Да отстояваме себе си не означава липса на безусловна любов. Да си мълчим само и само да бъдем мили с човека насреща на всяка цена e липса на уважение към себе си. Безусловната любов със сигурност не е да пренебрегваме себе си и собствените си нужди, за да угодим на другите. Тя е нещо доста по-различно.
Всъщност Безусловната любов е вид грижа за себе си.
Трябва ли да стоиш при човек, който те наранява, само и само защото си духовен човек и трябва да обичаш безусловно?
Не!
Всъщност в такава ситуация можеш спокойно да се погрижиш за себе си, като се отдалечиш възможно най-много от човека, който те наранява, но в същото време в сърцето си да продължаваш да му желаеш всичко най-добро, защото той също е прекрасно същество, което заслужава щастие, въпреки че е взел избор да не прояви прекрасния си потенциал към теб.
Безусловната любов е духовен термин, изразяващ любовта на човек към всичко наоколо без всякакви условия и желания да се получи нещо в замяна. По този начин, безусловната любов е пълно отсъствие на егоизъм.
По определение, безусловната любов не поставя условия, не ограничава, т.е. предоставя пълна свобода. Също безусловната любов приема каквото е и нищо няма значение.
Какво означава да приемеш. Приемането идва от сърцето, не от ума и се случва без усилие. Ако трябва да приемеш нещо неприемливо, само за да е добре на другия, това няма никаква стойност.
Когато има тотално приемане, изчезва самият приемащ т.е. няма повече нито приемащ, нито обект на приемане, няма чувство за разделеност. С други думи, няма нито източник на любовта, нито обект на любовта – няма разделение.
Здравословно ли е това пълно сливане между партньорите?
Тази идентификация с другия, не дава възможност да видиш другия в пълната му красота, защото само когато се дистанцираш и отделиш, можеш да видиш сиянието, иначе ти си него. Можеш да го преживееш, но не и да му партнираш. Безусловна любов може да бъде единствено майчината любов. Тогава не е нужно да партнираш, а само да присъстваш и да даваш любов.
Безусловна любов между партньори не може да има!
Такава любов не може да съществува или ако съществува, то партньорите са объркали ролите си.
Двамата се преживяват не като равностойни партньори, а като родител-дете.
Само майчината любов би могла да е безусловна. Тотално отсъствие на Аз и пълно сливане с другия, преживявайки го като себе си.
При партньори това дори е опасно.
Чрез Аделина Кателинова/Body and Soul