Знам какво е да седиш и да анализираш себе си и живота си и да се чудиш къде е отишла волята ти, мотивацията ти. Да се опитваш да ги разпалиш и отново да тръгнеш нагоре, а вместо това едва едва успяваш да разпалиш малка искрица, която бързо изгаря и те оставя още по-отчаян.

Аз изпаднах в това състояние, в момента, в който не успях да си поставя нови цели. Моментът, в който постигнах това, което бях искала дълго време, но не съумях да си начертая нов план за бъдещето. Пуснах се по течението и се подлъгах, че сега ще почна да поддържам това, което съм постигнала.

Знаете ли какво разбрах? Няма такова нещо, като „поддържане” и умереност. Когато не предизвикваме себе си и тялото си, започваме да отслабваме. Започваме да приемаме посредствеността за начин на живот и всеки ден става все по-мъчителен. Защото дори , когато не го съзнаваме, вътре в нас има нещо повече – нещо, което знае в какво можем да се преврънем и страда, когато не полагаме усилия да осъществяваме себе си и потенциала си.

Животът не е, за да бъде поддържан. Животът е за да бъде предизвикван, осъществяван и преживяван. Поддържането само по себе си означава застой. А ако има едно нещо, което съм научила, то е че застоят погубва. За нас е важно да се движим – напред, назад, надолу, после пак нагоре… няма значение. Важното е да не стоим на едно място. Поддържането и умереността, са предшественици на рутината – този омагьосан кръг, който ни превръща в хамстери, в колелото на собствения ни живот – там където уж полагаш усилия, а винаги стоиш на едно място. Просто защото си попаднал в схемата – там където нагоре няма.

Човешките същества са създадени да се стремят. Завоюваме едно и веднага имаме нужда от нещо друго. Не защото сме неблагодарни или защото не оценяваме това, което имаме, а защото в колкото повече се превръщаш, толкова повече осъзнаваш колко много можеш да бъдеш. По-висшите преживявания и постижения, обогатяват същността.

Като да играеш компютърна игра и да стигнеш до 9-то ниво.. а после да се откажеш или да решиш, че ще играеш само на това ниво. Няма ли да ви писне? Няма ли да има едно усещане у вас, което да ви съкрушава – да знаете, че можете да стигнете до последното ниво, а че никога не полагате допълнителното усилие?

Разбрах, че винаги трябва да поставяме нови цели. Човек е способен да понесе всичко, тогава когато знае на къде отива. Тогава, когато има смисъл, който осветява пътя му дори, когато е тъмно и студено.
За да я има мотивацията и волята, трябва да има цели, които произтичат от нашата идентичност. Няма по-висша потребност у човека, от тази да бъде постоянен с това, с което идентифицира себе си.

Мотивацията и волята са ресурси, които получаваме, когато си поставим цел. Цел, която не ни е наложена отвън,а е продукт на вътрешната ни потребност и усещане за смисъл.
Вие имате ли такава?

Ако изпитвате затруднения с постоянството, мотивацията и волята си, вероятно някъде по пътя не сте си поставили цел. Вероятно някъде по пътя сте си позволили да се задоволите с това, което сте били и да приемете посредствеността и застоя за закономерност.
Върнете се назад и вижте кога сте спрели да вървите нагоре. Анализирайте себе си и разберете повече за това, което сте. За идентичността си и това, с което асоциирате себе си. А после му позволете да ви предложи цел, която носи усещане за смисъл и усещане, че правите нещо повече от това да съществувате.

Чрез Ines Subashka- InspiredFitStrong