Често човек действа под влияние на емоциите,без да си е изяснил ситуацията, без да отчита всички възможни решения, или без да обмисли последствията. Затова много често изборът му води до неоптимални резултати и след това прилага маса усилия за да поправи положението. техника за изясняване на ситуация, като техниката се състои в това да се подреди всичко по рафтовете, да се отстрани бъркотията и да се разбере какво решение е най-подходящото, най-правилното. Методът е известен като Квадратът на Декарт и често го наричат техника за вземане на решение.

Авторът на тази техника за прояснение на ситуацията е френският философ Рене Декарт, който е бил и математик, физик, механик, физиолог, а също и автор на метода радикалното съмнение (философия) и основоположник на алгебричната символика и аналитическата геометрия. Колкото до конкретната техника, то тя, безусловно, е проста и гениална.

В „Квадрата на Декарт“ се използват четири въпроса, позволяващи да се преизчислят, проанализират и разберат всички плюсове и минуси както на положителното, така и на отрицателното решение на всеки проблем. Самият метод е много прост и ефективен.
Работейки с Квадрата на Декарт и разпределяйки по квадратчетата наличните данни, вие понякога можете да забележите недостиг на важна информация за вземане на правилното решение и тогава този пропуск трябва да се запълни. По време на работата с четирите въпроса, когато анализирате ситуацията от различни гледни точки, излишните емоции утихват, умът се успокоява и всичко се изяснява. А когато ситуацията е достатъчно изяснена, става вече много лесно да вземете правилното решение. Тази практика, като правило, не изисква много време.

Как се работи с практиката за вземане на решение?

Ще ви трябва голям лист хартия (или няколко) и химикал, също може да използвате компютър или друго подходящо устройство, макар че това е по-малко нагледно и не много удобно. Много по-неефективно е да правите техниката на ум, макар в критични случаи може да се наложи и така ще бъде по-добре отколкото изобщо да не правите нищо.
И така, избираме проблем или ситуация, с която ще работим, а също и предполагаемото решение. Именно това предполагаемо решение ще обработваме и разглеждаме от всички възможни страни.

Какви са плюсовете, ако ТОВА се случи?
Какви са плюсовете, ако ТОВА НЕ се случи?
Какви са минусите, ако ТОВА се случи?
Какви са минусите, ако ТОВА НЕ се случи?

Под думата „ТОВА“ се подразбира предполагаемото решение на проблема или ситуацията. Т.е., ние обработваме плюсовете и минусите на предполагаемото решение, а също и плюсовете и минусите от отказа от предполагаемото решение.

Пример. Да допуснем, че имаме непреодолимото желание да си купим нещо, но имаме проблем с парите и виждаме, че предполагаемото решение е да се „вземе кредит“.
И така, листа делим на четири квадрата (или правоъгълника) и във всеки пишем въпрос, само че не в центъра както е на картинката, а отгоре с едър шрифт – така е най-удобно. Картинките са дадени за пример, за да се разбере същността. Най-добре е формулировката да се конкретизира съобразно вашата ситуация. В дадения случай ще бъде примерно така:

1. Какви са плюсовете, ако взема кредит?
2. Какви са минусите, ако взема кредит?
3. Какви са плюсовете, ако не взема кредит?
4. Какви са минусите, ако не взема кредит?

Когато във всеки квадрат запишем въпроса, започваме да изписваме съответните плюсове и минуси – всички, които ни идват на ум. Не е задължително да се запълват квадратите по някаква схема; пишете в тази последователност, в която идват отговорите. Важното е да не объркате квадратите. Старайте се да изпишете колкото се може повече, дори „несъществени дреболии“, защото те могат в края на краищата да изиграят решаваща роля. (да наклонят везните). Краен резултат от обработката на Квадрата на Декарт

Запълвайки квадрата на Декарт, ще почувствате как изчезва объркването на мислите и се изяснява ситуацията. Когато объркването е изчезнало в достатъчна степен, ще почувствате че емоциите са затихнали, „главата е охладняла“, има ясно разбиране кое решение ще е вярното. С други думи, започвате да чувствате гласа на разума, „хладен“ и „спокоен“, и го приемате. Не винаги тези решения са идеалните, защото не винаги можете да имате всичката необходима информация за най-добрия избор, но, във всеки случай, дадената техника на вземане на решение ще ви окаже неоценима помощ.

Източник:Спиралата