Всеки стига до духовния път по свои причини и обстоятелства. Всеки носи своя кармичен товар, нерешени проблеми от миналото и актуални проблеми на настоящето. И поради това колкото хора – толкова и пътища. Но върха за всички е един – творението се свързва с Твореца.

За постигането на това, човечеството е сътворило много школи, учения, течения, техники и методи. И макар по различни начини, всички те водят до връщането на личното съзнание в трансцендентното. Ето защо, в това разнообразие може да се забележи нещо общо.

Разширяване на съзнанието

Обикновено това е среща, или с човек, или с група, или с книга – и така се открива друг свят. Отварят се непознати досега знания; концепции, променящи възгледите за всичко наоколо; нови убеждения, различна философия. Този вид „голям взрив“ в живота на човека води до промяна на възприятието, ярките впечатления засягат не само менталното, но и намиращите се до него енергийно по-плътното емоционално тяло, както и по-финия кармичен план. В крайна сметка, в живота се появяват нови хора, старите връзки са прекъснати, променят се взаимоотношенията с другите, човек постъпва така, както не е подозирал че може преди. Този нов свят е толкова увлекателен, че мнозина остават в тази фаза завинаги.

Но всичко става в хоризонталната плоскост, на личен план. Още повече, че за сега хората продължават да живеят, идентифицирайки се с мислите и емоциите, при което егото е много силно. И бдително грижейки се за своето оцеляване, това издига пречки за духовен растеж. Най-разпространените лъжи са „Да излъжеш самия себе си“, както и т. нар. „Зона на комфорт“.

Да излъжеш самия себе си като средство за психологическа защита

През годините в подсъзнанието ни се струпва ментален образ на това, което ние сме искали да бъдем и кое е важното за нас, за да ни възприемат околните. Именно този образ ни кара в разговори да преувеличаваме своите достойнства и постижения, или обратното – да ги подценяваме, за да предизвикаме похвалата на другите, така необходима за повишаването на ниското самочувствие. Оттук и измислянето на всевъзможни извинения, вместо честно да си признаем какво всъщност се случва. И зад всичко това е страхът, че си недостоен за любов, а в най-грандизоните случаи – страха от смъртта.

Тези илюзии са защитени от факта, че ние не ги забелязваме. И първата стъпка към тяхното развенчаването е да следим мотивите за своите постъпки и реакции. Това, което идва от егото е насочено към признание от външния свят и е в очакване на одобрение и аплодисменти. Роденото от душата е лишено от важност и значимост, то е искрено и безкористно.

„Комфортна Зона“

Нейната особеност е, че предстоящите промени предизвикват страх, паника и нервен срив. Така егото или програмата на оцеляването ни държи в уж безопасно, „стабилно“ пространство: нали промените носят със себе си неизвестност. А ние се страхуваме от това: изведнъж ще загубим контрол, а за личността това е еквивалентно на безсилие.

Но ако се интересуваме от духовното израстване, ние започваме спокойно, бавно, да прокарваме границите на „зоната на комфорт“ и да допускаме новото в живота си. Тук помага и убеждението, че всичко ни е дадено според нашата готовност, и че висшите космически сили са винаги с нас и ни защитават. А след това, рано или късно идва осъзнаването, че истинската устойчивост произтича от вътре. И търсенето на безопасност отвън означава да отдадеш силата си на други хора. Така егото от ограничител става основа на преобразуванията.

От убеждения – към чувства

Всички, дори и най-положителните убеждения са принадлежащи на менталното ниво. Те си вършат работата, когато се разширява нашето съзнание, но след известно време се превръщат в пречка. Те са съждения, следователно имат своята противоположност. И тяхната енергетика, както на всяка мисъл, принадлежи към плана, от който е необходимо да се излезе, за да поемем напред към следващата стъпка.

Идва време, когато трябва да определим за себе си защо сме на духовния път. Ние копнеем за мир, равновесие, щастие, любов, радост? Познание на това, Кой съм Аз, Съединение с Душата, Духа, Бога? В зависимост от това се преразглеждат много ценности. И често езотеричните дебати, умните книги, школи и направления, които по-рано са ни вдъхновявали, стават безсмислени: те не отговарят на новите предизвикателства. След това започват понякога дълги търсения на това, което е в съзвучие с душата.

Но каквото и учение да изберем, ако вярваме, че човек е енергийно същество, че всичко наоколо са различни енергии, облечени в подходяща форма, и смисъла на ставащото се разкрива от финия план, става актуално да се усвои (доколкото е възможно) този свят с неговите неограничени възможности.

Проблемът тук е, че при контакт с нещо или някого у нас автоматично (!) се включват мисли и мнения, т.е. ментално-емоционална оценка. А за да усетим енергията ни трябва нещо съвсем различно – цялостно възприятие. То е извън властта на всичко разделящо, раздробяващо ума и интелекта, които обясняват всичко чрез понятията, които са им известни. Това се случва чрез чувствата. Но за това ние трябва да „достигнем“ до тяхната честота чрез своето излъчване.

Те идват от друго пространство, където няма мисъл, където съществува обемно ясно знание, което идва отвътре. То не може да бъде чуто от някого и да се прочете някъде. Чувствата – това е познание за себе си като за божествено същество, потопяване в дълбините, от където идва най-доброто решение. Това е докосване и свързване с друг човек, като по този начин се избягват много от проблемите и неуспехите в отношенията. Това е пространството на Душата с различни нюанси на истинската любов, и това е Мъдростта.

Преходът към това ниво е сложен и бавен. Ние трябва да се освободим от всичко, дърпащо ни към ниските вибрации – комплекси, дългогодишни обиди, вина, тъга за близки и скъпи хора. Да не бъдеш обусловен от професионалния подход, многогодишния опит, знания и обичайните възгледи. Т.е., максимално да изчистиш личното си емоционално-ментално пространство. Как? Чрез прошка, приемане, освобождаване от мисълта, развитието на чувствата.

И когато това, което ние на първоначален етап сме допуснали в нашето съзнание като информация, се превърне в истинско преживяване, има квантов скок, пробив в менталното пространство. Това е подобно на вдъхновението, което води до необичайно висше състояние. Когато това се случи за първи път, то е следващия „Голям взрив“ в живота на духовно търсещия.

Ние се устремяваме към такива подаръци, идващи от душата, но те не се срещат често. A стреснатото его се активира и привлича тежки житейски ситуации, огнища на разрушителните негативни емоции. За начало паденията са повече от издиганията.

И тогава ние можем лесно да попаднем в капана на „нетърпението“.

Желанието да получите бърз резултат е сериозно препятствие, което блокира движението на енергията и намалява честотата: ние сме изключително недоволни, нервни, че всичко става не толкова бързо, колкото искаме. Увеличават се съмненията, чувството на неудовлетвореност, а понякога те водят до отчаяние. И често това води до факта, че на този етап много завършат своя духовен път. Но зад всичко това, както и зад всяко отрицателно чувство, стои само страха.

И ако се справим с него, става ясно, че във всичко съществува собствен естествен ритъм, и той не винаги съвпада с желания темп. Реализацията на целта изисква движение на енергията, т.е., да се увеличи честотата, водещо до сериозна промяна в себе си, което е непредсказуем по време вътрешен процес. Така че, вместо раздразнение и нетърпеливо очакване, просто трябва да се приеме това, което е за момента и да вярваш, без да очакваш нищо.

Периодът на трансформация и вярата

Да повярваш – означава с цялото си сърце, с цялото си същество да се стремиш към това, което искаш да постигнеш. Но колкото е по-развито менталното, толкова по-дълъг и по-труден е прехода. И за опора служи само вярата, че това е възможно, че безкористната любов, единството, Творецът вътре в нас съществуват, и следователно са постижими.

През този период, всички компоненти на нашата система – всички тела, психика, енергетика – се трансформират, което понякога е физически трудно да се понесе. Променя се и мисленето. Ние се уверяваме доколко е относителна „истината“ на всеки един от нас, че становището зависи от нивото на знания, философията, идеологията, че животът е сложен и многомерен, и че е невъзможно да го обхванеш в разсъждения или абстрактни понятия.

Как да се издигнем над противоположностите, как да живеем в любов и радост в един свят, изпълнен със страдание и мъка, как да се преодолее пропастта между това, което знам и онова, което не мога да почувствам реално?

От безнадеждността спасява тази същата вяра.

В отговор провидението ни свързва със земни и космически учители, които помагат и насочват към това, което е по-високо трансцедентално състояние – блаженство, възторг, екстаз, безкрайност, любов – започват да идват по-често. Ние ги губим, защото все още не сме на тези честоти, но се учим да ги възвърнем и постепенно да привикнем с тези енергии. Това е дълъг процес. Как се отнасяме към него – отново е въпрос на вяра, която поражда търпение и вдъхновение за самостоятелна практика. И това е силата на нашия стремеж и форма на доверие към себе си, както и към тези велики същества, които ни водят.

В единство с „Аз-а“

Постепенно, ние израстваме до способността съзнателно да влизаме в по-висши състояния и да оставаме в тях все по-дълго. Вярата бива възнаградена от самата реалност. В даден момент проникването в дълбочината на собственото „аз“ отговаря Кои-сме-ние. И това е възторг, близък до шока, друг „голям взрив“ на духовния път. Това е невъзможно да си го представим или опишем. Това е блаженство, радост и покой. Това е широта, която няма граници, и в същото време има ясно чувство за „аз“ като своя уникална честота, която обикновено се нарича Присъствие. Непостижимо е, както Бог. Миналото, всички постижения, успехите и неуспехите, всички социални роли, представи за себе си – всичко избледнява. Темата за идентификацията изчезва от само себе си, когато ти идентифицираш себе си с този „Аз“, за останалото просто наблюдаваш. Въпросът за любовта към себе си също ти изглежда малко наивен: нали ти си и Любов. Тя поглъща, не изисква нищо, но те прави съпричастен към всичко. А осъзнатостта не позволява да бъдеш прекалено добричък и да си навличаш проблемите на другите. В същото време това е желание да помогнеш, когато е наистина необходимо.

Никакви сравнения, идеали и идоли вече нямат власт над теб, те не могат да се сравнят с прекрасното, перфектното, безкрайно богатото и щедро това, което си ти. Ти чувстваш своята уникалност, независимост, отговорност и… собствено достойнство. И с него – дълбоко уважение към уникалността на другите. Въпросите се свързват с отговорите, интегрират се дуалностите, няма оценки и преценки, а осъзналия себе си интелект става инструмент на Духа.

Всички се насочваме към това. Ние всички искаме мир, радост, щастие и, разбира се, любов. Но ние го свързваме с нещо външно и се привързваме, ставаме зависими от тези, които по наше виждане могат да ни го дадат. Но спокойствието, мира, радостта, щастието, които се явяваме ние, съществуват изначално вътре в нас и не са обусловени от нищо външно. Те са различни вибрации, но всички те идват от любовта, придружени са от любов, а ние постепенно вибрационно се изкачваме към тях. Първоначално това са пикови състояния, те възхищават и учудват, те ни устремяват към единение с душата, а след това те стават естествени за нас. Нейните подаръци са голяма благодат. Тя е и нашето „аз“.

Това не означава, че животът продължава без страдание, болка, неприятни ситуации – в реалността има от всичко това. Но вече отношението към него е друго.

Идва пълно освобождаване от всякакви „Длъжен съм“. Няма никакво задължение нито пред любими хора или пред деца и роднини, началници и колеги. Пред учителите. Пред себе си. В състояние на дълбочинен покой се разпадат всички граници, всички ограничения и е налице сливане с Реката на Живота. И в тази велика лекота и пълна свобода всичко произлиза не от правилата на морала и етиката, а отвътре, от благодарност и любов към деца, роднини, колеги, учители, към себе си и към Бога.

Няма нива по-горе, по-долу, по-добре, по-лошо. Има път, състоящ се от определени етапи. Малцина достигат Съзнание на Единство, когато цялата вселена е техния дом, а цялото човечество – тяхното семейство. Енергията на тези хора носи специална благодат и човечност. Те обичат, без да отделят никого, ценят живота, без да се държат сляпо за него. Те учат да се живее от сърце, да се стремим към Светлината вътре в себе си, като към фар, който води през целия живот и никога да не забравяме Кои-сме-Ние.

Автор Есфир Гербер/Цикъл от статии за самопознание