Следващият път, когато забележите сами, че сте се впримчили в драматичен разказ за това какво не е наред с вас, за това, което някой е направил или не е направил или казал, за това, как не сте се „видени“ от другите или колко е невъзможно да се подобри житейската ви ситуация, просто спрете. Обичайте себе си достатъчно, та … просто … да спрете …
Окъпете вътрешния си пейзаж с дара на свещената пауза. Забавете темпото. Върнете се към сетивата си и отпуснете опънатите си нерви. Поставете едната си ръка на сърцето и другата на корема. Наситете вашите клетки с кислорода на чистото присъствие.
Върнете се в широтата, в спокойния ритъм и в разгърнатата интелигентност на тялото си, присъстващо тук и сега, и попитайте: от какво чувство-състояние се опитвам да избягам? След цялото словоплетене, срамуване, обвиняване, разказване, интерпретиране, след търсенето на причина и опитите за разбиране, какво е иска най-после да бъде видяно чрез това житейско изпитание?
И ще обичам ли себе си и този свят достатъчно, за да се обърна най-накрая към него?
Толкова е лесно да се използва енергията на драмата и конфликтите, за да ни извади от много напрегнати състояния на уязвимост, при които продължаваме да се въртим около нашето живо, непосредствено преживяване, удавяйки го в истории за срам, вина и страдание, с надеждата да избягаме от лежащите в основата му чувства и нужди на емоционалния и соматичен свят. Осмелете се да видите, че нищо не ви се случва отвън. Има само самотни, изоставени, осиротели части от вас, копнеещи да бъдат допуснати обратно до величието, което сте.
Само за един лъчист момент можете да прекратите цикъла на агресията и насилието на самоизоставянето. И като правите това, излезте от мандалата на самовглъбяването и встъпете в любовта, уязвимостта и живостта, за които толкова копнеете. Вижте, че вече не трябва да се изоставяте и да напускате ценното си непосредствено преживяване и да се криете в сюжетите на ума, опитващ да ви защити. Защото вече не е необходимо да бъдете защитавани от огъня на любовта.
Моля, не отлагайте пълното си участие в това чудо на живота, което е тук, сега, в очакване вашата ситуация или друг човек да се промени, да се видоизмени или да отговори на вашите надежди, страхове и разбити мечти. Встъпете в мандалата на присъствието – с добротата, с простора и с нежността като ваши съюзници. Защото този свят има нужда от вас повече от всякога.
Matt Licata / Via Alhambra
Може да ви е интересно и „В капана на тревожността – как да се справим?“: ТУК