При активна първа чакра жената се чувства заземена. При активна втора се наслаждава на многоликата си чувствена женственост. Кундалини енергията се издига нагоре – в областта между пъпа и слънчевия сплит – трета чакра. Жената развива и укрепва волята си. Изгражда и проявява уникалната си идентичност. Разгръща силата, чрез която реализира житейските си планове и цели. Енергията на чакрата се активира, когато дамата е проактивна. Когато е самоуверена. Самоуважаваща се. Автономна. И се затваря всеки път, когато мъжът излъчва неуважение и критика. Когато, съзнателно или не, се опитва да урони себестойността й. Когато тя изпитва срам. От себе си, от своите избори и постъпки. Вярвам, тази чакра представлява предизвикателство за много от нас, мъжете на България. Наричам я още Кармична чакра. Кармична, защото от овладяването й, вярвам, зависи бъдещето на страната ни. Ако остане блокирана, мъжете никога няма да влезем в сърцата си. Никога няма да изпитаме пълната мощ на забравения Българския Дух. Ще останем на нивото на първите две чакри. Животът ни ще бъде една постоянна битка с другите – за оцеляване и надмощие. Отношенията ни с жената – също. Манипура ни приканва, момчета. Да се завърнем към Божествените си корени. Към собственото си самоуважение и висока стойност. Без тази основа, обичта не може да се прояви. Без тази основа, не можем да уважаваме и Мъжкото Начало – нито в нас, нито в другите мъже. Не можем автентично да разпознаем и почетем и Женското Начало – нито в жената до нас, нито в която и да е друга. Познавам мъже, които казват, че не уважават и не харесват жените като цяло, но обожават партньорките си. Тези хора са опасни лъжци и енергийни манипулатори. Дори и да отдават в интимността, част от взаимообменът в двойката за тях е една фалшива разменна монета. Средство към целта. И когато жената на свой ред им отдаде любовта си и в един момент осъзнае истината…всяка дама, минала през подобна опитност, помни отлично как се е чувствала в този миг и как се е отразило всичко това на живота й в последствие. Защо й причиняваме това, момчета? Защо?

Манипура ни приканва. Да се завърнем към Мъжественото Рицарство. То е онова усещане за свещен дълг, заложено дълбоко в нас. Дълг да бъдем най-добрата версия на себе си. Да даваме най-доброто, на което сме способни. И да се чувстваме удовлетворени от този процес. Без да имаме нужда да бъдем оценявани, одобрявани и възнаграждавани от никого. Най-голямата ни награда е преодоляването на собствените ни страхове, слабости и ограничения. И когато впрегнем тази нагласа в личната ни житейска мисия, някъде по пътя си връщаме самоуважението и високата себестойност. Спомняме си кои сме. Аз я отрих и я следвам. И по пътя промених отношението си към мен самия, а и към жената. Завинаги. Защо за толкова дами е важно да се чувстваме успешни? Да имаме посока и цел в живота? Освен всичко останало, защото това им казва толкова много за нашето усещане за себестойност. И ако се чувстваме неуспели, незнаещи накъде вървим, е много вероятно тя да среща редица проблеми в интимността с нас. Зад маската и на доброто момче, и на лошия мачо, наднича едно и също уплашено дете. Криещо се от силата на чистата, автентична женственост. Едното дете ще направи всичко по силите си, за да получи одобрението й. Другото – да я подчини и смаже. И в двата случая дамата ще се чувства по-малко, отколкото знае, че е. И в двата случая дамата, смело отворила третата си чакра – волева, успяваща, уверена – винаги ще представлява заплаха. И двата случая дамата ще среща критики. Опити за уронване на самоуважението й. Опити за вменяване на вина и срам. Защо й причиняваме това, момчета? Защо?

Мъжественото Рицарство изважда от нас и истинския Лидер. Една от неговите основни роли е да служи. Това е негов дълг.  Когато правим каквото и да е за жената, защо го правим, момчета? За да заслужим нейното признание, оценка, уважение и любов? Или защото го приемаме за част от мисията ни? И го вършим с огромно удоволствие, защото усещаме вътрешното си изобилие и желаем да го споделим с нея. Чувстваме се прекрасно и благодарни дори само заради това, че тя ни позволява. Да, разбира се, важно е жената да уважава мъжа. Но в единия случай той ще изисква и очаква твърде много похвали и жестове на признателност, заради несигурността си. Ще остава разочарован и недоволен. В другия – ще разбира и разчита правилно всяка нейна дума. Едно казващо всичко „Вярвам ти“. „С теб съм себе си“. „Не съм споделяла това с друг досега.“ Един поглед, усмивка, докосване, изпълнени с нежност и любов. Каква по-голяма награда и признание, момчета? Все още много жени по света не се чувстват достатъчно сигурни и уверени в своята стойност. По-трудно откриват смисъла. Какъв по-голям подарък може да й направи един мъж, от това да внесе повече смисъл в живота й? Да й подаде ръка и заедно да преоткрият нейната Божествена, безкрайно стойностна същност? Убеден съм, че загубата на достойни идеали е част от причината и за загубата на смисъл в много от нас. Още един повод Манипура да ни приканва, момчета. Да се завърнем към универсалните ценности. Към един позабравен морален кодекс. Любов. Семейство. Приятелство. Братство. Уважение. Лоялност. Преданост. Вярност.

Думате респект означава да погледнем отново. Можем ли да погледнем на жената с други очи? Тя не е нито наша собственост, нито безгласна даденост. Тя е самата Вечност. Съществувала много преди да я познаваме и продължаваща да съществува дълго след нас. И докато сме заедно, тя е едновременно и спътник, но и виден, скъп гост. Имала е хиляди партньори преди нас и ще има хиляди и след нас. Какво можем да направим за този наш свещен гост, с когото споделяме едно общо пътуване? Можем да се посветим на това, в мига на раздялата ни да кажем „Сбогом и до нови срещи“ на един по-добър и стойностен човек от този, когото сме срещнали в началото на воаяжа ни. Да се посветим на това жената да се чувства все по-женствена, обичина, разбрана. Да я подкрепяме по пътя на нейните духовни и интелектуални търсения. Да я окуражаваме да вижда и създава все повече стойност – и в нея самата, и в света. В мига, в който чуем гласа на Духа и Душата й, копнеещи за изява на най-съкровените си желания и стремежи, нещо в нас се променя завинаги. Свитият ни юмрук се превръща в нежна закриляща ласка. Раздиращата сърцето ни ревност – в предана грижа и внимание. Разяждащото ни желание да притежаваме – в преклонение и възхищение към красотата й. Огромното ни желание за превъзходство – в мъжествена подкрепа на развитието й. Себичният ни сексуален глад – в свещен акт, отварящ сърцата и на двамата за Бога. И ако успеем да погледнем на жената с други очи, една сутрин ще ги отворим пак и ще я видим. Грееща. Сияйна. В цялата й омайна прелест и изящно съвършенство. В звънкия й смях. В детския й ентусиазъм. В изкрящите й очи. Свободна. Окрилена. Мечтаеща. Сбъдваща. Щастлива. Каква по-голяма награда за нас, момчета, от тази? Пишейки тези думи, усещам слънчевия ми сплит – напълно спокоен, релаксиран. Една много приятна, завладяваща топлина се издига над него и залива истинската ми първа чакра – тази в областта на Сърцето. А ти, приятелю, какво усещаш в този миг?

Автор Димитър Хаджиев

Споделете тази статия, ако ви е харесала.