Въпреки че сърцето се е утвърдило като символ на любовта, то няма никаква роля в нея. Любовта се случва в мозъка. Тя е въпрос на неврохимия, а сърцето заедно с много други органи, разбира се, реагират на нея. Любовта може да бъде наблюдавана чрез сканиране на мозъка и отчитане на неговата активност. И истината е, че при влюбване в мозъка се активират същите центрове, които се активират и при употребата на кокаин. В самото начало на влюбването няколко различни части на мозъка се активират и отделят мощни химикали, хормони и електрически сигнали, които създават у нас усещанията за еуфория, превъзбуда, привързаност и…пеперуди в стомаха.
Майчината, безусловна любов се различава от романтичната любов и за нея са отговорни малко по-различни центрове в мозъка. Ранните романтична любов и привличане, които познаваме още като страст, са последствие от мощните химикали, които мозъка помпа към тялото ни в огромни количества. Той създава за нас цунами от хормони (адреналин, допамин и норадреналин), които ни карат да се чувстваме страхотно и възнаградени. Както споменахме по-горе, точно същите химикали се отделят в същите количества от същите центрове на мозъка и когато сме под въздействието на кокаин. Адреналин и норадреналин водят до сърцебиене и генерална превъзбуденост, докато допаминът ви кара да се чувствате еуфорични. Тези химикали активизират центровете в мозъка отговорни за удоволствията, в резултат на която е много по-лесно те да бъдат стимулирани от външни фактори и почти всичко от обкръжението ни започва да ни кара да се чувстваме добре. Влюбеният мозък също така намалява нивата на серотонин под нормата, в следствие на което мозъкът ни изглежда подобно на този на хората, страдащи от обсесивно-компулсивно разстройство…което обяснява огромният брой SMS-и изпратени между влюбените птички. 🙂 С времето обсесивното поведение и еуфорията намаляват и химическият баланс на мозъка се променя отново, като се задействат центровете в него, асоциирани с привързаността. Мозъкът започва да отделя окситоцин и вазопресин – хормоните, които ви карат да искате да останете заедно 😉 .
Окситоцинът създава у вас желанието да се сгушвате в някого или да го прегръщате. Той се задейства в особено големи количества по време на оргазъм при жените, както и по време на раждане. От своя страна вазопресин е хормонът, който ви кара да искате да сте моногамни. Този хормон се намира в големи количества при всички моногамни животни в природата. Мозъкът рестартира и увеличава производството на вазопресин, когато правите секс. Това означава, че колкото по-често една двойка прави секс, толкова по-голямо желание за моногамност би имала тя. Колкото по-бързо потокът на създаване на хормона бъде прекъснат, толкова по-бързо двойката губи привързаността и нуждата от моногамност.

Текст – Рационален пътеводител към вселената
Редакция – Ivo Temelkov

Споделете тази статия, ако ви е харесала.