Ако се чувстваме заседнали, ежедневието ни е без радостно и скучно, това означава, че все още не сме намерили предназначението си. Нека разгледаме по-подробно всяка функция.
Знак 1. Блокиран канал на творчество!
Ако не изпълняваме своето предназначение то нашата креативност и цялото ни творчество е блокирано. Когато каналът на творческия потенциал е затворен, е трудно да се развие човек и да изрази себе си! Липсата на стремеж у вас, затруднява използването способностите дясното полукълбо на мозъка, за да създавате, проявявате, да излизате извън света на матрицата. Не можете да създадете нещо ново и се чудите как го правят другите. Имате усещане за бетонна плоча на главата.
Знак 2. Страстта изчезва и енергията се изчерпва.
Ако не живееме според вашата цел, животът се превръща в прекомерно натоварване. Усещане за срив, не чувстваме радост в живота. Не разбираме какво бихме искали да правим. Обвиняваме себе си за мързел, но това не е мързел. Нямаме желание да правиме нищо, да сме активни. Просто нямаме сила за това.
Болестта като недостиг на енергия
Знак 3. Животът се превръща в сиво ежедневие.
Всеки ден от живота ни е, като предишния. Събуждаме се сутрин без радостно очакване, че Вселената е подготвила за нас толкова интересни неща днес. Всичко в живота ни е предвидимо. Знаем какво ще се случи с нас след 5 минути, след час, следобед, след седмица.
Знак 4. Нашата дейност не ни носи удоволствие
Потопени сме в притеснения, как да подкрепяме децата, за какво да плащаме или да не плащаме, плащаме наем, трябва да се храним. Често избираме работа, за която се плащат пари, а не такава, която ни вдъхновява. По този начин ние използваме само част от силата, възможностите, потенциала си. Мнозина дори се страхуват да признаят на себе си, че това, което правят, печелят прехраната, не носи удоволствие.
Знак 5. Съмняваме се в стойността си
Следващият симптом е, че често си задавате въпроса: „Заслужавам ли любов, пари, щастие …?“, „Заслужавам ли да бъда проспериращ?“ Ако не сме намерили своя път, не сме осъзнали каква е целта ни, тогава подобни въпроси ще възникват постоянно. От време на време се съмняваме в себе си, че заслужаваме нещо добро, защото не правиме нищо особено. Тези съмнения се появяват, дори ако работиме върху самочувствието си, или се възпитаваме да обичаме себе си.
Знак 6. Имаме усещане за недоволство и вътрешна съпротива.
Не е изненадващо, че от такъв живот възниква чувство на недоволство. Осмеляваме се и си задаваме въпроса: „И какво, винаги ли ще бъде така?“ Друг път се примиряваме и заглушаваме това чувство с въображаеми временни удоволствия – заместители на щастието(телевизия, компютърни игри, храна, алкохол и т.н.).
Знак 7. Чувстваме се заседнали.
Развиваме се, учим и търсим знания в посока на духовно израстване, но все пак изглежда сякаш няма напредък. Това се случва по една проста причина – душата ни знае със сигурност, че е дошла тук с конкретна задача. Тя се стреми с всички сили да го изпълни, да ни накара да гарантираме, че ще започнем скоро да го прилагате в реалния живот. Ако не сме го осъзнали, не сме разбрали, някъде в дълбините на душата ни има чувството, че нещо не е наред. И се чувстваме заседнали.
Ако открием, че проявяваме тези знаци, то е дошло време сериозно да помислим за житейския ни път. В правилната посока ли сме? За промяна в живота ни никога не е късно. Да се вгледаме навътре в себе си и да се запитаме, какво наистина ни харесва и удовлетворява. Когато посоката е ясна, половината работа е свършена.
Източник: andreevmag.com
Може да прочетете също Целта на живота ви спрямо вибрацията на името