо, особено на големи количества месо, е в неговите вибрационни честоти. Месото има доста мудни вибрации, бидейки една от най-плътните храни, което малко или много също ви заземява и уплътнява. Все пак и яденето, както и всичко останало, е обмен на енергии и следователно на вибрации. Но пак казвам, храната по принцип не трябва да се превръща в мания и религия. Тя би трябвало да е гориво…
Шизофреничната обсебеност с тялото не стига само до полагането на храна във въпросния „свещен храм“. Здравето е друг фетиш на запотени кохорти от маратонци и колоездачи със „здрав“ тен и животворни еликсири в пластмасови бутилчици, затъкнати в сложния им аксесоарен инструментариум… Колоездачът, облечен в ликра от главата до петите, бавно отпива от „вълшебния“ еликсир, който е възможно (той си въобразява) да удължи живота му от 67 на 75 години. А край него в лек тръст ситни „бягащият за здраве“ и намигайки му съучастнически (ние с теб сме от сектата „вечен живот“), поглежда будилника на китката си, измерващ колко стъпки на ден е направил и съответно – колко калории е изразходвал.
Резултатът явно не го задоволява, защото с мъчителна гримаса на лицето той поема отново по маршрута, пуф-паф, пуф-паф, като парен локомотив… Здравето е важно, здравето на „свещеното“ тяло. Едва си поема дъх от изтощение, но идеята, че в хладилника го чака литър охладен сок от спанак, му вдъхва нови, неподозирани сили. На път към къщи, обсебен от мисълта за спанака, той невнимателно пресича на червено и го прегазва ТИР. Е, за какво му е „свещената“ торба с лайна сега? И къде е отишло здравето му? Какво е останало от нашия спортен маниак? Само духът, на който едва ли е обръщал внимание, докато се е идентифицирал със „здравото“ си тяло. Е, това тяло вече е история, но духът, който го анимираше, остава да се справя със скуката на вечния живот. Той няма да изгние, както „свещеното“ тяло, а ще се отправи свободно към следващата дестинация от вечното си съществуване, докато близките му покрусено ще цъкат и ще клатят глави: „Колко млад умря… здрав и прав човек… Отиде си без време… Тц-тц-тц…“. Да, сигурно… ако се пропусне важния аспект в цялата история, че няма такава вероятност по начало. Всеки Висш аспект сам режисира както раждането, така и смъртта си и даже Второто Пришествие не може да отложи, забави или предотврати това, камо ли литър охладен спаначен сок.

М.С. (Guru Sakhi)