Духът е навсякъде, той обгръща всичко и всичко има връзка с Духа. Той е онова поле, което държи творението цяло, което изгражда връзките между частите. Той съдържа в себе си всички възможни потенциали и перспективи. В него няма полярности, нито етикети, а всяко преживяване е в латентна форма, чист потенциал. Не всичко обаче вътре в полето е равно по вътрешни качества на Духа. За това той се стреми да проникне във всичко и така се разширява.
Трудно е да се говори за всичко, което е, но най-общо казано Духът е планът стоящ зад творението. А планът е – да се създаде творение и да се доведе до пълното му наслаждение. Ако искаме едно и също нещо с Духа – ние се приближаваме към него и ставаме едно цяло.
Съзнанието ни като човешки същества тук и сега представлява въплътения потенциал. То е индивидуалното преживяване, фокуса, който поддържа реалността ни такава, каквато е. Съзнанието е това, което установява, че имаме тяло, че Земята е твърда, че дишаме, че изпитваме усещания и чувства, че имаме мисли…
Ако се позовем на известната фраза „Каквото горе, такова и долу” – би могло да се приеме, че „горе” е Духът, а „долу” е съзнанието. Духът е фона, съзнанието – фокуса, общото и конкретното. И това не е полярност, защото общото съдържа в себе си конкретното, а конкретното е невъзможно без общото.
Къде е мястото на Душата? Тя е тази, която избира преживяванията, ако й разрешим. В зависимост от уникалните си характеристики и цели, тя определя какво да се въплъти и реализира. Тя стои на границата между нематериалния и непроявен потенциал и проявлението му във физическата ни реалност. И ако я чуваме, разбираме и следваме, ще ни преведе през дните ни с радост и лекота. Именно тези емоции – на радост, лекота, мир, хармония, любов – са връзката ни с Душата. Винаги когато изпитваме положителни преживявания и емоции сме свързани с нея. Точно по това можем да разберем, дали изпълнението на някое наше желание ни е било „по Душа”. Ако постигането и реализирането му ни носят радост и удовлетвонение – то е в синхрон с Душата ни.
Напоследък в множество езотерични книги се срещат съвети от типа „Почувствайте го все едно вече е факт, все едно вече е станало”. Е, именно – чувстването е езикът, кодът, който използва Душата. Ако нещо не можете да го почувствате, то не идва от нея, то е чуждо и преследването му няма да доведе до нищо.
Душата знае, че е частица от Духа и че съдържа в себе си всичко. Но тук и сега ние сме дошли да бъдем нещо конкретно и само Душата знае как да постигнем това. Тя познава пътищата и преживяванията, които носят вътрешен мир, удовлетворение и радост в живота ни. Само с нея можем да достигнем до НАШЕТО щастие, вместо да си губим времето в преследване на модели и стереотипи, които обществото е приело за „успех”. Ето защо, хората, които имат връзка с Душата си изглеждат и се чувстват като родени под щастлива звезда. Защото са намерили себе си и онзи вътрешен покой и център, в който по естествен начин се отварят и стават едно с Духа. Те се превръщат в проводници на онази сила, която постига с лекота най-високия потенциал. Те СА баланса между полярностите, те вече не са нито само „духовни” хора пренебрегващи материята, нито само „материалисти”, идентифицирани с тялото си. Не са „служители” и „спасители”, нито пък безсилни пионки в ръцете на кармата и съдбата. Те са истинските творци. Ние сме.
Чрез Дванадесет / Twelve