Ако прочета още една статия, която разказва за пробудени мъже, ще експлоадирам!
Любимото ми е, когато авторите пишат глупости като: „Имате нужда от воин, а не от мъж“, „Жените отчаяно се нуждаят от герой“.
Статии от този тип, при това във видни списания, карат жените да изглеждат все едно са все още момичета в беда и това е просто грубо. Цялата мания по архетипите напоследък – или може би трябва да кажа по „потенциала“ на човечеството – особено разпространена на Запад, се мята като голям стар слон в стаята и предизвиква един важен въпрос: „Дали мъжете, чийто потенциал е нереализиран, са желани за жените по света, които предпочитат по-скоро да вкусват гроздовете на Божественото, докато плават на легло от пера, отколкото да се задоволят с плахите опити за мъжественост на съвременните мъже?“
Истинските мъже могат да покрият всички архетипи.
Жените копнеят мъжете да актуализират архетипите, но мъжете правят това в непрекъснат процес, който включва и мъже, изправени пред собствените си рани. Въпреки борбите, с които се сблъскват, мъжете на света си заслужават! Когато отхвърляме човешкото в мъжете в светлината на техния потенциал, ние отхвърляме също и собствените си ранени части, опитвайки се да избягаме от тях, вместо да се изправим пред силата, присъща на процеса на преминаване през раните.
Когато отхвърляме раните в другите, задълбочаваме собствените си рани и в опитите си да държим нашата и тяхната болка по-далеч, ние оставяме потенциала си извън себе си.

Защо? Защото осъзнаването на нашия потенциал не включва избягване на болката, а по-скоро прегръщането на нейната сила.
Когато се фокусираме върху опитите да открием тези мъже-богове, които вече са напълно реализирани и нямат никакви слабости, то е като да се опитваме да се наслаждаваме на романа без никакво пътуване или развитие на характера. Няма емоционални залози, няма риск и го няма гръбнака на историята.
Това е пътуването през живота и търсенето на граала: архетипният потенциал – нашият и този на мъжете в живота ни – се разгръща красиво и постепенно се превръща в действителност.
Няма нищо по-секси от това да наблюдаваш как един мъж се издига и триумфира над ограниченията си и е обезпокоително, че някои „осъзнати/духовни автори“, както и част от жените всъщност са тези, които злоупотребяват и демагогстват с фантазиите ни за на мъжете и потенциала им. Сякаш може просто да ги докараш някъде от космоса и да си ги пъхнеш в бикините, а мъжете да последват това.
Има жени, които се стремят към воини и герои, докато много други жени копнеят просто за другар, а първите не насочват към необходимостта на жените да обичат или да бъдат обичани. Те показват желанието, което жените изпитват към (архетипната) войнска мощ и сила, когато става въпрос за истина и чест.
Вие, жени, искате чест и истинност при мъжете, но въпреки това просто не уважавате тяхната мъжественост, защото НИКОГА НЕ ЖЕЛАЕТЕ РАНЕНАТА МЪЖЕСТВЕНОСТ, искате само силни мъже. Наистина ли не знаете, че едното произтича от другото или така е по-удобно?!
Време е жените да се събудят и да осъзнаят, че мъжете не трябва да бъдат герои или воини, за да бъдат изключителни. Някои от най-хубавите моменти в моя живот са били с мъже, които са били изцяло момчета – знаете ги, онези, които знаят как да се забавляват и да не вземат всичко в живота толкова на сериозно. Знам, че много мъже са объркани, когато става въпрос за взаимоотношения, но също толкова объркани са и много от нас жените, и докато не можете да обичате човешкото в мъжа, тези архетипи ще си остават спящи.
Нека си изясним едно нещо за мъжете: средностатистическият мъж има психологически травми и повечето предполагаеми „съзнателни/еволюирали/пробудени” мъже не са нищо друго, освен самовлюбени егоисти, като се възползват от силата на своя интелект, за да маскират недостатъците си. Истински осъзнатите мъже са рядкост, пробудените са още по-редки, а воините и бойците? – те се борят за истината, винаги в движение, хванати във война и в бърза любов. ЖЕНИ, това ли е нещото, което наистина жадуваме? Толкова ли сме отчаяни на ръба на романтиката, че по-скоро бихме имали бърза и в крайна сметка непостижима войнска любов, отколкото реална, бавно горяща интимност?
Не е чудно, че книги като „Twilight“ и „50 нюанса сиво“ говорят на сърцата на много жени, когато фантазиите за мъже, прегърнати от много жени, стават по-добри от реалността за мъжете. Но помислете за посланието, което изпращате на мъжете: Докато не достигнете пълния си потенциал или не активирате архетипите си, не ставате, не сте достатъчно добри. Или какво да кажем за най-голямото от всички послания: НА ВАС, МЪЖЕ, НЕ ВИ Е ПОЗВОЛЕНО ДА БЪДЕТЕ РАНЕНИ, ЗАЩОТО СВЕТЪТ ИМА НУЖДА ОТ ВАС САМО, ЗА ДА ЗАВЗЕМЕТЕ БОЖЕСТВЕНИЯ ТРОН, ДОРИ АКО СТЕ ПРОСТО … САМО МЪЖЕ!

За всички вас, жени или момичета, които жадувате един герой повече от един човек: Аполон, Зевс, Трой, Озирис, Хорус, красиви вампири(Twilight), както и социопати-любовници-мръсници(50 нюанса сиво) няма да дойдат, за да ви спасят от света на истинските мъже и техните човешки проблеми и ограничения. Никой Архангел няма да се спусне долу и да бъде вашия мечтан мъж.
Вие сте вашият собствен мечтан мъж.
Да, знам, че не се чувствате така, защото нямате фалос и е трудно да бъдете нещо друго извън себе си, но да желаете мъжете да бъдат това, което вие искате да бъдат, е проекция на вашия сън.
Оставете това да попие във вас за минута.

Какво означава да проектирате мечтата си и фантазията си върху жива човешка личност? Това означава, че използвате този човек като прожекционен екран. Това, което проектирате върху мъжете, е фантазията ви за мъжките атрибути, от които се нуждаете, за да СЕ ОБИЧАТЕ.
Именно СЕБЕ СИ, мъжкият аспект на самите вас е това, което наистина искате, и затова в момента има толкова голямо разминаване между мъжете и жените – всеки си мисли, че търси партньор и се кълне, че иска истинска любов, но как всъщност можеш да обичаш някой друг и да поддържаш пространство за неговите недостатъци, рани или човечност, когато за повечето от вас най-голямото ви желание да обичате себе си все още не е осъществено?
Някоя от вас някога сетила ли се е за възможността вашето желание за любов да е всъщност, самообезлюбване в момента? Най-вероятно причината, поради която сте погълнати от себе си, е, че не сте били обичани по начина, по който сте желали да бъдете обичани от собствените си родители или защото някой ви е разбил сърцето – вероятно когато те вече не са искали да ги обичате за това, което вие сте искали те да бъдат, а не за това, което в действителност са били. Да, точно така. Това, за което никой не говори, е фактът, че почти всеки в света обича в някой друг това, което всъщност е необходимо да обича в себе си – и докато не успеят да преодолеят това, тяхната „любовна история“ е напълно егоистична,

Какво не е наред с егоизма? – чувам да изричате. Понякога трябва да сте егоисти в живота. Животът си е ваш. Но все пак, по отношение на любовта към някой друг обаче егоизмът може да бъде изключително вреден. Ако използвате някого, за да обичате себе си и не го питате или не признавате пред себе си или пред тях какво искате, това не е ок. Повечето от вас нямат представа, че това, което обичате в някой друг, всъщност сте ВИЕ.

Автор Keли Марсо

………………………………………

Ако желаете да се възползвате от възможностите на Нумерологията/Съвместимост между партньори, разгледайте Раздел „Услуги“ и можете да ни пишете в контактната ни форма или на емейл: megan966@gmail.com

Споделете тази статия, ако ви е харесала.