Състоянието на ума, което се нуждае най-много от просветление, е увереността, че другите човешки същества имат нужда от просветление. Повече от всичко има нужда от любов и прошка един грях – смятането на другите за грешни.
Всеки човек, който позволява другите да го смятат за духовен вожд, е длъжен да попита самия себе си: „Защо от всички форми на опит, които са ми достъпни във Вселената, съм избрал именно този. Защо следвам принципа, според който толкова много хора страдат, а само аз съм „просветлен“? В този смисъл, всичко, което виждам наоколо – съм аз самия. Сам виждам собствената си непросветеност и толкова не я приемам в себе си, че я проектирам върху другите, без да го осъзнавам.“
Независимо, колко наивно, глупаво или без любов ни се струват другите, нямаме право дори да допуснем мисълта, че тяхното съзнание е по-ниско от нашето. Може би, те осъзнават много по-дълбоки измерения на любовта. Това, как ги виждаме, е само отчетлив признак на собственото ни ниво на вибрации.
Именно тези хора, които смятаме за вулгарни, непросветени, глупави, наивни или луди, точно те ще станат нашите билети за рая, когато се научим да ги обичаме. Можем да проявяваме външно тази любов, а може да не я проявяваме – както пожелаем. Няма голямо значение, как се държим с тях. Но трябва да бъдем внимателни към тези хора и да ги обичаме такива, каквито са.
Помнете, всяко същество съдържа в себе си всичко, което някога е било или ще бъде. До тогава, докато възприемаме себе си като ограничени същества, се намираме на същото разстояние от центъра, където сме добри или лоши, здрави или безумни.
Много е привлекателно да скриваме от самите себе си своето тщеславие и да се смятаме за носители на просветление и учители на чистота и добродетели. Никой, в това число и самият такъв човек, няма да се интересува от истинските подбуди и резултати – нима е способен на това, на което, според думите му, е способен? Дори другите да не успяват да достигнат нивото му, в това той няма вина – и така постоянно се поддържа тази игра. Той непрекъснато самовъзстановява своята структура, докато не пожелае да разбере, че само неговите собствени вибрации предизвикват злото и невежеството, което забелязва в другите. Колкото повече ненавиждаме злото, толкова повече поводи за ненавист около нас. Колкото повече съветваме другите да се съпротивяват на материалния свят, толкова повече се привързваме към него.
Винаги се оказваме виновни във всичко, в което обвиняваме другите. Всичко, което забелязваме в другите, го има и в нас. Напълно безсмислено е да поправяме чуждото поведение. Ако човекът разбира, че прави нещо не както трябва, навярно не би го правил. Отричайки свободата му, също започваме да грешим и грешим по същия начин, както и той. Да се смирим с правото на другите да бъдат различни и да не съответстват на ограничените ни критерии за правилно, умно или просветлено, е един от най-важните и сложни крачки в духовния прогрес. В известен смисъл е късмет, че имаме възможност да правим тези крачки всеки ден…
~Тадеуш Голас – „Ръководство за просветление за ленивите“ Превод: yosif.net