Всеки човек на тази земя носи в индивидуалното си житейско уравнение основни параметри и неизвестни. Параметрите са определени в плана на душата преди да се въплъти, а неизвестните се определят от изборите ни и начина, по който упражняваме свободната си воля. Едни от важните параметри, които определят нашето изразяване в света на материята и формите е основният мотив, задвижващ съзидателния ни потенциал и характера на силата, която осъществява движението на личните ни и колективни творящи импулси. Ако личността не е във връзка с душата ще бъде трудно да разбере основния си мотив на изразяване, както и характера на силата, която го движи. При отсъствие на знание за това ние не можем да работим съзнателно за еволюцията си, защото все още нашата вяра се насочва с определена цел, по определени начини и автентичността ни се разпада в аморфното пространство на колективното съзнание, белязано с определени щампи. Още от малки в първи клас децата се учат да разпознават света на материята и формите като разграничават доброто от злото, правилното от грешното… според чие вярване обаче. При обучението ни се използват методи, в които съвсем съзнателно толерираме противопоставянето в нашия свят. Израствайки ние автоматично започваме да разгръщаме тази оценъчна матрица, като всичко което е близко до индивидуалната мотивацията на душа ни и силата и за изразяване приема окраската на дуализма. Ето защо някои хора са по склонни да осъждат а други не. Тази тема е много дълга и в книгата „Уравнението на живота ни” е разгледана в детайли, но искам да споделя още няколко нещо по този въпрос. Не всички от нас са склонни да осъждат. Това е характерно за хората, в чиито психични пластове елементите на материята вода и земя са с приоритет/подробности за това в книгата/, тъй като те са най-възприемчиви към насочване на вярата. Хора с преобладаващи елементи огън и въздух имат силата да излязат извън пределите на насочената вяра и копираното творчество и да проявят своята уникалност по-лесно. Това не означава, че едните са по-добри или по-лоши, а че всеки е на мястото си в съвършения гоблен на битието и има да учи различни неща. Самата аз нямам склонност да осъждам, разбира се няма човешко същество, което винаги да е на гребена на най-висшата си октава, поне аз не познава такова, защото няма да има движение и еволюция, но в моята психика преобладаващи в това прераждане са въздухът и огънят. Ако нещо не резонира с моите разбирани го оставям на страна без да го осъждам, защото то със сигурност е полезно за някой друг. Всичко проявено е полезно за еволюцията на някой. Понякога провокирам читателите, изразявайки гореща позиция по въпросите за егото, очакванията, службата на светлината, но то е защото ми се иска повече хора да осъзнаят, че всяко нещо има смисъл в тъканта на битието и то служи на духа и Създателя. Ще дам един пример. Хора, които изпитват вина, срам отричат себе си чрез тези емоции. Те не са полезни и забавят еволюцията, но всяка душа е минала през това. Когато тези емоции се преживят на практика в плътната материя, ние разбираме че не са полезни за развитието ни и започваме да генерираме идеен импулс за напускане на пределите на тези ниски вибрации. Дори не трябва да се осъждаме, че осъждаме, защото това е част от играта. Добре е да се наблюдаваме и да не носим в себе си агресия към ближния, това не е полезно за нашата еволюция, респективно за здравето, щастието, изобилието, връзките ни, но ако допуснем по-ниски вибрации нека не се самобичуваме, а да се опитаме да ги трансформираме с любов към себе си и благодарност за дара на живота. В такива моменти аз веднага се опитвам да направя нещо добро за някой, който ме е помолил и автоматично се свързвам с любовта. Ако в дадена ситуация сме твърде афектирани към друго човешко същество и не можем съзнателно да си припомним, че сме свързани с него, че сме любов и че всичко е илюзия, е по-добре да се отдадем на добротворчество. В мига, в който се изпълним с любов към някой друг, намалява афекта от предишната ситуация и егото ни ще ограничи размерите си. Всеки избира дали да съди или да не съди – свободна воля, какво да се прави. Аз усещам живота си изпълнен с благоденствие, защото отдавна се освободих от тези неосъзнати форми на агресия. Ако някой бъде привлечен от книгата ми е чудесно, тя израсна в сърцето ми като сочен плод, но не е задължително моето верую да се приеме от всички на всяка цена и това е прекрасно, защото различията по между ни изразяват безкрайното многообразие на красота, цветове и звуци в битието и рисуват различни пътища на развитие.

Из „Уравнението на живота ни”  Милка Кьосева

Don`t copy text!