Любовта..къде е границата на здравословната любов и къде започва да се превръща в патология…???

Любовта към децата ни е толкова голяма, че често губим границите и я превръщаме в бреме за тях…Някога давали ли сте си сметка, че вашето дете, не е ваше притежание, че неговият живот не е вашият, нито продължение на вашият, той е уникален…Когато се мине тази граница на отделност любовта става болест..и то повече за детето, отколкото за майката.

Мъжките майки, често обсебват синовете си, поради различни причини, като развод, не разбирателства с бащата или липса на любов към бащата…тогава те проектират чувствата си към сина и го задушават в прегръдка, която е убийствена.

Обсебването на сина, води до тежки последствия за неговото бъдеще…Връзка с майката, която няма да му позволи да обича повече от нея друга жена..да създаде здраво семейство, да има личен живот…Жаждата на майката за любов и внимание, които не е получила от друг мъж, ще направят от сина полумъж…

За голямо съжаление напоследък наблюдавам все повече увредени психически момчета и мъже, от прекалената „любов“ на майките си. Не бъркайте любовта с обсебване и задоволяване на болни амбиции, страх от самота и загуба на внимание…

Така както една майка може да манипулира синът си под формата на “ Никой няма да те обича повече от мен, аз те разбирам за всичко, аз всичко ти прощавам..“никой друг няма да може..защото ще го държи до полата си като му създаде чувство на отговорност и вина…

Има една малка разлика обаче, когато момчето стане МЪЖ, то няма нужда да се ожени за „майка си “ , защото любовта към жената и към майката са много различни.

Майките които обсебват синовете си търсят непрекъснато доказателства от тях за любовта им, признателност за това, че са си дали живота и младостта за да бъдат до тях и да ги отгледат…и така ги правят зависими и психически импотентни, а понякога и физически…

Месят се в живота им, контролират връзките им, състезават се със съпругите им…и ги правят объркани и нещастни, само за да останат най-важните жени за тях…

Майката, която обича истински синът си, ще му даде свобода и ще се махне от пътят му…ще застане на второ място след приятелката или съпругата му, ще му бъде подкрепа..

В семейната система според семейните констелации, когато детето ни си направи семейство, ние родителите заставаме зад него, майката от ляво, бащата от дясно…за да може да се опре на нас в трудни моменти, но не и за да го бутаме в желаната от нас посока..

Ако тази система се наруши…детето ви никога няма да има щастлив живот или брак..ще има само това, което вие смятате, че е щастие за него..вашата визия обаче за неговото щастие ще убие самоличността му.

Прекалено загрижените майки правят женчовци от синовете си, а после очакват съпругите им да продължат тази практиката. Това често води до стерилност и невъзможност за създаване на деца.

Друг голям проблем възниква, след развод при който синовете или синът остава да живее с майка си, защото неволно той застава на мястото на липсващият мъж в къщата и поема неговата отговорност..така вместо да израства като дете, се превръща в “ мъж“ на майка си…което в последствие ще доведе до тежки последствия свързани с обвързването му с друга жена. Чувството за вина и отговорност към майката ще попречи да създаде семейство, възможно е да стигне до алкохолизъм или пристрастеност към друг вид опиати…

Същото се случва, когато бащата е слабохарактерен и не успява да защитава семейството си, или пък майката е контролираща и подценява мъжа в семейството…както и при смърт на бащата, когато момчетата са все още малки…

Истинската майка никога не би поставила себе си като важност, пред щастието на детето си…задоволяването на нейната жажда за любов на всяка цена..Това е психична болест..натрапчивост.

Правете разлика между ОБИЧАМ ТЕ и ПРИТЕЖАВАМ ТЕ..“Аз ти дадох живот“, не означава ДЛЪЖЕН СИ МИ. Животът на майката и този на синът не са едно цяло..това са два  ОТДЕЛНИ живота…и посоките са различни…

Не увреждайте мъжете заради това, че не знаете какво да правите със собственият си живот…не ги правете изкупителни жертви заради това, че нямате мъж до себе си..те не са отговорни за вашите решения…нито пък за вашият живот..

Ако наистина обичате…дайте път на синът си и го приемете такъв какъвто е, а не какъвто ви се иска да бъде…Той винаги ще ви обича…но като майка, а съпругата си като жена…Не бъркайте двете роли…Заради егоизмът си и жаждата да контролирате и да имате власт..не съсипвайте мъжествеността на момчето си..

Момчетата трябва да бъдат “ отбити“, когато влязат в пубертета и започнат да се формират като мъже…Не ги ли пуснете тогава, вашата “ любов“ ще ги осакати.

Трябва огромна смелост от момчето да направиш МЪЖ, защото детето е пораснало и се нуждае от друг вид любов..майчината трябва да бъде само подкрепяща и разбираща, останалото ще направи интимната приятелка, а по- късно съпругата…това е истинската ЛЮБОВ…да поставиш щастието на детето си пред собствените си потребности и страхове…

Не се дръжте като жертви, само за да го накарате да бъде до вас..ТОВА НЕ Е ЛЮБОВ…

Автор Ваня Георгиева

Don`t copy text!