От дълбока древност числата играят важна и многостранна роля в живота на човека. Древните хора са им приписвали специални и свръхестествени свойства – едни числа са вещаели щастие и успех, други можели да предизвикат удар от съдбата.

В много култури, особено вавилонската, индуистката и питагорейската – числото е начало на всичко. Признати специалисти в приложението на числата са били древните индийци, египтяни, халдеи. При китайците нечетните числа са ян – небе, неизменност и благоприятност; четните числа са ин – земя, изменчивост и неблагоприятност. В християнството до ученията на св. Августин  символизмът на числата е бил развит слабо.

Класическа или Питагорейска школа

Основоположник на европейското учение за числата бил Питагор, на когото се приписва изказването „Светът е построен върху силата на числата“. В неговата школа познанието на числата се явявало първа степен по пътя към езотеричното знание. Числата според Питагор имат както количествени, така и качествени черти. Изучавайки свойствата на числата, питагорейците първи обърнали внимание на законите за тяхната делимост. Те разбили всички числа на четни – „мъжки“, и нечетни – „женски“, и – което е много важно – на прости и съставни. Питагорейците наричали съставните числа, представени във вид на произведение на два множителя, „плоски числа“, и ги изобразявали във вид на правоъгълници, а съставните числа, представени във вид на произведение на три множителя – „телесни числа“, като ги изобразявали във вид на паралелепипед. Простите числа, които не може да се представят във вид на произведение, те наричали „линейни числа“. За съвършени питагорейците смятали такива числа, които били равни на сумата на своите делители (изключвайки самото число), като например 6=1+2+3  или 28=1+2+4+7+14. Съвършените числа не са много. Сред еднозначните това е само 6, сред двузначните, тризначните и четиризначните – само 28, 496 и 8128. След това гръцката нумерологична система била заимствана от европейците. Практически всяка световна религия има свои „свещени числа“, а всяко число символизира определено значение.

Цифрата 0

Има същия символизъм, както и празния кръг, който сочи както отсъствието на смърт, така и на абсолютния живот, намиращ се вътре в кръга.

За Питагор нулата е съвършена форма.

В даоизма нулата символизира пустота и небитие.

В будизма – пустота и безтелесност.

В исляма – символ на божествената същност.

В Кабала – безграничност, безпределна светлина, единение.

Цифрата 1

Означава първичното единство, началото, Създателя.

Цифрата 2

Означава двойственост.

По Питагор диадата е разделено земно същество.

В будизма двойката е двойствеността на самсара, мъжкото и женското, мъдрост и метод, сляп и куц, обединени за да виждат пътя и да вървят по него.

В Китай това е ин, женското, земно, неблагоприятно начало.

В християнството – Христос има две природи: Бог и човек.

В еврейската традиция – жизнена сила.

В Кабала – мъдрост и самосъзнание.

В индуизма – двойственост, шакта – шакти.

В исляма – дух.

Цифрата 3

Идеята за триединството е в основата на много древни философски и религиозни учения. С тройката се свързва триизмерността на пространството: дължина – ширина – височина; трите фази на веществото: твърдо тяло – течност – пара; триединството на времето: минало – настояще – бъдеще; на човека: тяло – душа – дух; а също раждането, живота и смъртта; началото, средата и края; миналото, настоящето и бъдещето; трите фази на Луната; триединството на света. В много религии горният свят е небето, средният – земята, долният – водата. Тройката е небесно число, символизиращо душата. Това е числото на успеха и късмета.

В християнството: Светата Троица: Отец, Син и Свети Дух; единството на тялото и душата в човека и Църквата. Трите ипостаси – това е догмата на Троицата, което се явява отличителна особеност на християнството от исляма и юдаизма. Затова числото 3 е свещено число в християнството.

В Библията се говори за трите дара на влъхвите за Христос като Бог, Цар и Изкупителна жертва, трите образа на Преображението, трите изкушения, трите отричания на Петър, трите кръста на Голгота, трите дни на смърт на Христа, трите явления след смъртта, трите качества, или богословски добродетели – Вяра, Надежда и Любов.

В Кабала тройката символизира разбирането, както и триединството между мъжкото и женското начало и обединяващото ги взаимно разбирателство.

В индуизма – Тримурти, троичната сила на творението, разрушението и съхранението; разнообразните тройки божества; трите колела на лунната колесница.

В Япония Трите съкровища – това са огледалото на меча и скъпоценността; истина, мъжество и състрадание.

В китайския йероглиф „ван“ (три хоризонтални черти, съединени с вертикална) това означава думата „княз“, горната хоризонтална черта символизира небето, долната – земята, средната – човека, който от името на небето управлява земята.

Във фолклора се срещат три желания, три опита, три царства, три вещици, три феи (две добри и една зла).

Трикратни са и наздравиците. Тройката означава също изпълнение. Триединни лунни божества и троични богини изобилстват в семитската, гръцката, келтската и древногерманската религия.

Основният символ на тройката е триъгълникът. Три свързани пръстена или триъгълника символизират неразривното единство на трите лика на Троицата. Други символи са тризъбец, хералдическа лилия, трилистник, три мълнии, триграми. Лунните животни често са триноги, олицетворявайки трите фази на Луната.

Цифрата 4

Четворката означава цялостност, съвкупност, пълнота; четирите посоки на света; годишните времена, ветровете, страните на квадрата.

В питагорейството четворката означава съвършенство, хармонична пропорция, справедливост, земя. Четири е числото на клетвата на питагорейците.

В християнството числото 4 е числото на тялото, докато числото 3 символизира душата. Четири реки на рая, Евангелието, евангелиста, главните архангели. Четирите бащи на църквата, великите пророци, главните добродетели (мъдрост, твърдост, справедливост, умереност).

Четирите вятъра, носещи Единния Дух, четиримата ездачи на апокалипсиса, тетраморфите (синтез от силите на четирите стихии).

Четворката е символичното число на Стария завет. Четирите реки на рая, образуващи кръст, четирите посоки на Земята и т.н. се срещат в символиката почти навсякъде. Четворката може да се изобрази с четирилистник, а също с квадрат или кръст.

В будизма Дървото на Живота има четири клона, от неговите корени текат четирите свещени реки на рая, символизиращи четирите безгранични желания – състрадание, привързаност, любов, безпристрастност; четирите посоки на сърцето.

В Китай четворката е число на земята, която символизира квадрат. Четирите реки на безсмъртието. Четири е четно, ин-ско число. В китайския будизъм – четирите небесни стражи, охраняващи всяка посока на света.

В Египет четворката е свещено число на времето, слънчева мярка. Небесният свод се крепи на четири стълба. Четири погребални урни, поставени от четири страни около покойни, се охраняват от четиримата синове на Хор, които са свързани с четирите посоки на света.

В еврейската традиция това е мярка, благодеяние, разбиране. При индианците в Америка това число се използва най-често като четирите посоки на света. Четирите вятъра се изобразяват с кръст и свастика. Ритуалните и обредните действия се повтарят четири пъти.

В Кабала четворката означава памет. Четирите свята на кабала, четирите посоки в пространството и четирите йерархични нива на Тора.

В индуизма четворката е съвкупност, пълнота, съвършенство. Творецът, Брахма, има четири лица. Храмът е разположен от четирите страни на квадрата, символизиращ ред и завършеност. Четирите татви, четирите тела на човека, четирите царства на природата (животинско, растително, минерално и царство на ума), четирите Юги. В играта на зарове четворката означава печалба. Четирите касти, четирите двойки противоположности.

В ислямската традиция четворката олицетворява принципа: творец – световен дух – световна душа – изначална материя. Те съответстват на четирите свята на Кабала. Има още четири ангелски същества, четири дома на смъртта.

Цифрата 5

Това е числото на свещения брак, тъй като се явява сбор от женското (четно) число две и мъжкото (нечетно) три.

В гръцко-римската традиция петицата е число на бракосъчетанието, любовта, единението; число на Венера, тъй като годините на Венера образуват групи по пет години. Аполон като бог на светлината притежава пет качества – той е всемогъщ, всезнаещ, вездесъщ, вечен, единствен.

В християнството петицата символизира човека след грехопадението; петте сетива; петте точки, образуващи кръст; петте рани на Христа; петте риби, с които са се нахранили пет хиляди души, петокнижието на Мойсей.

В будизма сърцето има четири посоки, които заедно с центъра образуват петица и символизират универсалност. Съществуват пет Дхиани Буди – Вайрочана, Акшобхя, Ратнасамбхава, Амитабха и Амогхасидхи.

Китайците имат пет елемента, пет атмосферни субстанции, пет състояния, планети, свещени планини, зърна, цветове, видове вкус, отрови, могъщи амулети, основни добродетели, посвещения, вечни идеали, пет вида отношения в човечеството.

В еврейската традиция пет е сила и твърдост, разбиране на същината.

В Кабала петицата означава страх.

В индуизма това са петчленни групи на света, пет елемента на финото и дълбоко състояние, пет основни цвята, сетива, петте лика на Шива и два пъти по пет въплъщения на Вишну.

В исляма – петте стълба на вярата, петте божествени присъствия, петте основни догми, петте действия, петкратната ежедневна молитва.

Цифрата 6

Означава равновесие, хармония. Най-плодовитото от всички числа (Филон).

В нумерологията цифрата 6 означава съюз между два триъгълника – мъжки и женски, единият от които стои върху основата си, а другият е обърнат с върха надолу. Този знак е добре известен като щита на Давид (звездата на Давид, шестоъгълник, изобразен на знамето на Израел.

Цифрата 7

Смята се и за свещена, и за божествена, и за магическа, и за щастлива. Седмицата е почитана много столетия преди нашата ера, в Средновековието, почита се и днес.

Във Вавилон в чест на главните богове бил построен храм със седем стъпала. Жреците на града твърдели, че хората след смъртта, преминавайки през седем врати, попадат в подземното царство, заобиколено от седем стени.

В Древна Гърция числото седем е наричано число на Аполон, един от най-важните богове на олимпийската религия. От митологията е известно, че атиняните ежегодно изпращали седем младежи и седем девойки на Минотавъра, обитаващ лабиринта на остров Крит. Дъщерята на Тантал – Ниобия, имала седем синове и седем дъщери; Нимфата Калипсо от остров Огигия държала Одисей в плен седем години; цял свят знае седемте чудеса на света и т.н.

Древният Рим също боготворил цифрата 7. Самият град е построен на седем хълма, река Стикс около подземното царство седем пъти обтича ада, разделен при Вергилий на седем области.

Християнството, юдаизмът и ислямът признават седеметапния акт на създаването на Вселената. Но в исляма цифрата 7 има особен смисъл – седем небеса; попадащите на седмото небе изпитват висше блаженство. Затова цифрата 7 е свещена за исляма.

В християнските свещени книги цифрата 7 се споменава много пъти: Всеки, който убие Каин, ще бъде седемкратно отмъстен; „и изминаха седем години на изобилие… и настъпиха седем години на глад“, „И изброй си седем съботни години, седем пъти по седем години, за да ти излязат в седемте съботни години четирийсет и девет години…“ и т.н.

Великият пост при християните е седем седмици. Известни са седем чина ангелски, седем смъртни гряха. В много страни съществува обичай на коледната трапеза да се поставят седем блюда, чието название започва с една буква.

В браминските и будистките вярвания и богослужения цифрата 7 също е свещена. От индусите е тръгнал обичаят да се даряват седем слона за щастие – фигурки от кост, дърво или друг материал.

Седмицата много често е използвана от знахари, гадателки, вещици: „вземи седем пакета със седем различни билки, запари ги със седем води и пий седем дни по седем лъжици…“

С цифрата 7 са свързани множество загадки, знаци, поговорки: „Седем пъти мери, един път режи“, „Зад седем морета“ и т.н.

Цифрата 8

Осем е числото на новооткрития рай, а също възобновление, възстановяване, щастие. Осмият ден пораждал нов, съвършен човек. След седем дни на пост и покаяние, на осмия настъпва духовно обновление.

При питагорейците 8 означава триизмерност и стабилност.

В шумеро-семитската традиция 8 е магичното число на Небето.

При будистите осмицата е пълнота, съвкупност на всички възможности. Осемте символа на доброто предзнаменование.

При китайците осмицата означава цяло, всички възможности в проявен вид, успех. Ба гуа са осем триграми и двойки противоположности, обикновено разположени във вид на кръг, който символизира времето и пространството. Осемте радости на човешкото съществуване.

В християнството означава възстановяване и възраждане. Кръщелният съд обикновено е осмоъгълен, което символизира мястото на възраждане. Осемте блаженства.

В Египет осем е числото на Тот.

При евреите – числото на Господа; осемте дни освещаване на Храма.

В индуизма 8х8 означава редът на небесния свят, установен на земята. Строежът на храмовете възпроизвежда мандала, на която е присъща същата символика – 8х8. Съществуват осем области на света, осем слънца, части на деня, чакри.

В исляма – престолът, управляващ света, се държи от осем ангела, съответстващи на осемте посоки и осемте групи букви от арабската азбука.

При японците осем означава много; на небето има осем богове.

Цифрата 9

Означава всемогъщество и представлява Тройна триада (3х3). Това е числото на окръжността, оттук и делението на 90 и 360 градуса.

При питагорейците деветката е пределът на всички числа, в който съществуват и се въртят всички останали. Това число е небесно и ангелско, раят на земята.

Девет е свещено число в скандинавската и древногерманската символика.

В християнската символика деветката фигурира рядко. Има тройни триади на ангелските хорове, девет сфери и кръга около ада.

При будистите цифрата 9 е висша духовна сила, небесно число.

При китайците 3х3 е най-благоприятните от всички числа, означаващо също осемте посоки плюс център в качеството на девета точка, както в Залата на Светлината. Има девет основни обществени закона и девет класа чиновници.

В гръцко-римската традиция съществуват девет богове, а по-късно – и девет музи.

При евреите деветката е чисто разбиране, истина, тъй като деветката възпроизвежда себе си при умножение.

Чрез Мегавселена

Don`t copy text!