В средата на юли щедростта на Слънцето няма граници.. Дори и пеперудите прииждат на ята и с трептящите си крилца ми припомнят, колко фина е душата на всеки човек и колко е лесно да се отдалечим от нея, затънали в сива прозаична мъгла. Наблюдавам ги как кръжат около цъфтящата мента и съзирам съвършена симетрия, отразена в телата на тези невероятни божии творения, олицетворили душата – божествена геометрия. Съзирам могъщ символизъм – красива пеперуда, докосваща с нежните фини потръпващи крачета алената роза разцъфтяла в утринта. Спираловидният цъфтеж на кралицата на цветята ме отвежда в пределите на Духа… Духа и Душата танцуват.. В нежен и тих, прелестен танц. В латинския език дори се е използвала една и съща дума за Душа и Пеперуда/Психе/. И наистина едва ли има човешко същество, което да не се възхищава на елегантната симетрия в красивите малки телца на тези пъстри, летящи цветя. Красивата символика ме отвежда към още една аналогия със СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША – познатият ни ефект на пеперудата. Счита се, че тези малки пъстри цветя, ако размахат крилцата си могат да предизвикат ураган на другия край на света. Така е и с Душата. Създателят е вложил в нея Себе Си и всеки един от нас е способен да познае неговата СИЛА именно чрез собствената си ДУША. Трансформацията също е символизирана от пеперудата. Онзи плътен пашкул на невежеството, който всеки един от нас трябва сам да преодолее, за да активира разгръщането на крилата си и да открие неподозираната сила, мъдрост и красота, които носи в себе си.
Винаги ще вярвам в идеала на Епохата на Водолея за братство и всеобща любов. Това, което знам със сигурност е, че всички сме уникални по своята природа и че всеки носи своя цветен дар, който да добави в пъстрия килим на битието. Единственото нещо, което ни отличава е нивото на опитност на душата, а това се отразява на СИЛАТА НИ НА ВЛИЯНИЕ в този свят, но рано или късно дори и след хиляди прераждания всеки ще достигне до своя апогей на разгръщане, просто е необходимо търпение…
Винаги ще уважавам моментите на слабост у всяко друго същество и ще ги приемам без осъждане и с уважение и ще признавам Силата – Своята и на Другия..
Животът ми подари уникален дар, осъзнаването че за да оставя красив отпечатък в тази пространствено времева рамка, личността ми е нужно да владее единствено и само себе си. Само при това условие взаимодействието и влиянието, което имаме върху околните ще бъде красиво, силно, мъдро, истински трансформиращо, а душата ни ще полети в устрема си към творчество, доброта, отдаденост, съчувствие, себеизразяване и Любов..
Via@Милка Кьосева