Независимо каква е практиката или учението, егото обича да чака своя час и да си присвои духовността, за да оцелее и победи. Докато растете духовно, изпитвате разширяване на съзнанието и прозрението, известно още като състояние на висше съзнание. Цялото духовно развитие има една цел: да ви помогне да осъзнаете вашата Душа, Висш Аз.

Проблемът при духовно пътешествие се състои в това, че често изобилства от различни видове капани. Тези капани не са физически, те са ментални и са сили, възпрепятстващи пробуждането. Понеже обработваме жизнения си опит най-вече с ума, ние сме склонни да оценяваме духовността, също помощта на ума. Проблемът е, че за духовността, умът е прекалено ограничен инструмент. Щом духовността е уловена в мислите, престава да съществува истинската й същност и се превръща в ограничаващо убеждение или догма. С други думи, духовността губи живата си, вечно променяща се същност, когато е отделена и заключена в ума.

По-долу са изброени 11-те най-разпространени капани, в които попадаме, напредвайки по духовния път. Взаимодействието с такива подводни камъни, може да доведе до силни страдания и съпротива.
Опитайте да разпознаете някои от тях в себе си.
1. Капанът увлечение по духовността
Увличането по духовността е следствие на подсъзнателното желание за избягване, потискане или непризнаване на определени емоции или стресови жизнени ситуации. Към обичайният тип на духовно залитане са:
замразяване на емоции чрез „одухотворено“ потискане и избягване;
неуравновесено обсебване и привързаност към позитивното (например, към позитивни мисли) и слагане на пасивно-агресивна „красива“ маска;
изтощителни разсъждения за негатива или сенчестата страна на човешката личност;
гняв-фобия; слаби лични граници;
сляпо или прекалено състрадание (във вреда на себе си и другите);
насилствено „убиване“ на егото и оценяването му като лошо или зло;
преувеличено дистанциране; затъване в теоретичната духовност и догматичните убеждения относно „истината“; отказ от отговорност,
предаването й на друго висше същество (например, на духовния наставник, на ангел); илюзия за постигане на по-високо битие от другите;
използване на духовни практики, за спасяване от неприятни емоции: например, медитация за заглушаване на емоциите, а не тяхното преобразуване.
2. Капанът превъзходство
Проявява се при тенденция „да се гледа от високо“ на другите, които не са „съзнателно развити“ или „пробудени“. Капанът на превъзходството е желание, да си „най-добрия“, в сравнение с другите, които не са „духовни“. В крайния случай, този капан се проявява като тенденция, да напада „спящите“,“слепите“ или „овцете“ на обществото. Такава реакция се среща често в току пробудените, в началото на духовното израстване. Не бива да забравяме, че всеки прави всичко възможно на нивото на своето съзнание. Когато настане момента, всеки се пробужда.
3. Капанът насилствено пробуждане на другите
Щом осъзнаем действието на „матрицата“, често ни се иска отчаяно, обкръжаващите също да се пробудят. Виждаме, колко болка предизвикват заблужденията на другите и се появява силно желание, да им „покажем истината“. Но в повечето случаи, насилственото пробуждане на хората се проваля. При всичките ни добри намерения, желанието ни да „спасим“ някого, предизвиква отрицателна реакция, гняв и в тях, и в нас. И колкото са по-напразни усилията ни, толкова по-отчуждени и разстроени ставаме. В края на краища, равносметката е, че такива опити са вредни за всички. Този капан поражда много гняв и недоразумения, което предизвиква още по-голямо засилване на егото, саботирайки духовното ни израстване. Дайте възможност на хората да се пробудят, когато са готови.
4. Капанът желанието да помага на другите
Този капан е преплетен тясно с предния, с тази разлика, че е ориентиран към препоръки към другите. Няма нищо лошо в помощта на другите, ако уважавате границите им. Но понякога, разширяването на духовната перспектива, създава самочувствието на „по-знаещ“ от тези, които живеят в илюзиите. Когато натрапвате мнението си, може да се стигне до катастрофални последици (гняв, разстройства, разрушения и т.н.). Желанието да се помогне, може да бъде показателно като лична необходимост от помощ. Под маската „духовен“ и състрадателен, помощта за другите може да бъде само друга форма на отдалечаване от духовността.
5. Капанът желание за световна революция
Щом се пробудим и осъзнаем лъжите и корупцията, съществуващи в сегашната социална структура, мнозина искат екстремно и отчаяно да променят обществото. Попадаме в капана на идеята, че свобода, честност и справедливост, може да се постигнат чрез промяна на външната система. Като следствие, създаваме манталитета „ние срещу тях“ и „разделяй и властвай“, които са типично дуално противопоставяне – подкрепа на съществуващата система. Не разбираме, че още повече укрепваме системата, която съществува за сметка на гнева и хаоса. Вместо да приемем, че всички истински промени са следствие на вътрешна еволюция, се стремим към външни разрушения, които предизвикват само временни промени.
6. Капанът безсмисленост
Щом преживеем божествени и трансцедентални състояния на битието, където ставаме единни с всичко, можем да попаднем след такава опитност в капана на духовния нихилизъм. С други думи, щом осъзнаем, че от вселенска гледна точка, няма никакво значение, какво правим, тъй като така или иначе всичко преминава, може да изпаднем в депресивно мислене. Предъвквайки такива истини, като „всичко е илюзия“, човекът, попаднал в този капан, обикновено преценява живота с ума. Оценявайки духовните истини с ума, ги превръща в лични убеждения, които егото използва за предлог да се чувства парадоксално отделно от цялото.
7. Капанът избягване на ежедневните задължения
Някои хора са увлечени дотолкова от духовния път, че избягват обичайните ежедневни занимания. Тази форма на ескейпизма може да доведе до напрежение в човешките отношения, отказ от плащане на сметки, данъци, мания „да живее извън матрицата“ и т.н. Когато избягването на всекидневните задължения, се развява като знаме с претенцията за духовност, това е скрита форма на егоизъм. Избягването на обикновените задължения, които се възприемат като недостатъчно духовни, е също ограничение на духовното израстване. Колкото повече наблягате на външното в „духовния“ живот, толкова по-далеч се намирате от душевната работа. Понякога е необходимо, да се хранят акулите, за да се живее мирно и хармонично. Помните ли древния Дзен-принцип: „Преди Просветлението – сечем дърва, носим вода; след Просветлението – сечем дърва, носим вода“. Трябва да бъдем смирени и да осъзнаваме, че обикновеното ежедневие, е идеално за духовно израстване.
8. Капанът самобичуване
Скоро след духовното пробуждане и осъзнаване лудостта на този свят, зацикляме често на самокритиката. Можем да възприемаме света като „затвор“, а другите хора, като „пленници“ или дори „завоеватели“. Шокът от пробуждането, може да предизвика тревога и параноя. Неизбежно е, да се усетим жертви, следствие на което, обвиняваме другите и висшите сили за усещанията си. Духовният капан самобичуване, може да се забележи в социалните мрежи, които са често отдушник за новаците. В края на краища, може да забележите, че именно вашите мисли предизвикват страданията ви, а не другите и ситуациите. Щом поемем отговорност за възгледите и убежденията си, можем отново да станем уверени в себе си.
9. Капанът комплекс на Спасителя
Този капан е свързан със споменатия капан за желанието да се помага на другите. Комплексът Спасител получават хора, които се възприемат над останалото човечество. Тяхното усещане за „уникалност“ и „духовна възвишеност“, може да ги накара да се чувстват длъжни да поправят света. Комплексът Спасител, най-често, може да се забележи сред „светлинните работници/звездните посланици/целители“, които се стремят към пиедестал, въобразявайки си, че е техен космически дълг да „спасят планетата“. Това възприятие се подхранва от убеждението, че има нещо „неправилно“ в реалността, другите хора са „порочни“ и трябва да бъдат коригирани (което е егоистична гледна точка). Такова възприятие се усилва от чувството „индивидуалност“ и самооценката на егото. Комплексът Спасител, може да премине в комплекс Мъченик. Мъчениците смятат, че трябва да „носят бремето“ на другите. Очевидно е, че това е крайно порочно отношение към живота, обосновано от историята на Исус. „Носещите“ чужда болка мъченици, бягат от отговорността за собственото си щастие и провокират незряло поведение в другите хора.
10. Капанът привързаност
Преживели дълбоки мистически преживявания, случващи се често след значително духовно израстване, е съвсем обичайно да останем привързани към такива преживявания. Може да е доста болезнено слизането от преживяната висота в обичайната, непросветена реалност. Също, може да се привържем към „историята“ на духовните си убеждения. Понеже умът се опитва да даде смисъл на такъв трансцедентален опит, често зацикля на разни форми за контрол. Но, колкото повече се привързваме към убеждения, истории, желания и мисловни интерпретации, толкова повече страдаме. Забравяме, че всичко отминава, дори трансцеденталните преживявания. Просветлението не е цел, а пълно предаване; фундаментална промяна в жизненото възприятие. Привързаността е най-разпространеният капан, саботиращ духовното израстване. От една страна, привързаността към идеите подпомага израстването, но, в крайна сметка, това, което смятаме за вечно, води до застой. Когато идеите стават защитна обвивка, а не катализатор за израстване, възниква голям проблем. Трябва да разберем, че свободата не може да бъде постигната с ума. Свободата се усеща, след освобождаване от привързаността към мислите.
11. Капанът разчитане на външни отговори
Когато напредваме по нашия духовен път, е нормално и полезно да търсим външна подкрепа. Четене на книги, участие в симпозиуми и семинари, посещаване ретрити, практикуване на холически техники и намиране на личен гуру – всичко това спомага да усетим духовното израстване. Но много често, ставаме толкова силно зависими от външните отговори, че не успяваме да бъдем свободни и щастливи. Такова заблуждение, може да бъде забелязано при мнозина, прославящи гуруто си (с други думи, отрицание на собствената божественост и прехвърлянето ѝ върху друг). В края на краища, когато свикнем да търсим отговорите винаги извън себе си, забравяме за собствената си душа. Забравяме, че главният ни източник на ръководство и мъдрост, е вътре в нас, а вместо това, продължаваме да преследваме външното, което си въобразяваме, че ни „просветлява“. Трябва да се спрем, да направим пауза и да помислим за духовното си пътешествие. Свой опит ли търсим или на другите? Не забравяйте, да надникнете в себе си за отговора, защото, именно контакта с душата, дава усещането за свобода.
За да забележите и да се избавите от тези капани, трябва да сте пределно честни със себе си. Ще трябва да сте готови да признаете, че действително сте залитнали в егото. Огромна е ползата от изследването на собствените тъмни страни и погрешни убеждения. Не се безпокойте, ако сте попаднали в някой капан. Всички се хващаме в капана на егото. Може да е особено трудно да забележим кога егото „одухотворява“ и възвисява определени убеждения и идеи. Колкото по-открити, смирени и честни сме, толкова по-бързо забелязваме фалша и можем да се освободим. В заключение, искам да кажа: не се страхувайте от тъмното. Не се страхувайте да грешите. Всичко случващо се, независимо колко е болезнено, е възможност за учене и израстване. В крайна сметка, всичко, което трябва да откриете, е само вашата душа.
Превод Спиралата

 

Don`t copy text!