Числото седем е познато като свещено число между числата. В древно – индуските сказания за светя и хората, в кабалата, в религиозната философия на всички времена, това число е било символ на съвършенството. Ако, числото три е първият образ и първият символ на пълнотата и духовната завършеност, седем е неговото преповторение в по-висша гама. Седем са считали планетите от слънчевата система, седем са багрите на светлината, седем са тоновете на музиката, седем са дните на седмицата, седем са имената на небесните тела от фамилията на слънцето, седем са смъртните грехове и седем добродетели са, които спасяват душата от ада.

За възходящите души към Бога има седем ангели, които ръководят седемте същности на Великата Божествена Същност: Михаил, което ще рече: като Бога, Анаел, което преведено значи: Послушай ме, Господи, Рафаил – Бог Изцелител, Гавраил, което значи Сила на Бога, Касиел или престол Божи, Са-шиел – Божия справедливост и Самуил – гняв Божи.

За слизащите пък към бездната и ада, има седем демони: Велзевул, Самаел, Питон, Осмодей, Ве-лиал, Люцифер и Сатана. Последният – сатаната, което ще рече противник Богу, е изкусявал Иисуса в пустинята, но е бил победен от Него.
Числото седем се счита за основа, която въздигната в различна степен, дава ключа на всички земни и небесни тайни. С него се разрешават загадките на космоса, за тия, които знаят да го употребят. Когато веднъж попитали Исуса, дали трябва седем пъти да прощаваме на тия, които имат прегрешения към нас, Великият Учител на всички векове, отговорил не седем пъти, а седемдесет пъти по седем.

Светилниците на древните жреци от Египет, а после на евреите, са били със седем свещи, което символизира седемте добродетели, които трябва да осветяват пътя ни към духовното съвършенство. Освен това, седем са тайните древни науки за човека, Вселената и Бога: херметизъм или тайноведска философия, метафизака, кабала – наука за Бога, вселената и човека, тора – наука за формите, питагорейство, йероглифика и наука за числата.

В разположението на планетите от слънчевата система, което разположение (аспекти) е от извънредно важно значение за тълкуване характерните особености на дадено лице, ние имаме седем основни положения: Съединение – когато две небесни тела, спрямо земята, която приемаме за център на хороскопа, се взаимно съвпадат (не сключват ъгъл помежду си). 2. Дуодектил, когато двете тела са отдалечени едно от друго така, че ъгълът, който затварят с земята е 30°. 3. Секстил, когато този ъгъл е 60°. 4. Квадратура, когато ъгълът е 90°. 5. Тригон – при ъгъл 120°. 6. Квинконс—при ъгъл 150°. и 7. Опозиция – при ъгъл 180°.

В древната магика са посочени седем драгоценни камъни, с чиито свойства се побеждават редица отрицателни сили. Те са следните: Карбункул, съответствуващ на слънцето, Алмаз – на Луната, Сердолик – Меркурий, Изумруд – Венера, Рубин – Марс, Сапфир – Юпитер и Обсидий – Сатурн.

Великото съответствие, което съществува във Вселената и което може да се изучи с числото седем, е дало повод на посветените в тайните на космичния живот, да изрекат истината, която намираме и в Господнята Молитва: „Quod est superius est sicut quod est Inferius“ – каквото е горе, това е и долу. Или „Както на небето, така и на земята”.

И така, числото седем крие в себе си една сложна символика, която на пръв поглед изглежда малко нагласена или суеверна, но, като се задълбочим в нея, ще се убедим в действителността й. Причината за това се крие в обстоятелството, че хората отдавна са загубили ключа за съответствията в живота, и суеверието е задръстило съзнанието на хората, където по-рано е имало разумна вяра. Но,, впрочем, нашата задача при изяснение символиката на числата и формите не е да убеждаваме, а само да посочим.

Из “Слънце след буря”, Есета

Георги Томалевски

Don`t copy text!