В средата на юли щедростта на Слънцето няма граници.. Дори и пеперудите прииждат на ята и с трептящите си крилца ми припомнят, колко фина е душата на всеки човек и колко е лесно да се отдалечим от нея, затънали в сива прозаична мъгла. Наблюдавам ги как кръжат около цъфтящата мента и съзирам съвършена симетрия, отразена в телата на тези невероятни божии творения, олицетворили душата – божествена геометрия.
Съзирам могъщ символизъм – красива пеперуда, докосваща с нежните фини потръпващи крачета алената роза разцъфтяла в утринта. Спираловидният цъфтеж на кралицата на цветята ме отвежда в пределите на Духа… Духа и Душата танцуват.. В нежен и тих, прелестен танц. В латинския език дори се е използвала една и съща дума за Душа и Пеперуда/Психе/. И наистина едва ли има човешко същество, което да не се възхищава на елегантната симетрия в красивите малки телца на тези пъстри, летящи цветя. Красивата символика ме отвежда към още една аналогия със СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША – познатият ни ефект на пеперудата.
Твоята душа има високи стандарти за теб
Счита се, че тези малки пъстри същества, ако размахат крилцата си могат да предизвикат ураган на другия край на света. Така е и с Душата. Създателят е вложил в нея Себе Си и всеки един от нас е способен да познае неговата СИЛА именно чрез собствената си ДУША. Трансформацията също е символизирана от пеперудата. Онзи плътен пашкул на невежеството, който всеки един от нас трябва сам да преодолее, за да активира разгръщането на крилата си и да открие неподозираната сила, мъдрост и красота, които носи в себе си.
Винаги ще вярвам в идеала на Епохата на Водолея за братство и всеобща любов. Това, което знам със сигурност е, че всички сме уникални по своята природа и че всеки носи своя цветен дар, който да добави в пъстрия килим на битието. Единственото нещо, което ни отличава е нивото на опитност на душата, а това се отразява на СИЛАТА НИ НА ВЛИЯНИЕ в този свят, но рано или късно дори и след хиляди прераждания всеки ще достигне до своя апогей на разгръщане, просто е необходимо търпение…
Винаги ще уважавам моментите на слабост у всяко друго същество и ще ги приемам без осъждане и с уважение и ще признавам Силата – Своята и на Другия..
Животът ми подари уникален дар, осъзнаването че за да оставя красив отпечатък в тази пространствено времева рамка, личността ми е нужно да владее единствено и само себе си. Само при това условие взаимодействието и влиянието, което имаме върху околните ще бъде красиво, силно, мъдро, истински трансформиращо, а душата ни ще полети в устрема си към творчество, доброта, отдаденост, съчувствие, себеизразяване и Любов..
Via Милка Кьосева
Може да прочетете също Притча за пеперудата