Поддържането на връзка е вероятно най-сложното нещо, което човек може да предприеме в днешно време. Ние сме едно дълбоко травмирано поколение, а тези травми се активират най-силно, именно когато се срещнем с друго човешко същество в мощните енергии на любовта и страстта. При това положение, когато обмисляме да встъпим във връзка, съзнателно или не ние се подготвяме да направим определен подразбиращ се компромис. При мъжа и жената този компромис се проявява по различен начин и ако искаме да го разберем, трябва просто да се вгледаме в историческия контекст, чиито окови колективно се опитваме да счупим.
Женският компромис: сила или връзка?
Една от колективните травми, която сега се е активирала за изчистване и изцеляване, е потъпкването на жената. Поколения наред, жената – движена от вродения си и естествен импулс към размножаване и отглеждане, се е оказвала в позицията на безсилие. Жертвайки живота си в името на семейството, на безопасността, на бъдещите поколения, тя е държала главата си наведена (а понякога са ѝ я навеждали насила).
Едва от стотина години насам жената има право да гласува или да изразява позиция в демократичните процеси или националните дела. От много по-малко години насам тя има право да изразява позиция и по световните дела.
Жената притежава огромна сила на творчество и проявяване. Ние все още дори не сме започнали да разбираме колко изобилие, изцеление, трансформация и мутация се съдържат в женското проявяване. Жената има нужда да освободи тази своя енергия, защото ако не прави това, нещо в нея бавно повяхва и умира (или се проявява по един изопачен, несдържан, неуравновесен начин под формата на избухвания).
Това усещане за безсилие, според мен, е в сърцевината на колективната женска ярост, на която днес ставаме свидетели. „Достатъчно!”, казва тя. „Не желая никога повече да се отказвам от силата си!”, възкликва тя. Така че е напълно естествено, когато жената се замисли за встъпването във връзка или връзката ѝ се задълбочи, тя да се окаже изправена пред този избор и страх: „Ако реша да навляза в единство с мъжа, няма ли да изгубя силата си? Няма ли да трябва да направя компромис със суверинитета си? Няма ли по този начин да разочаровам кармичните енергии, които се стремят към освобождение?”
Ето това стои зад движението на жените, които поставят успеха, независимостта, финансовата свобода пред връзките. „Никога повече няма да позволя на някой мъж да отнеме силата ми!”, крещи тя.
Мъжкият компромис: свобода или връзка?
Този компромис не е така яростен, но е също толкова очевиден като този на жените и предизвиква силна тревога у тях. Мъжът, по своята дълбока природа, е спокоен и умиротворен. Той е наблюдателят. Той наблюдава, съзерцава, размишлява и позволява на невероятната красота на живота да го докосва меко, нежно, постоянно право в центъра на неговото огромно и великолепно сърце.
Свободата е онова качество на енергията, което го привежда в покой. Свободата му позволява да се рее, да изживява, да се наслаждава и да се удивлява на великолепието на своето съществуване. Но, точно както жената е жертвала своята сила в името на връзката, така и той е жертвал свободата си. С наведена глава, поколения мъже са отдавали целия си живот в безсмислен и изнурителен труд, само и само да има какво да яде семейството им. Забравяли са напълно за всяка своя мечта да преживеят нещо, само и само поколението им да може да оцелее. Или пък са ходели на войни, за да се бият и умират, за да защитят жените и децата си или страната си, пълна със следващите поколения жени и деца.
Както и при жените, при мъжете също се наблюдава надигането на културна вълнá на бунт срещу тази генерационна сага. Един по-тих бунт, но все пак бунт на дългата коса, свободната любов и полиаморията. Бунт от типа „Просто не съм готов да се обвържа точно сега”. Мъжът осъзнава, че да встъпи във връзка означава, отново, да изгуби свободата си, а той не може да позволи това.
Дължи го на баща си, и на дядо си, и на всичките си предшественици преди тях. На всички онези мъже, които са се отказали от живота си, за да може той да изживее своя. „Няма да изтърва невероятната възможност да играя, да изследвам и да се удивлявам на този единствен живот, който имам”, оправдава се той поетично пред жената, докато същевременно се опитва да ѝ разтвори краката. „Айде бе, миличка, можем едновременно да обичаме и да сме свободни”, възклицава той, опитвайки се да взема от нея, без наистина да дава. Защо би искал или би се обвързал той, ако това отново означава да води подтискащ и ограничен живот, да бъде вързан за нейното поле, да може да се отдалечава само толкова, колкото полето ѝ може да се разтегля?
Мъжки размисли за жените и женската енергия
И ето ни изправени пред една от основните трудности на съвременната връзка. Трудността на компромиса. Вероятността, ако си с някого, да трябва да се откажеш от нещо, което е толкова основно за теб, така дълбоко същностно за природата ти… Същевременно все още не разполагаме с достатъчно доказателства, че двете са съвместими – силата/свободата и обвързаността. Имаме само едно ново поколение пионери, които вярват, че това е възможно. Които прекосяват това ново поле на връзката, търсейки нещо по-голямо. Нещо интегрирано. Нещо еволюционно. Не мисля, че ще бъде лесно…
Мисля, че ще има много предизвикателства. И ще трябва да умираме и да се прераждаме отново и отново. Да се изправим срещу всичките си сенки. Ограничения. Контрол. Хаос. Осъждане. Нетолерантност. Доминантност. И още… толкова много още… И все пак… Наистина можем да имаме всичко.
Автор Деймиън Боулър Превод: Мария Казакова
Нумерологията може да ви подкрепи чрез Съпоставка за съвместимост между любовни партньори:ТУК