Ако не разбирате какво означава да танцувате танго, ако не разберете смисъла му, можете да правите стъпките, но никога няма да танцувате танго. Тангото е танц на двойката, обединена в прегръдка, която означава подкрепа, а не натиск. Да прегърнеш — означава да дадеш с отворени ръце, и този, който дава с отворени ръце, получава с цялото тяло.

Така свързани, двамата танцьори се плъзгат в пространството, но това не е обикновено пространство. Тъкмо обратното, това е създаденото от двамата пространство. Тангото отрича математиката, защото едно плюс едно не прави две, а едно, тоест двойката, или три, тоест той, тя и третият елемент (създаденото пространство). Едно или три, но никога две!…

Тангото е истински физически и любовен диалог, при който двамата владеят самоопределението и при който има също така моменти на мълчание. Мълчание, което задължително е част от диалога, което го обогатява, ако щете, но никога не го отрича. Този диалог се направлява от двамата, защото, макар и единият да поеме инициативата за първото движение, следващата стъпка зависи от отговора, от неговата скорост, амплитуда и посока.

Ето защо трябва да се научим да изживяваме грешката като възможност за обогатяване…
Ако това не беше така, тангото нямаше да съществува. Не трябва да се ядосвате заради един пропуск: търсете контакта с другия и се опитайте да творите заедно.

Накрая ще кажа, че тангото е и начин за самопознание, защото така, както при връзките в живота ни — било като приятел, любим или баща, — опознавам съответните си качества чрез другия, в тангото мога да бъда закрилник или закрилян, доминиран или доминиращ. Мога да бъда безкрайно нежен, необуздан или може би смесица от всичко това. И партньорът ми е там, за да ми го покаже.

Всичко това не е лесно, но само когато го разберете, ще можете да танцувате, и то всеки ден по различен начин: понякога необуздано, друг път нежно, понякога в самозабрава. Но едно е сигурно: че няма да прекъснете танца.
Прегръдката означава подкрепа, а не натиск… Приемете грешката като възможност… Ако не му дам пространство, той ще си го вземе… Партньорът ми е там, за да ми покаже какъв съм… Срещата е диалог, не налагане; диалогът означава да слушаме другия, не да предполагаме; прегръдката означава да дадем пространство, не да впримчим партньора; тангото означава диалог, диалог, диалог…“

Хорхе Букай, Силвия Салинас

…………………………………………………………..

В Аржентина казват, че „Тангото е роман за 3 минути“

И те танцуват… Две напред, една назад…
Той я държи в обятията си, гали гърба й и тя поднася шията си за целувките му, а краката й не му позволяват да се отклони.
Той целият е в пламъци.
Той диша тежко и сърцето изскача от гърдите му.
Той не може да издържи повече.
Тя разрязва душата му на мъъънички парченца. Тя му показва, че никога няма да я има.
Тя му дава малка част от себе си – да я опита, но никога няма да му позволи напълно да се наслади на вкуса й.

Той се опитва да си тръгне, но Тя го държи.
Нейното тяло е капан – попаднеш ли него, едва ли ще можеш да избягаш…

И отново, и отново Тя му разказва историята на този древен език, който Той прекрасно разбира.
И те танцуват…

Don`t copy text!