Небесното светило е източник на многобройни митове, култове и легенди за богини с образа на Луната – Изида, Ищар, Хеката, Артемида или Диана. Луната е широко разпространен космически символ през всички епохи, обогатяващ смисъла на различни аспекти от съществуването. Той се отнася към божествеността на жената и към плодородна- та мощ на живота, превъплатен в божествата на растителното и животинското изобилие, имащи за първообраз култа към Великата Майка – Магна Матер.
Луната е едното от двете главни действащи лица в разпространените още от палеолита в цял свят астрални митове, където Луната и Слънцето са главните действащи лица. Символиката на Луната се проявява най- добре в отношенията й със Слънцето. Фактът, че Луната е лишена от своя собствена светлина и е бледо отражение на Слънцето, както и това, че тя преминава през различни фази и мени формата си, води до две основни символни характеристики на вечерното светило. Първо – луната олицетворява зависимостта и женския принцип и, второ – на нея са й присъщи периодичността и подновяването. В този смисъл тя олицетворява трансформацията и нарастването. Една и съща символика свързва Луната, Водата, Дъжда, женската и животинската плодовитост (поради 28-дневният женски цикъл), плодородието, съдбата на човека след смъртта и инициативните (посветителските) ритуали.
Чрез постоянните си последователни фази луната се разглежда като инструмент за универсално измерване и емблема на отминаващото време. Тя е символ на биологичните ритми и контролира космическото изражение на цикличността в живия свят. Нейната безкрайна периодичност, способността й да нараства, да се смалява и да изчезва, вечното възвръщане на първоначалната й форма правят от луната звезда на ритмите на живота.
За човека Луната е символ на преминаването от живота към смъртта и от смъртта към живота. При много народи тя е смятана за място на този преход. Ето защо множество лунарни божества са едновременно погребални, като например Мен, Персефона, Хермес и др. Пътуването до луната или безсмъртното пребиваване на нея след смъртта, според някои вярвания, са право само на привилегировани – владетели, герои, магьосници, посветени и др.
Луната е символ на индиректното, теоретичното, прогресивното, рационалното и хладното познание, което я доближава до символиката на бухала и совата. Нощната звезда се асоциира с красотата, с отразената от Слънцето приглушена светлина – светлината в безкрайната тъмнина.
В Китай вечерното светило се възприема като ИН по отношение на Слънцето, което е ЯН. Там Луната се възприема като рецептивното (възприемащото) и пасивно начало; тя е водата по отношение на слънчевия огън; студът по отношение на топлината; северът и зимата по отношение на юга и лятото.
Луната е едновременно вратата на Небето и вратата на Ада, олицетворение на богините Диана и Хеката, където Диана е благоприятния аспект на Луната, а Хеката – неблагоприятния.
Луната е символ на пасивността и нощта, на влагата и плодородието, на подсъзнанието, въображението, съня, възприемчивостта и психизма. Тя е олицетворение на жената, на всичко временно, нестабилно, податливо и илюзорно. Така наречената „лунарна зона“ на личността е тази нощна зона, свързана с несъзнаваното и с инстинктивните човешки импулси. Това е примитивната част, която дреме във всеки, оживяваща в сънищата, фантазиите и въображаемите образи, които моделират дълбоката човешка същност.
В Египетската митология луната е смятана за „Слънце“, което свети през нощта, затова и представите за пътя на Слънцето се прехвърлят върху Луната. Лунните фази са символи на живота и смъртта и се свързват с кончината и възкресението на Озирис. При маите Луната е символ на мързела и сексуалния произвол, покровителка на тъкачеството и паяка като негов атрибут.
В юдейската традиция луната е символ на еврейския народ, тъй като тя се променя така, както еврейските номади, сменяли маршрутите на своите странствания. Адам е първия човек за-почнал странстващ живот, а Каин е първият скитник.
В Корана Луната и Слънцето са често срещани образи в качеството си на знаци на силата на Аллах. В Исляма се използва лунарният символизъм, където фазите на Луната и Месечината предизвикват смърт и възкресение.
В народните ни вярвания Луната е персонифицирано същество, плод на брака между Небето и Земята. Според поверията Слънцето и Луната са брат и сестра, които в началото светели с еднаква светлина, но после се скарали и били разделени, като Луната била наказана да свети по-слабо от Слънцето. Това народно вярване, което се среща у нас в най-различни варианти, е непосредствено свързано с древния мит за Божествените Небесни близнаци. Лунните петна са преосмислени съобразно християнската вяра и се възприемат като двама братя (Авел и Каин), единият от които убил другия за парче земя или купа сено. Поради връзката и асоциациите с женското начало (Луна = жена, Луна = Месечина = месец = менструален цикъл), луната с нейната цикличност и фази е от особено значение в народната медици на и магьосничеството. Така например с баене или с т.нар. поливка при новолуние или пълнолуние се лекуват различни болести и рани.
В ежедневието и обредния живот на българина новолунието се смята за особено благоприятно за всякакви начинания. Тогава се правели годежи и сватби, започвали се оран и сеитба, стрижели се овцете, разплождал се добитъка, насаждали се кокошки. При новолуние, както и при пълнолуние се отсичали дървета за строеж на нова къща, за да не ги ядат червеите. На пълна луна се влизало и в новия дом. В периода след пълнолунието обаче, според старите традиции, не трябва да се предприемат никакви семейни и стопански начинания, тъй като се вярва, че ще завършат неблагополучно.
У нас съществува поверието, че ако дете се роди при нова луна то ще е момче; при новолуние момите мият косите си за да растат дълги и тогава приготвят чеиза си, за да се радват на щастлив семеен живот; ако при новолуние човек види новата луна вдясно от себе си, то ще му върви на добро. Съществуват различни народни тълкувания за произхода и предназначението на луната. Според едни тя е направена от питка кал, според други е Огледалото на Дядо Господ, с което той наблюдава делата на хората, според трети луната (месечината) е произлязла от крава и има рога. По тяхното разположение в миналото гадаели какво ще бъде времето. Ако рогата на месечината били наклонени надолу означава, че ще вали дъжд и обратно.
Източник: Наблюдател.БГ
Може да ви е интересно също Въздействие на лунните фази и лунна диета