В хода на своето развитие Християнската Църква обогатява своя фундамент, прилагайки комплексно-интегративен подход във взаимовръзките си с много други науки като философия, културология, етика, естетика, литература, математика и др. Такава е и връзката й с нумерологията – езотерична наука за числата, чиито създател е Питагор. Обект на нейните изследвания са съответствията между числата и принципите на изграждане на обективния свят, закономерностите, които го движат и влиянието им върху живота на хората. В Българската църква числените стойности биват приети от Византия, но в абсолютно изчистен вид. Преди блажени Августин и Александрийската школа символиката на числата не е разпостранена сред християните.
Изключителен принос за навлизането на числата в християнското учение имат Александрийската школа и блажени Августин, който посочва и друг специфичен ракурс от характеристиките на числата, а именно – тяхната символика. В някои случаи числата посочват реални стойности, но в други – те са символи и обогатяват даден литературен контекст със скрита семантика.
НУЛАТА(0) се изобразява се с празен кръг и затова символизира както нищото на смъртта, така и абсолютния живот вътре в кръга. Когато е във формата на елипса, символизира възход и падение, еволюция и инволюция. Преди единицата съществува само и единствено пустотата или небитието, мисълта, абсолютното тайнство, непостижимият Абсолют.
ЕДИНИЦАТА(1) е извечното единство, началото, Създателят, сбор от всички възможности, център, неделимото, зародиш, изолация, уединение, подем и въздигане, а така също принципът, който позволява на качеството да се развие и по този начин довежда до множественост.В духовен план единицата е най-голямата величина – тя няма равна на себе си и най-изразителното й качество е нейната уникалност. В света на геометричните фигури единицата се изобразява като точка.
В християнството единицата е символ на Бог – Отец , Божествената същност, неповторимост и цялостност.
ДВОЙКАТА(2) символизира двойственост, редуване, различие, конфликт, зависимост, статичност, равновесие, стабилност, единство и сътрудничество, отражение, противоположни полюси, двойствената природа на човека, влечението. Всичко, което се проявява, е двойствено и образува двойка противоположности. Израз на дуалистичните представи на древния човек и на хоризонталния модел на устройството на света – „ден-нощ“, „мъж-жена“, „добро-зло“, „небе-земя“, „горе-долу“ и др. Двойката се изобразява с отсечка.
В християнството двойката е Иисус Христос, двойствената Му природа на Бог и човек.
ТРОЙКАТА(3) е символ на творческа сила, израстване, движение, тя е човекът, състоящ се от тяло, душа, дух; раждане, живот, смърт ; начало, среда, край; минало, настояще, бъдеще. Като геометричен израз тройката се изобразява с равностранен триъгълник. В иконографията Бог-Отец и „Всевиждащото Божие Око“ се изобразяват, вписани в триъгълен златен ореол. В християнството е Светата Троица, единението на тялото и душата в човека и в църквата. Влъхвите поднасят на Младенеца Христос три дара – злато, ливан и смирна; Бог, цар, жертва; три са фигурите на Преображението; три са изкушенията на Иисус Христос в пустинята; три пъти се отрича апостол Петър от Христос; три са кръстовете на Голгота; три са дните на Христовата смърт до явяването му след смъртта; три са и християнските добродетели – вяра, надежда и любов, при кръщението кръщаваният се потапя трикратно в чиста осветена вода.
ЧЕТИРИ(4) се свързва с първата триизмерна фигура – квадратът. Числото 4 може да се разглежда като двойката, умножена сама със себе си или 3+1. Това обяснява защо в някои ситуации четворката се свързва с нехармонични вибрации, с трудности, с напразни усилия. Четири са посоките на света, четири са годишните времена, четири са ветровете, четири са страните на квадрата. В християнската религия числото 4 е Семантичен аналог на Християнския кръст и кръстния знак.
ПЕТИЦАТА(5), петоъгълникът, носи в себе си символиката на съвършенството и силата на кръга. В християнството петицата обрисува човека след неговото грехопадение. Пет са сетивата, пет са основните точки на кръста; пет са раните върху тялото на разпнатия Христос; с пет хляба Той е нахранил пет хиляди души. На храмови празници се благославят пет хляба (петохлебие). Духовността и връзката с Бога в ролята на висше регулиращо начало, а също и човечността на петицата се проявява в Тората – свещеното петокнижие на Мойсей.
ШЕСТИЦАТА(6) е хармония, числото на любавта: 1 + 2 + 3 = 6, според Филон Александрийски „най-продуктивното число“, съединение на полярните противоположности; еврейската звезда, или печатът на Соломон. Шестицата се редуцира на две тройки(3 + 3), изобразяващи два триъгълника – триъгълникът, сочещ с върха нагоре, символизира мъжа и се свързва с божествения произход, с космоса, с вечните небесни тайни, с духовността, а триъгълникът, сочещ с върха надолу, се свързва с женското начало, със земното, с материалното благополучие, с пораждащото начало. Двата триъгълника, вписани един в друг, символизират хармонията, любовта, единството и са носители на посланието за вечния човешки стремеж към съвършенство. В християнството символизира дните на Сътворението.
СЕДМИЦАТА(7) е завършеност, цялост. Съставено е от 3 + 4 където 3 символизира божественото, непреходното, духовността, а 4 – човешката природа, плътта, земното, преходното. Седмицата е първото число, което обединява в себе си духовното и преходното. Седем са тайнствата в християнството, седем са даровете на Св. Дух — четири основни добродетели – мъдрост, умереност, справедливост и три богословски добродетели – вяра, надежда и любов; има седем смъртни гряха, седем са пропъдените от Христос демони; седем дни на пост и молитва; седем защитници на християнството. Според езотериката още в древността седмицата се смята за число, наситено с култово съдържание и има много важна роля в алхимията и лечебната магия, за това често е било срещано в множество апокрифни молитви. Седмицата е занимавала множество философски умове (Плутарх, Платон, Питагор, Аристотел, Сократ), за нея са написани трактати и древни научни трудове, търсещи различни интерпретации за символиката на седмицата, за нейната семантика и приложението й в обективната реалност, за влиянието й върху живота на хората.
ОСМИЦАТА(8) в духовен план осмицата символизира благополучие, изобилие успешно постигната цел – целта на Посветения, който вече е преминал през седемте небеса. Число на възвърнатия Рай, Възкресението, блаженството; свързва се с безкрайността. След седем дни на пост и молитва, осмият е на изобилието, обновлението. В християнството купелът за кръщение обикновено има формата на осмоъгълник .
ДЕВЯТКАТА(9) е едно от най-популярните числа в древността и фолклора до най-ново време. Състои се от всемогъщото три по три (3х3), тройна триада, завършеност, реализация, постижение, придобивка, начало, край, цялото. Божествено и ангелско число. Девет са ангелските чинове – три йерархии: висша, средна и нисша, всяка с по три чина: Серафими, Херувими, Престоли; Господства, Сили, Власти; Начала, Архангели, Ангели. Това е числото на кръга, който се дели на деветдесет и на триста и шейсет градуса. Негов символ са двата вписани един в друг триъгълника които символизират мъжко и женско начало. Небесно число, число на спасението — душевно и телесно. В християнството девет са кръговете на Ада.
ДЕСЯТКАТА(10) е космическо число. Съдържа в себе си всички числа и всички възможности. Представлява коренът или повратната точка при всяко броене; законът, порядъкът, господството. ТЕТРАКТИСЪТ 1 + 2 + 3 + 4 = 10 символизира божественост. Едно е връх, две — дължина, продължителност, три — равнина, повърхност; четири — плътност, пространство. 10 е сакрализиран цифров израз на единството между Божественото начало и Човешката природа. Десет е числото на съвършенството. Десет са Божиите заповеди. В Соломоновия храм имало десет блюда, десет трапези, десет свещника.
ЕДИНАДЕСЕТ(11) е числото на греха, прегрешението, гибелта. Тъй като десет е законът, свещеното число, то единадесет е вече надхвърляне, надминаване. Число, изпълнено с противоречиво съдържание. Според някои източници, 11 е число на духовните водачи, на лидерите, посветили живота си в служба на човечеството, според други – то се възприема като израз на подсъзнанието, като възможност за комуникация между хората на енергийно ниво и се свързва с харизмата. Според трети 11 е числото на греха, на прегрешението, на гибелта.
ДВАНАДЕСЕТ(12) се среща изключително често в книгите на Библията. Дванадесет е 3х4, духовният и преходен порядък. В Стария завет дванадесет са звездите, отъждествявани от дванадесетте колена на Израил, дванадесет патриарси, дванадесет камъка в короната на Аарон, дванадесет са малките пророци. Дванадесет са плодовете на духа, апостолите са дванадесет, дванадесет са портите и камъните, положени в основите на Свещения град, дванадесет са дните на Коледните празници. Дванадесет става числото символ на Църквата, на новото църковно начало, а също и на праведниците.
ТРИНАДЕСЕТ(13) се смята за нещастно число, число на неверие и предателство. На Тайната вечеря на масата седят Иисус и 12 апостоли. Сред тях е предателят Юда. В края на Страстната седмица по време на богослужението тринадесет свещи се гасят една по една, символизирайки мрака, който се е спуснал над Земята след смъртта на Иисус Христос.
ТРИДЕСЕТ И ТРИ(33) е числото на Иисус Христос и Християнството, Христовата възраст .
ЧЕТИРИДЕСЕТ(40) символизира послушничество, изпитание, смърт. В Светото Писание е число на пост, молитва, разкаяние, надежда за очистване от греховете. Четиридесет дни Христос останал в пустинята, изкушаван от сатаната; от Великден до Възнесение Господне са четиридесет дни, време на неприкосновеност, откъсване от света; според Стария завет Мойсей прекарал четиридесет дни и нощи на планината Синай; четиридесет дни се укривал пророк Илия; потопът продължил четиридесет дни и нощи. Според традицията 40 дни след смъртта на човека душата му напуска земята и близките му правят помен.
ПЕТДЕСЕТ(50) символизира радост, освобождение, вечен живот. Петдесетница.
СЕДЕМДЕСЕТ(70) е число на целостта и съвършенството. Свързва се с установения от Бог ред в света. Господ Иисус Христос повикал седемдесет апостоли. Седемдесетте потомци на Ной населяват света, Юдея преживява 70 години в изгнание.
ТРИСТА(300) – чисто съвършенство. Свети Климент Охридски избира триста най-добри ученици за свои помощници.
ШЕСТОТИН ШЕСТДЕСЕТ И ШЕСТ(666) е „числото на звяра“. Това е соларно число, основно в сакралната геометрия. В Откровението отразява хаоса и се отъждествява с римските императори. В Откровението на Йоан 13:16-18 се казва:
ОСЕМСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ОСЕМ(888) е свещено число, което се противопоставя на 666 – числото на звяра. Това е числото на Иисус.
ИЗТОЧНИК: е-списание Маргарита