– Нека ти помогна поне да го събереш! – каза гузно той и понечи да клекне. – Ти го счупи, сега искаш да го събираш! – изкрещях аз, докато събирах счупеното си сърце от пода. Беше се разпиляло на хиляди парченца, когато той каза, че го е страх от чувствата му към мен. Станах, отворих вратата и извиках: – Хайде, страхливецо! Махай се! И да не си посмял да се върнеш! Изчезни веднага! Той си тръгна. Аз събрах счупеното си сърце в една кутийка и тръгнах да търся нещо, с което да го залепя. Видях една книжарница и влязох. – Имате ли лепило, с което да залепя това счупено сърце? – Вече не. Спряха ги от производство. – каза нелюбезно и безчувствено продавачката. – Хубава работа! А сега какво да правя? Как да го залепя? – Занеси го в клиниката на д-р Любов. Аз така направих. Моето още е там. Тя ми даде адреса и аз вече бях в клиниката с моето счупено сърце. На рецепцията любезно ме посрещна медицинска сестра: – Добър ден! С какво мога да Ви помогна? – Търся д-р Любов, за да залепи счупеното ми сърце. Казаха ми, че само тук могат да ми помогнат… – Дайте ми го, ние ще се погрижим за него! – Как ще Ви го оставя? Аз с какво ще чувствам? – дръпнах се изплашено аз. – За известно време няма да чувствате, но не се притеснявайте – повечето хора в момента са без сърца, защото още ги лекуваме. – А кога ще е готово? Кога да мина да го взема? – Трябва много време, за да го излекуваме и залепим напълно. Не мога да Ви кажа някакъв срок. Д-р Любов сам ще Ви потърси, не се тревожете! Не ни трябват нито телефони, нито адреси – Вие сами ще усетите присъствието на д-р Любов. Дотогава пийте по едно хапче Търпение всеки ден, така по-лесно организмът Ви ще приеме сърцето по-късно. Тръгнах си от клиниката без сърце. Хапчетата не ги пия. Още си чакам сърцето. Дано д-р Любов ме потърси скоро.

Via Сайтът на Една Жена

Don`t copy text!