Хората са склонни да вярват, че за да изпитат дълбоко чувство, им е нужна сексуална връзка. Но сродните души се срещат и свързват по цялата планета и много малко от тези връзки имат нещо общо със секса. Докато не осъзнаем това, което се случва на душевно ниво, ние ще продължаваме да учим много и болезнени уроци. Тези специални връзки не е необходимо да се превръщат в телесни партньорства.
Тяхната цел е да ни помогнат да открием нашите семейства от души, с които трябва да осъществим съответна мисия от еволюционно естество. Урокът, който трябва да научим, е как да се разпознаваме на душевно ниво, как да се срещнат сърцата ни. При всички случаи сексуалната връзка без участие на сърцето съдържа силно деструктивни сили. Ние може би се надяваме, че онзи идеален партньор, когото дълго търсим (душата-двойка), е този, с когото можем да живеем в пълна хармония и единство на тази планета.

А всъщност истинската ни сродна душа е много по-вероятно да е онази личност, с която преживяваме най-интензивен кармичен обмен. Когато има¬ме предвид концентрираната духовна енергия, която се проявява в процеса на зачеването, в сливането на двете клетки, творящи нов живот, можем да си представим колко силно би било привличането между две души, пътували заедно през вечността. Нашето земно съзнание ни държи в плен, допускащо само линеарни и ограничени модели на възприятие, тъй като то не си спомня източника. Ние имаме усет за умствената си и сексуалната си природа, но репертоарът от начи¬ни за фокусиране и изразяване на цялата действителност, холограмата на живота, бива изключително филтриран в третото измерение. Ето защо трябва да работим за издигане на енергиите от по-нисшите към no-висшите чакри, за да постигнем среща на сърцата. Когато се научим да разбираме наши¬те партньори на духовно ниво и да се включим в танца на душите, тогава ще можем да се освободим от потискащото отчаяние при мисълта, че им дължим нещо или пък че те ни дължат нещо, или се притежаваме един друг.

Да позволиш на някого да си тръгне не означава да го загубиш. Никога не можем да загубим истински когото и да е. Развитието в различни посоки не ни откъсва от другите, с които имаме общ корен. Идеята за разделеност е погрешно заключение, останало ни от момента, когато сме приели форма. В мига на зачеването, когато безформеното се изявява, бихме могли да се радваме на мощната енергия на сливащите се сперма и яйце, вместо да скърбим за универсална¬та си същност. Каква силна метафора за живота; да се отпуснем и да бъдем – да приемем всичко, което е! Космическият ритъм върви от сливане към разделя¬не, от прилив към отлив, от раждане към смърт, от енергия към материя и обратно. Нищо не се губи, всичко е в постоянно движение, трансформация, еволюция.

Космическата шега е в това, че душите ни се чувстват като наказани. Ако опитаме да отворим сърца¬та си, ще постигнем ново единство на духовен план не само с един човек, но и с все повече жители на планетата. Така постепенно ще се отворим за гло¬балното съзнание. От разбирането на собствената ни цялост зависи до голяма степен доколко дълбоко можем да се свържем с други души. Винаги когато се нуждаем от нещо, например от чувството на друг, или се опитваме да извлечем нещо от някого към себе си, губим равновесието си. А това създава напрежение в нашите отношения. То се поражда, когато се стремим към другия, за да се избавим от чувство¬то за самотност, и е проява на вътрешната ни откъснатост от божествената енергия. Само когато съзнателно или несъзнателно не изискваме или не очакваме нещо от другия, можем да осъществим истинско сливане с наши сродни души.

Крис Грискам  „Лекуване на емоциите“